Корупцията в Румъния – един свят умира, но не се предава

Какво ни казват случаите Блага, Понта, Гица, Бъсеску, Удря?

Министърка по румънски
Елена Удря, скандално известна в Румъния с разголените си фотосесии, беше и министър на регионалното развитие. Снимка: политикон

Последните дела с (бившия съпредседател на Национално-либералната партия – бел.ред.) Василе Блага, (бившия премиер социалдемократ -бел.ред.) Виктор Понта, (депутата-бел.ред.) Себастиан Гица, (бившия президент -бел.ред.) Траян Бъсеску и (бившия министър на туризма – бел.ред.) Елена Удря имат като общ знаменател начина на финансиране на предизборните кампании, за който прокурорите подозират, че е корумпиран.

Признавайки, че всички партии се финансират с „мръсни пари“, бившият президент се оказа пророк в собствената си страна, когато преди една година заяви: „Няма партия, която да е чиста. Кандидатите не бяха точно тези, които се занимаваха с финансирането, но кандидатите имат своята морална отговорност“. Механизмът беше колкото банален, толкова и разрушителен за цялото общество.

Определени компании наливат мръсни пари в сметките на
партиите или на кандидатите. Ако са частни фирми, възвръщат
инвестицията си чрез договори с държавата, получени като подарък
след кампанията. Ако са държавни, финансирането на кампаниите
представлява цената, плащани от директорчетата, за да останат на
поста си.

Част от парите, събрани в кампанията, влизаха директно в
джобовете на политиците, макар да не бяха плащани с квитанция
или пред свидетели. Носи се легендата, че някои партийни лидери
са избягали вкъщи с парите за кампанията. След други спонсорите
викат с цяло гърло. Този корумпиран механизъм генерира след това
верижна корупция и изкривява цялото общество. На първо място
достъпът до ресурси се прави преференциално, само определени
фирми печелят договори с държавата.

След това политическото решение се оказва заложник на една
тясна група, за която трябва да работи, заради мръсните пари,
получени по време на кампанията. Властта вече не се упражнява в
името на общото благо, а в полза на една номенклатура, която
можете да наричате просто политико-икономическа мафия. Цената за
обществото е огромна. Така се раждат безсмислените инвестиции,
зле изпълнени или направени само на хартия.

На политиците от своя страна им се услаждат лесно
получените пари, влизат във въртележката на подкупа и стават
негови заложници. На това безумно хоро през последните 25 години
се хвана почти цялата политическа класа. С малки изключения
всички се оцапаха с мръсни пари: политици, частни и държавни
фирми, политически консултанти, анализатори, журналисти.

Чувал съм бившия президент Траян Бъсеску, същият, който
заклеймяваше незаконното финансиране, да се възмущава в една
телевизия, че прокурорите си врат носа в тази работа, при
условие че всички партии са процедирали по този начин. Значи
именно това е големият проблем. Ракът на тази практика е
обхванал цялата политическа система, а този порочен кръг трябва
по някакъв начин да бъде разкъсан. Изчистването не може да се
направи с обща амнистия, като се изтрие с гума едно масово
престъпно минало, като се направят по-добри закони и с
надеждата, че същите корумпирани политици ще почнат да се държат
като светци от утре нататък. Няма да го направят, дори
напротив. Мъчат се да оцелеят, да продължат да правят това,
което си знаят. Разкъсват, омърсяват, атакуват, хапят и псуват
всички онези, които застрашават екосистемата им.

Националната дирекция за борба с корупцията /НДБК/,
тайните служби, съдиите, които го осъждат, журналистите, които
демаскират мръсния им бизнес, неправителствени организации с
правилни цели, всички се превърнаха в смъртни врагове на един
агонизиращ свят. Външните партньори, които подкрепиха реформите,
САЩ и Европейската комисия, се превърнаха също в мишени.

Антизападният дискурс получи подем най-вече заради тези
престъпници, големите врагове на легалността и утвърдения
демократичен ред с функционални институции.

Атаките, които бяха отприщени през последните дни срещу
шефката на НДБК Лаура Кодруца Кьовеши, представляват израз на
отчаянието на тези политици в процес на изчезване. Те виждат как
светът им умира бавно, но не искат да приемат, че една цяла
страна се е променила, едно цяло поколение се противопоставя,
протестирайки по улиците, на злоупотребите и арогантността им.

Умират, но не се предават лесно. Не разбират, че борбата им не
води до никъде. Освен това всеки, който се е опитал да преобърне
държавата, за да спаси отделно лице, е свършил зле.

Виждали сме вече този филм на ужасите, със сцени на
кървава война, безброй пъти досега. Виждали сме го всеки път,
когато всесилни персонажи, които са се смятали за недосегаеми,
са падали от пиедестала. Спомняте ли си какъв медиен щурм
предизвикаха разследванията, процесите и присъдите на (бившия
премиер-бел.ред.) Адриан Нъстасе, (медийния магнат – бел.ред.)
Сорин Овидиу Вънту или (политика и бизнесмен – бел.ред.) Дан
Войкулеску? Каква съдба имаше армията от престъпни министри и
парламентаристи? Какво постигаха всеки път, когато се опитваха
да хвърлят във въздуха Румъния, да поставят президенти, да
събарят институции и хора?

Не много, бих казал. Присъдите дойдоха безжалостно.
Същото ще се случи и този път. Бъсеску, Удря, Понта и Гица не
приемат, че не могат да върнат Румъния в миналото. Нямат
необходимата сила, а обществото вече се събуди, хареса му да
протестира и изисква по-високи политически стандарти. Е, този
път са се коалирали почти всички бивши господари на Румъния,
обединили са се огромни сили. Труден момент е, но не е
невъзможно да се преодолее с малко спокойствие и мъдрост.

Наистина една голяма част от пресата продължава да играе
по свирката им, тъй като новинарските телевизии бяха важна част
от механизма на политическата корупция. Функционираха години
наред било като перални за мръсни пари, било като инструменти за
манипулация, поставени в служба на политиците, така че нямат
никаква причина да се радват на рухването на един свят, в който
просперираха.

Бих отбелязал също, че политиците започват да губят
основанията си да се чувстват жертви. Досега Понта се оплакваше,
че Бъсеску никой не го пипа, Удря гледаше със завист как Блага
влиза само като свидетел в НДБК, докато тя трупаше нови дела.

Войкулеску се конкурираше години наред с Вънту в опитите да
постави свой президент и накрая и двамата се озоваха в килии в
затвора Рахова. Никой вече не може да каже с убедителни
аргументи, че разследванията се правят преференциално, за да
помогнат на една партия или друга или че прокурорите гледат
длъжността.

Никой вече не може да си стои спокоен, след като е
оставил толкова следи в редицата долни предизборни кампании.
Статистически погледнато, от хилядите фирми, замесени в
нелегално финансиране, винаги може някой да се окаже склонен да
направи самопризнания, за да се отърве от обвинения. Съществува
голям шанс времената, когато политиката представляваше на първо
място един голям печеливш бизнес, да отминат. Всичко продължава
да зависи от нашата способност да запазим това, което спечелихме
с големи усилия в последните години. Нищо обаче не сме
спечелили окончателно.

Забележка: Новият закон за финансиране на партиите, в сила
от 2016 г., ограничи рязко възможността за използване на мръсни
пари в кампаниите. Видя се и в кампанията на местните избори,
много по-бедна в сравнение с други години, което накара
кандидатите да се оплакват, че се е стигнало до другата крайност
– обществеността дори не разбрала, че има избори. Дори и така
кандидатът либерал Лудовик Орбан излезе от надпреварата за
Букурещ именно заради начина, по който се опитал да финансира
кампанията си.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.