Цената на конфликтите в Близкия изток
Тази седмица, докато основните световни лидери са в Ню Йорк за участие в работата на Общото събрание на ООН, пред очите ни текат безкрайни картини на градове, опустошени от войната в Близкия изток и Северна Африка, както и на масово преселение на хора, търсещи защитено място и възможности за оцеляване.
Над 20 милиона души от този район са напуснали домовете си, а към тях трябва да се прибавят и 10 милиона бежанци. Това е безпрецедентна катастрофа след края на Втората световна война. Трудно е да си направи сметка колко огромна е човешката цена на тези конфликти.
Икономическите последици също са значителни. Голяма част от производствения капитал в зоните на конфликт бе унищожена, загубите на лични богатства и приходи са огромни, а човешкият капитал се влошава заради липсата на работа и образование.
Когато тези конфликти приключат, от Международния валутен
фонд (МВФ) и от международната общност ще бъде поискано да дадат
своя принос във възстановяването на икономиките. Така че ние
разгледахме по-подробно икономическите проблеми, които тези
конфликти пораждат, както и възможностите, които предлагат на
ръководителите, за да управляват възстановяването в периода след
конфликтите.
Позволете ми да цитирам три важни заключения от изследване
на служби на МВФ, което бе публикувано днес, 18 септември.
Първо, икономическата цена на конфликтите е значителна.
Освен трагичната загуба на човешки животи и материалните
разрушения, войната и вътрешните битки в страни като Ирак,
Либия, Сирия и Йемен повишиха и без това вече високото равнище
на бедността и безработицата; така тези страни станаха още
по-уязвими, заличавайки постигнатия преди това напредък в
развитието за цяло поколение. В Сирия, например, процентът на
децата, които не ходят на училище, достигна 52 % през 2013
година, а продължителността на живота намаля от 76 на 56 години.
Конфликтите ускориха инфлацията, влошавайки състоянието на
бюджета и финансите, доведоха до тежки рецесии и отслабиха
институциите. В Сирия, например, след четири години на
ожесточени сражения, брутният вътрешен продукт (БВП) е по-малко
от половината от стойността му през 2010 година, преди
конфликта. В същото време инфлацията е скочила с близо 300 %
през май 2015-а (последния месец, за който имаме данни). В Йемен
само през 2015 година БВП се е свил с 25 до 35 %. Тези цифри са
главозамайващи. Конфликтите оставят дълбоки следи. Според наши
изчисления, дори при годишен растеж, който е относително висок
(4,5 %), на Сирия ще й бъдат необходими над 20 години, за да
възстанови обема на БВП от 2010 година.
Конфликтите излизат извън националните граници. Те имат
сериозно отражение върху съседните страни като Йордания, Ливан,
Тунис и Турция, както и в по-отдалечени райони. Тези страни са
изправени пред трудности в различни степени при приемането на
притока от бежанци, но и пред отслабване на доверието,
сигурността и социалната сплотеност. Всички това оказва натиск
върху качеството на институциите и способността им да правят
необходимите икономически реформи.
Второ, подходящите мерки могат да ограничат непосредствените
последици от един конфликт:
– да се запазят икономическите институции. Опитът показва,
че по време на война е от основно значение гарантирането на
приемствеността на административните институции – на бюджетните
агенции и централната банка, защото се осигуряват жизнени услуги
за населението. Те изплащат заплатите, предоставят здравните и
още други услуги.
– да бъдат определени приоритетите на разходите. Конфликтите
изострят бюджетното напрежение. Разходите по сигурността и
отбраната нарастват, а в същото време приходите рязко намаляват.
При тези условия е необходимо да се изгради йерархия на
разходите, за да могат да продължат да се предоставят основни
услуги, като подслон и да се защитят най-уязвимите.
– да се гарантира макроикономическата стабилност. Бюджетните
и външните дисбаланси нарастват по време на конфликти и
централните банки се стремят да играят по-голяма роля при
финансирането на държавите и икономическата активност, както
това стана в Йемен и Либия. Има вероятност при ускоряването на
темпа на инфлация и произтичащия от това спад на валутните
резерви да се наложи използването на нетрадиционни механизми и
на административни мерки, за да се запази, в известна степен,
макроикономическият контрол.
Трето, външните партньори, сред които е и МВФ, трябва всички
заедно да помагат на страните да се справят с конфликтите и
впоследствие да преодолеят последиците им. От първостепенно
значение е да се намали човешкото страдания и да бъдат
удовлетворени неотложните потребности на жертвите на
конфликтите.
МВФ има голям принос в тези усилия като прогнозира например
разходите за приемането на бежанците и средствата за сигурност в
програмите ни за Ирак, Йордания и Тунис. Освен това Фондът
представя консултантски услуги и стъпки за укрепване на
възможностите на целия регион.
Ние се надяваме да издействаме допълнителна подкрепа от
спонсори за страните, които приемат бежанци. На конференция в
подкрепа на Сирия и региона, която се състоя в Лондон през
февруари, донорите се ангажираха да финансират хуманитарните
дейности и програми за развитие на стойност 5,9 милиарда долара
и 5,5 милиарда долара съответно за 2016-а и за периода 2017-20
година. Дори всички тези обещания да бъдат изпълните, сумата
няма да бъде достатъчна, имайки предвид мащаба на кризата. Между
другото всички тези финансирания би трябвало да бъда под
формата на дарения и заеми с облекчени условия на изплащане, за
да се намали финансовото бреме на страните бенефициентки.
В по-дългосрочна перспектива приоритетът е да се увеличи
правителствената помощ, за да бъдат възстановени
инфраструктурите и институциите, а по-общо да се засили
икономическата и социалната устойчивост на целия район.
В това отношения МВФ е готов също да предложи помощта си с
арсенал от макроикономически механизми и опит, натрупан през
многото години на работа в зони по света, които се възстановяват
от конфликт.
Международната общност носи отговорността да помогне на
страните от региона да се справят със ситуацията. Ние сме готови
да изпълним ролята си. /Превод от френски: Румена Вълчева/
БТА
*Кристин Лагард е управляващ директор на Международния валутен фонд.