Какво може да попречи на споразуменията между Русия и САЩ за Сирия

Сергей Лавров и Джон Кери. Снимка: от тв екрана

Обявявайки резултатите от своите женевски преговори, и държавният секретар на САЩ, и ръководителят на външното министерство на Руската федерация Сергей Лавров подбираха максимално предпазливи формулировки. И двамата на няколко пъти направиха уговорката, че спазването на примирието не зависи само от Вашингтон и Москва.

Тази сдържаност на министрите може лесно да бъде разбрана, ако си припомним колко играчи са замесени в конфликта и колко различни са техните интереси. Главният проблем е, че нито Русия, нито САЩ могат изцяло да се доверяват на своите ситуативни съюзници в сирийската криза.

За Москва това са самото правителство в Дамаск и неговият главен спонсор Иран. За Вашингтон – силите на т.нар. умерена опозиция, които до последния момент отказваха да се разграничат от ислямските радикали, както и водещите сунитски държави в региона Саудитска Арабия и Турция, които поддържат антиправителствени формирования.

Целта на Башар ал Асад и на Техеран не е просто да спрат
войната, а да я спечелят. Ако за Русия сирийският конфликт до
голяма сметка си остава страничен и не засягащ нейните жизнени
интереси, то за Иран той е един от главните фронтове в
глобалното и безкрайното противостояние между шиитския и
сунитския клон на исляма. И когато благодарение на
Въздушно-космическите сили на Русия балансът на силите започна
да се променя в полза на правителството, у Дамаск и Техеран
възникна изкушението максимално да развият успеха си. Например
да установят пълен контрол върху Алепо, ключовия град в Северна
Сирия.

Привържениците на войната до победен край едва ли са
зарадвани от обстоятелството, че примирието фактически ще
прекрати блокадата върху контролираните от опозицията квартали
на Алепо, която правителствените сили наложиха толкова трудно.
„Ястребите“ в Дамаск и Техеран едва ли ще опонират открито на
Русия, отчитайки приноса на нейната авиация. Но те са напълно в
състояние да предприемат опити да саботират мирното
споразумение.

Тези опити може да се окажат още по-успешни, тъй като от
другата страна на фронтовата линия също има немалко противници
на примирието. На първо място това са радикалните ислямистки
групировки, чиято цел изобщо не са хуманитарната пауза и
доставянето на продоволствие в обсадените градове, а свалянето
на „алауитския режим“ на Асад и установяването в цяла Сирия на
сунитско управление. Както призна Джон Кери, с подобни
непримирими групи са свързани и много отряди на „умерената
опозиция“, на които залагат САЩ. Държавният секретар поиска от
„умерените“ да решат с кого са – с „воините на джихада“ или с
антитерористичната коалиция. Но не е сигурно, че този призив ще
бъде чут.

Страните от Персийския залив, откъдето постъпва помощ за
опозиционните отряди, също са нащрек заради възможното
политическо решение в Сирия. Саудитска Арабия, Катар, ОАЕ и
другите сунитски монархии се опасяват, че при настоящите условия
дългосрочното примирие ще се превърне в частично легитимиране
на режима на Асад в очите на международната общност – като
минимум през преходния период, който може да продължи произволно
дълго.

Тоест ще бъде заличена цялата досегашна стратегия на Рияд и
неговите съюзници. Същността на тази стратегия се свежда до
постепенното задушаване на Дамаск, възползвайки се от това, че
президентът Асад се опира на ограничени ресурси – както човешки
(предимно на своите единоверци алауити), така и финансови. Сега
излиза, че Башар ал Асад е устоял. И даже през последните месеци
значително е укрепил позициите си на фронта, което ще бъде
фиксирано от примирието, ако то бъде установено.

По такъв начин Русия и САЩ остават едва ли не единствените
сили, които се стремят към възможно най-бързото прекратяване на
огъня в Сирия и преминаването към политическо уреждане. А много
от регионалните играчи имат своя гледна точка по този въпрос.
Освен това те не чувстват необходимост да ускоряват събитията,
за да може Джон Кери да докладва преди президентските избори в
САЩ през ноември за миротворческите успехи в Сирия.

Още по темата: Споразумението за Сирия е (още) една победа за Русия

Франс прес

Сключеното в петък споразумение между САЩ и Русия за примирие в Сирия бе постигнато след продължили с месеци опити на Москва да убеди Вашингтон да разшири военното сътрудничество срещу джихадистите.

Въпреки дълбоките разногласия, това споразумение, което предвещава небивало военно сътрудничество между Москва и Вашингтон, е победа за Москва според анализаторите.

Съвместни удари

Въпреки, че Русия от месеци призовава САЩ да обединят силите си в Сирия, до петък вечерта Вашингтон системно отхвърляше руските предложения. Но след дълги часове на преговори в Женева с руския си колега Сергей Лавров в петък вечерта държавният секретар на САЩ
Джон Кери даде зелена светлина за създаването на съвместен руско-американски център, чиято цел е да координира евентуални удари, при условие, че примирието в Сирия издържи една седмица.

„Това е победа за Русия, защото тя много настояваше тази
точка да бъде подписана и дълго работи по въпроса“, обяснява
пред АФП политическият анализатор Фьодор Лукиянов.

Още повече, че Западът на няколко пъти е обвинявал Москва,
основна опора на режима на Башар Асад, че атакува враждебни към
режима в Дамаск бунтовнически групи, а не терористични
организации, както твърди тя самата.

Друг успех, постигнат в петък от Москва, беше, че Вашингтон
прие да убеди бунтовниците да се разграничат от джихадистите, с
които са съюзени в провинциите Халеб и Идлиб, както Москва е
искала много пъти.

Башар Асад остава

Въпреки че техният общ враг е организацията „Ислямска
държава“ и редица групировки, смятани за терористични от Съвета
за сигурност на ООН, Русия и САЩ подкрепят противоположни страни
в сирийския конфликт: Москва подкрепя Дамаск, а Вашингтон –
коалиция на умерени бунтовници.

САЩ поискаха на няколко пъти оставката на Башар Асад като
предварително условие за какъвто и да е мирен план. Тези призиви
се отправят по-рядко от 2013 г. насам и след отказа на Обама от
американски удари срещу режима на Асад.

Въпреки че на преговорите в Женева не беше спомената съдбата
на сирийския лидер, Джон Кери заяви, че е поискал от Русия да
окаже натиск върху режима, който прие примирието още в събота.

„Фактът, че сирийското правителство участва непряко в това
споразумение – предвид че Русия е помолена да му окаже натиск –
е косвено признание, че Асад съществува и нищо не може да се
направи по въпроса“, смята Лукиянов.

„Това показва, че е невъзможно Асад да бъде заобиколен“,
подчертава той. Още една точка за Москва.

Нестабилно примирие

Въпреки че Русия смята, че споразумението е крачка към
уреждането на конфликта, в който от 2011 г. загинаха най-малко
290 000 души и тласна към емиграция милиони сирийци, Москва се
старае да не вдъхва напразни надежди.

Това не е първото споразумение за примирие в Сирия, сключено
между двете големи сили. През февруари подобно споразумение за
прекратяване на огъня, подкрепяно от Москва, Вашингтон и ООН,
беше нарушавано всекидневно.

Руският външен министър Сергей Лавров призна: Русия не може
„да гарантира на 100 процента“, че всички воюващи страни ще
спазват новото примирие.

Според руския аналитик Руслан Пухов, цитиран от агенция
ТАСС, въпреки че режимът в Дамаск прие споразумението, Башар
Асад „не може да контролира изцяло всичките си поддръжници“,
които може да се изкушат да нарушат примирието.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.