Владимир Гелман: „В обществото има представа, че изборите нищо няма да променят“
От общо 14 партии, излъчили кандидати за места в Държавната дума, четири успяха да преодолеят петпроцентовата бариера – „Единна Русия“, комунистическата партия, либералдемократите и „Справедлива Русия“. Руската редакция на Би Би Си помоли Владимир Гелман, професор от Европейския университет в Санкт Петербург, да направи оценка на изборите от 18 юни.
* * *
Изборите възстановиха баланса в руската политическа система, нарушен от следизборните протести през 2011 г. Руските власти успяха не само да върнат на партията „Единна Русия“ конституционното мнозинство (над две трети от местата в парламента), но и да изтласкат от политическия живот доста голяма част от активните избиратели, включително от участниците в протестите преди пет години.
С други думи властта приложи стратегия за демобилизация на електората и постигна успех. Не само защото изтегли изборите от декември за септември, но и заради представата в обществото, че изборите не са нещо значимо и нищо няма да променят.
Същия извод налага и много силният спад в избирателната активност, особено в големите градове. В родния ми Санкт Петербург, например, тя бе малко над 30 на сто срещу 55 процента на предходните избори, т. е. активността е намаляла много рязко.
Мнозина избиратели, останали недоволни от изборния резултат през 2011 г., сега просто загърбиха вота. Рязката промяна в състава на гласуващите естествено бе добре дошла за „Единна Русия“ и за Кремъл.
Опозицията е раздробена
За демобилизация на избирателите спомагаше и това, че
политическите сили, опълчили се срещу властите през 2011 г.,
тръгнаха към сегашните избори твърде раздробени и нямаха шансове
да активизират електората, както навремето.
Властите умишлено използваха подход, който да разруши
организациите, представляващи потенциална заплаха за тях – от
тактиката към неправителствените сдружения до последния случай,
когато социологическият център „Левада“ прогнозира рязък спад
на активността и намаляване на интереса към изборите, и
съответно бе нарочен за „чуждестранен агент“.
Според мен властите успяха да постигнат желания за тях
резултат от гласуването и задачите, поставяни пред тези избори,
са изпълнени.
Като цяло авторитарните избори целят, от една страна, да
демонстрират легитимността на действащия режим, да подчертаят,
че управляващите са получили мандат от гражданите в държавата.
Политическите режими от рода на този в Русия (наричат ги
режими на електоралния авторитаризъм) доста успешно използват
изборите точно с такава цел.
От друга страна, авторитарните избори в очите на властите са
много важен тест, чрез който да установят къде не полагат
достатъчно усилия, къде резултатът от вота не им изнася и какво
се налага да променят.
Изборите от 2011 г. бяха важен сигнал – властите разбраха,
че нещата не вървят, както им се иска, и взеха мерки да
премахнат онова, което не им харесваше в руската политическа
система.
Сегашните избори не изпълниха тази сигнална функция, защото
бяха пренебрегнати от твърде много гласоподаватели – властите не
разбраха какво да очакват от тези хора в бъдеще, а засега не го
знаем и ние.
Властите наистина решиха тактическите си задачи, но
отговорът на стратегическия въпрос – какво ще стане тепърва, още
не се знае. Ясно е само, че за момента се запазва статуквото,
нарушено през 2011 г.
Електорални авторитарни режими има в различни страни.
Най-каноничният пример е Мексико, където една и съща политическа
сила – Институционно-революционната партия – бе на власт 70 и
повече години, чак до 2000 г.
Когато тази партия бе в зенита на своето могъщество,
избирателната активност също беше много ниска и управляващите
всячески се мъчеха да я повишат. Следователно руският режим
съвсем не е уникален в това отношение.
Системата не се движи в никоя посока
Ако хората не са много доволни от съществуващия ред, но не
виждат алтернатива, този политически ред все пак ще е легитимен,
независимо колко процента гласуват да бъде запазен. А проблемът
с представителството на гражданите е нещо съвсем различно.
Дори да предположим, че изборният резултат можеше да е друг,
въпросът за легитимността на днешната Дума не може да се
поставя, докато не видим реална алтернатива – търсене на
промени, каквото пролича на изборите от последните години на
Съветския съюз (1989-1991).
Което не означава, че всички избори дотогава са били
нелегитимни, макар че на тях хората гласуваха за един-единствен
кандидат, без да виждат за себе си алтернативи, докато не се
промениха правилата на играта.
Руската политическа система не се движи наникъде – задачата,
която си поставят властите, е точно да я запазят непроменена; и
като цяло засега успяват.
Друг въпрос е докога ще успяват да запазят тази
неподвижност. Ако съдим по днешния изборен резултат, това
изглежда просто е въпрос без отговор.
Да, резултатът е удобен за властите и напълно допускам, че
вотът ще предизвика у тях главозамайване от успехите, дори
стремеж да произведат предсрочни президентски избори и/или да
приемат нова конституция – докато имат възможност.
Всъщност обаче властите се опитват единствено да запазят
непроменен сегашния политически режим, а гражданите на Русия
решиха този път да не реагират изобщо на тези опити, за разлика
отпреди пет години, когато им се възпротивиха активно
.
Още по темата: Изненадващи нови лица влизат в руския парламент
Мария Антонова, Франс прес
От оперни певици до олимпийски шампиони, от космонавти до
бивши престъпници – в руската Държавна дума винаги е имало място
за живописни депутати и хора с необичаен жизнен път. Тук
представяме някои нови лица, които влизат в парламента след
изборите в неделя.
„Архитектът на закона срещу хомосексуалната пропаганда“
Когато го избраха в местния парламент на Санкт Петербург,
вторият по големина град в Русия, Виталий Милонов се открои като
автор на закон, наказващ „хомосексуалната пропаганда“.
Шумните му декларации между призивите за възстановяване на
„нравствената полиция“ и организиране на „набези“ срещу
гей-клубовете в страната, сега ще отекват зад стените на руския
парламент.
Други законопроекти, предложени в Санкт Петербург от Виталий
Милонов, предвиждаха да се забранят пушенето на наргиле и
абортите и да се дадат граждански права на ембрионите. Той
призова също за съдебно преследване срещу Лейди Гага и Мадона
заради подкрепата им за хомосексуалната кауза и поиска да се
забрани на главния изпълнителен директор на „Епъл“ Тим Кук,
който е гей, да влиза в Русия.
„Министърът на чуждестранните микроби“
До 2013 г. Генадий Онишченко беше „главен лекар“ на Русия.
Начело на руските здравни служби той имаше задачата да прилага
забраните – неизменно официално по здравни съображения – на
продукти от бивши съветски републики, с които Москва има трудни
отношения.
Жертва паднаха минералните води от Грузия, вината от
Молдова, шоколадите от Украйна или млечните продукти от Литва –
до такава степен, че в. „Ведомости“ му даде прозвището „министър
на чуждестранните микроби“.
Онишченко, който освен това сравни Кока-Кола и Пепси с
химически оръжия, беше излъчен от избирателен район западно от
Москва. С предизборния си лозунг „Направи здрав(ословен) избор“,
той извади от Думата последния опозиционен депутат Дмитрий
Гудков.
Потомъкът на Лев Толстой
Пьотр Толстой е 47-годишен журналист, известен в Русия с
политическите си предавания по обществената телевизия „Первий
канал“. Той поддържа категорично прокремълска риторика, което му
навлече гнева на опозицията, обвиняваща го в дезинформация и
пропаганда за Украйна или отношенията на Русия със Запада.
Пьотр Толстой е и правнук на автора на „Война и мир“ и
ревностен защитник на литературното наследство на писателя,
починал през 1910 г.
Бизнесмен със смущаващи връзки
Шейсет и две годишният Владислав Резник е единственият
депутат, избран като независим. Олигархът, натрупал състояние от
застрахователен бизнес, не беше принуден да се бори с кандидат
на „Единна Русия“ – партията, която го направи депутат при
предишните му три мандата.
Той е известен и на испанското правосъдие, което през май
издаде срещу него заповед за арест, а после я отмени. Запазват
се подозренията за връзки между Резник и съпругата му и Генадий
Петров, изпрал в Испания десетки милиони евро от престъпните
дейности на организация от руската мафия.
Звезда на японската манга
Назначена начело на новата Кримска прокуратура веднага след
анексирането на Крим от Русия, 36-годишната русокоса Наталия
Поклонская се превърна в сензация на първата си пресконференция,
гледана над 1,3 милиона пъти в ЮТюб. Станала любимка на
японските интернет потребители, тя вдъхнови стотици рисунки в
стил манга, известни като „фен арт“.
По-късно на Поклонская беше забранен достъпът в Европейския
съюз, тя участва и в репресиите срещу кримските татари, чието
събрание класифицира през април като „екстремистка организация“.
В неделя Наталия Поклонская беше избрана за депутат като
кандидат на управляващата партия „Единна Русия“.
Телохранителят на Путин
Четиридесет и четири годишният Алексей Дюмин, направи
кариера в президентската служба за сигурност преди да стане през
2008 г. личният адютант на Владимир Путин.
Непознат за широката общественост, при назначаването му за
губернатор на Тулска област (на 200 км южно от Москва) през
февруари се изписаха тонове мастило. Според в. „Комерсант“,
именно той е организирал през 2014 г. бягството от Украйна на
сваления при проевропейски бунт бивш президент Виктор Янукович.
На изборите в неделя Дюмин беше безпроблемно преизбран на
губернаторския пост.
БТА