Унгария вероятно ще отхвърли бежанските квоти на ЕС
Брюксел планира да премести един град потенциални терористи в Унгария. А министри и депутати от управляващата дясна партия „Фидес“ призовават привържениците си да отидат до урните на 2 октомври, за да направят така, че Орбан да получи желания от него отговор на следния въпрос, поставен за гласуване на референдума: „Искате ли ЕС да може да нарежда задължително заселване на неунгарски граждани в Унгария без съгласието на парламента?“
Последните социологически проучвания показват, че най-малко две трети от електората ще гласуват с „не“. Вероятният резултат ще е такъв донякъде защото Унгария, подобно на своите съседи от бившия съветски блок, няма почти никакъв опит с имиграцията.
Страната си остава предимно бяла и християнска. Хората обаче ще гласуват с „не“ и като реакция на последните събития. Преди година Унгария беше епицентърът на бежанската криза в Европа. Железопътната гара „Келети“ в Будапеща се превърна в огромен бежански лагер под открито небе, след като хиляди кандидати за убежище се стекоха в страната през южната й граница и стояха в столицата, преди в крайна сметка да се насочат на запад към
Германия. В отговор правителството на Орбан построи огради по южните граници със Сърбия и Хърватия. „Ако оставим мюсюлманите да дойдат на континента и да се конкурират с нас, те ще станат повече от нас“, каза той миналата година. „Просто математика. И на нас това не ни харесва.“ Много унгарци се съгласиха с него.
Сега, когато мобилизира страната да гласува с „не“ през
октомври, Орбан предприе офанзива и срещу нещо друго, което
възприема като заплаха за идентичността на Унгария – Европейския
съюз. Според условията на Механизма за спешна реакция на
Европейския съвет, приет през септември 2015 г., държавите
членки се съгласяват да разселят 160 хиляди души на квотен
принцип (тези кандидати за убежище в момента живеят предимно в
Гърция и Италия). За Унгария се предвиждаше да приеме 1294
бежанци, но заедно със Словакия, Чехия и Румъния тя беше
враждебно настроена към квотната система още от самото начало и
гласува срещу нея. Досега Унгария не е приела никакви бежанци в
рамките на плана. Вместо това тя го оспори пред Съда на ЕС
заедно със Словакия.
Унгария може и да се противопоставя на тези, които взимат
решенията в Брюксел, но, засега, никой не говори за Хъкзит –
излизане на Унгария от ЕС. Референдумът не е правно обвързващ,
нито в национален, нито в международен план. ЕС обаче не може
нито да го спре, нито да накаже Унгария. „Ще има доста мъмрене в
Брюксел, но нищо сериозно“, каза Дьорд Шопфлин, член на
Европейския парламент от „Фидес“. „Целта е правителството да
може да преговаря от по-силна позиция с Брюксел.“
Предвид това, че ЕС беше отслабен от решението за Брекзит –
предстоящото излизане на Великобритания от съюза – мнозина в
Централна Европа смятат, че именно сега е моментът за изоставяне
на популярната на запад либерална имиграционна политика. С
изострянето на напрежението се завръщат и старите политически
разделителни линии. Вишеградската четворка – Унгария, Полша,
Чехия и Словакия – често подкрепяна от балтийските страни, става
все по-уверена и гласовита. Орбан и полските му съюзници не
крият целта си – да унищожат съществуващия според тях либерален
консенсус сред западноевропейските страни, облагодетелстващ
имиграцията. „Намираме се във важен културно-исторически
момент“, заяви Орбан в началото на месеца в присъствието на
Ярослав Качински, лидера на управляващата в Полша партия.
„Именно сега има възможност за културна контрареволюция.“
В Унгария противниците на Орбан отстояват тезата, че той
подклажда опасни националистически настроения чрез референдума.
„Никой няма да спечели от това“, каза Виктор Сигетвари,
съпредседател на Движение „2014 Заедно“, прогресивна либерална
опозиционна партия. „Правителството не е заинтересовано от
намирането на решения. Референдумът ще подхрани гнева и
нетолерантността тук. Ще разбие още повече сплотеността на
нашето общество.“
Съюзниците на Орбан не са съгласни. „Унгарският референдум
ще засили позицията на другите държави, които имат дълбоки
съмнения по отношение на квотната система, не само на страните
от Вишеград“, каза Шопфлин. „Много хора се безпокоят от
задължителните квоти, а и настроенията станаха по-мрачни след
атентатите в Париж, Брюксел и събитията в Кьолн. Хората казват:
Да, ние сме щедри и отворени, но може би има нещо вярно в
доводите, че някои хора, включително второто поколение мигранти,
са се заели да унищожат начина ни на живот.“
Критици в Европа и по целия свят разкритикуваха остро
политиката на Орбан. Този месец Зеид Раад Хусейн, върховният
комисар на ООН за правата на човека, сложи под един знаменател
Орбан с радикалната групировка „Ислямска държава“ и десни
популисти като Доналд Тръмп и Марин льо Пен, лидера на френския
Национален фронт, като ги обвини, че говорят „полуистини“ и
„прекалено опростенчески“. Подобни ръководители, каза той,
„искат в различна степен да върнат едно минало, спокойно и
толкова чисто, където огрени от слънцето полета биват заселвани
от народи, обединени от етнос или религия – живеещи мирно в
изолация, господари на съдбата си, без престъпност, чуждо
влияние и войни. Минало, което най-вероятно, в действителност,
не е съществувало никъде, никога“.
Изявлението на Хусейн разгневи унгарските власти. Петер
Сиярто, министърът на външните работи, заяви, че е „неприемливо
и възмутително един неизбран от никого на поста си бюрократ от
ООН да сравнява демократично избран европейски политик с
идеологията на „Ислямска държава“.
Докато напрежението между дясното правителство в Унгария и
по-либералните в чужбина се изостряше, действителността на терен
се промени. Ежедневно само неколцина бежанци се опитват да
влязат в Унгария, след което биват връщани обратно; през лятото
на 2015 г. хиляди хора преминаваха границата всеки ден. Орбан
обеща да укрепи допълнително граничните огради, които нареди да
бъдат построени миналата година – просто в случай че до
границите на страната достигне нов бежански наплив.
„Извършва се техническо планиране за издигане на по-масивна
защитна система близо до вече съществуващата защитна линия,
която беше построена набързо“, каза той на 26 август. „И ако не
стане с добра дума, ще трябва да ги спираме със сила – и ще го
направим.“ Малко вероятно е Орбан да отправи подобни заплахи към
европейските лидери – но на 2 октомври те вероятно ще получат
поредния сериозен знак, че, подобно на британските, унгарските
избиратели стават все по-враждебно настроени към това Брюксел да
им казва какво да правят.
БТА