Христо и тайните на автомобилните емблеми
Софиянец колекционира значки с автомобилни марки повече от 40 години
“В колекцията си имам вече над 1600 автомобилни символа. Повечето от тях са свързани с някакво преживяване”, разказва 55-годишният Христо Христов от София, запален колекционер на значки с автомобилни логота и истински познавач на автомобилната хералдика. Икономист по образование, работещ в сферата на гражданското застраховане, през последните години той се е посветил най-вече на необичайната си страст. Посещава автоизложения из целия свят, среща се с чуждестранни колекционери, по цели дни прекарва в ретро-автомузеи, книжарници и библиотеки с автомобилна литература и продължава да събира значки.
Може да говори с часове за историята на известни и неизвестни марки автомобили, да нарисува променящите се с годините емблеми и да обясни какво символизира всяка от тях. “В последната една четвърт от живота си имам възможност да правя каквото си искам и където си искам. Не искам вече да ловя риба и да изтребвам дивеча из Балкана! Искам да пътешествам по света – на автоизложения, по ретро-музеи, Формула 1, НАСКАР, да снимам редки екзотични коли и камиони, да се запозная с нови хора, сродни на мен души”, споделя колекционерът, който и за миг не си е помислял да се разделя с хобито си.
Популярно по времето на социализма, събирането на всевъзможни предмети (от пощенски марки до вносни кутии цигари), след 1989 г. постепенно замира в България. Фалеристиката (колекционирането на значки) е в своя апогей в края на 70-те и началото на 80-те години. Тематиката е разнообразна – футбол, олимпийско движение, туризъм, история, космонавтика и много други. Ежеседмично се събират по 200-250 души, запалени по фалеристиката. Всяка година в София се провежда Национална среща на фалеристите с участието и на гости от чужбина. Популярни са и срещите в другите социалистически страни. “Най-впечатляващи бяха съборите-срещи в Прага, разказва Христо. Чехите бяха и си остават между най-елитните фалеристи в Европа. Просто хората имат традиции. До Втората световна война Чехия е произвеждала десет марки автомобила в десет различни града.” Според него в годините на прехода много стойностни експонати са изкупени на безценица, разпродадени и изнесени от “новоизлюпени антиквариатни търгаши”. “Почти всичко вече изчезна”, споделя той.
С първата си значка Христо се сдобива през далечната 1959 г. – това е значка с емблемата на ЦДНА (старото име на ЦСКА), неговият любим отбор. Получава я по време на мач между ЦДНА и „Барселона“ в София, завършил 2:2. Тя е “номер едно” в колекцията му от футболни значки. Няколко години след това започва да събира и значки на автомобилни емблеми. През социализма това е изключително трудно начинание, в България значки на западни марки почти не се намират. Христо е принуден да измисля нестандартни начини, за да се сдобива с тях. Прекарва по цели дни на паркинги, където спират за почивка шофьорите на тирове от чужбина.
“Ходех на Милево ханче, Църна маца, Околовръстното шосе, до Сливница, Мирково ханче след Ихтиман и чак на къмпинг „Чая“. Понякога оставах по 1-2 дни, спомня си колекционерът. Често на реверите на водачите имаше значки или на Mercedes, или на MAN, DAF, та дори и на Volvo”. По подобен начин се сдобил със значка на Scania (известна марка камиони), която цени особено много. Шофьорът, който я носел, първоначално отказал да му я даде. Христо обаче упорствал и останал 3 дни и нощи на паркинга на къмпинг Чая. Помагал на шофьора да ремонтира камиона си. След ремонта седнали да обядват заедно и Христо на един дъх му нарисувал около 700 автомобилни емблеми. Чужденецът бил изумен как 18-годишно момче, живеещо зад Желязната завеса, може да знае толкова много за автомобилите по света. Подарил му значката. Заветният символ Христо носи под ревера на войнишката си куртка две години до уволнението си.
Колекцията на Христо постепенно набъбва. Днес той притежава над 1600 автомобилни символа. Снабдява се с тях по изложения, които посещава, разменя с други колекционери в чужбина, поддържа контакти в Интернет. Понякога му изпращат значки директно от централата на съответната марка, впечатлени от знанията му и 45-годишната му упоритост. Намирал е много редки символи на най-невероятни места. Споменава знаците на Hanomag и Borgward, изровени от стара ракла на един софийски таван. Или символа на Bianchi, открит в далечна Москва на Исмаиловския вернисаж през 1974 г. В колекцията на Христо Христов има значки с уникална стойност, сред които тези на Duеsenbеrg, Stutz, Packard, Cord, Bugatti, De Tomaso, Bristol, AC, Aston Martin, Bentley, Rolls-Royce, Brennabor, Marcos, La Sale. Най-старите значки са на Oldsmobile (1904 г.), Haynes (1905 г.), на Bianchi (1908 г.), на Isotta Fraschini (1910 г.).
Христо твърди, че харесва всички знаци, но особено го привличат тези, които носят духа на старите традиции и канони на средновековната хералдика. “А хералдиката е една трудноразбираема и загадъчна наука. Тя е неразделна част от науките, които разкриват историческото минало – археология, история, изкуствознание, нумизматика и други, разяснява колекционерът. Има предхождащи във вековете символи от времето на античността (Атина, Спарта, Троя), Египет, Рим и Византия (орли, митологични птици, зверове – грифон, пегас, феникс, саламандър), които са използвани умело и уместно в автомобилната символика през 19 век.”
Според Христо много често знаците символизират имената на конструкторите или собствениците на автомобилната марка. Например Rolls Royce: Първите емблеми са с две червени букви “RR”. Когато трагично умира младият Чарлс Ролс (през 1910 г.) едната буква вече е черна, а когато умира Фредерик Хенри Ройс (през 1933 г.), всички модели вече са с черни букви. Независимо от това, понякога по изключение пускат в чест на двамата британци и модели с емблема с двете червени букви, но никога различни. Някои марки автомобили имат за свое лого знаци, символизиращи имена от историята (Cadillac, De Soto, La Sale), географията (Wartburg, Bristol, NSU), астрономията (Saturn).
Оказва се, че емблемите на повечето марки автомобили претърпяват развитие и се променят през годините. Например немските Opel за 108 години имат 28 различни знака. Христо има 25 от тях. “Адам Опел най-напред е правил шевни машини, обяснява колекционерът. Сигурно би се обърнал в гроба, ако е можел да разбере, че след него синовете му са започнали да правят някакви каляски с пушещ двигател.” Една от ефектните промени в знака се прави през 1935 г. с новия модел на „Опел“ – “Олимпия”. Названието е в чест на предстоящите през 1936 г. Олимпийски игри в Берлин, а логото е дирижабъл в синя окръжност. Съревнованието в цяла Европа по това време, кой ще конструира най-големия и най-бърз дирижабъл, не подминава и автомобилния свят. Еволюция в емблемите има и при много други марки автомобили – Chevrolet – с над 20промени в знака (предимно контурни и цветови), Buick (16 различни знака), Мооn (5), Cadillac (6), FIAT (12). От друга страна някои логота остават непроменени от първия произведен автомобил на дадената марка. Така е с Mitsubishi – от 1917 до днес (трите диаманта), BMW (от 1928 с пропелера, въртяща се самолетна перка), с АС, с Volkswagen.
Христо обаче се интересува не само от лого-знаците, но и от самите автомобили и техните “родни гнезда”. Почти не изпуска възможност да посети някое от големите световни изложения, да се снима с уникалните експонати, представени там, да вземе по възможност лични интервюта. Снимал се е с коли и пилоти, печелили Формула 1. Обядвал е с работниците от Ferrari в Маранело, обиколил е всички автомобилни музеи в Италия, Германия, Белгия, Холандия и повечето европейски страни. Горд е, че е успял да се докосне до историческата “Itala”, спечелила легендарното автомобилно състезание Пекин-Париж през 1907 г. Снимал се е с колата, както и с другите участвали автомобили.
“Често посещавам семейно Щатите, имам една дъщеря, завършила там международни отношения, семейна е, имаме и внуче, обяснява Христо. Имам възможност да пътувам навсякъде, гостувайки в САЩ два пъти годишно.” Най-силно е впечатлен от автошоуто в Детройт, чийто мащаби са единствени по рода си, както и от музеите на Ford и Chrysler, от музея Harrah Collection в Невада с неговите 19 халета с 1300 возила. Очарован е и от Библиотеката на транспорта в Сиракюз, щата Ню Йорк.
“Тя е на 4 етажа, нещо като нашия ЦУМ. Отидох за един ден, а останах цели 4 и то само на един от етажите. Просто не можех да изляза. Оттам “дефилирах” вкъщи с 12-13 книги на тема коли”, смее се Христо и признава, че всъщност инвестира всичките си средства в своето хоби. “Мога да ходя пеша, мога да не спя в хотел, мога да не ям два дни, да пътувам на автостоп 4 дни, но ще отида там, където съм планувал, ще купя книгата или значката, която съм се зарекъл да имам”.
Той твърди, че попълва колекцията си наполовина чрез размяна. „Специално в Америка има над 2300 регистрирани фалеристи на лого-автомобилни емблеми. Аз отивам почти без пари за покупки, а със значки-дубъли, предимно от Западна Европа и бившия Източен блок, разказва той. Последните много се търсят, американците имат такива колекции още от преди Първата световна война. Бях на доста от тях на гости. Един от Масачузетс ми показа само от дядо му събрани над 400 оригинални емблеми. Мащаб едно към едно до 1925 г. Точно по това време в България е имало регистрирани общо 430 автомобила, а в София около 190, държавни и частни…”
Голямата болка на колекционера е, че София е може би единствената европейска столица, която няма “свестен” автомобилен музей. Затова е решил да се посвети на създаването на такъв ретро-музей и тук. Другата му мечта е да събере в една енциклопедия всички логота на автомобили, камиони и автобуси от целия свят за последните 120 години. “Една почти непосилна задача, но за ентусиаст като мен – осъществима. Разбира се, в колектив с още 2-3 българи, споделящи дълги години същото хоби.” Христо обаче подчертава, че хобито му не би било възможно без подкрепата на близките му. “Аз я имах, за което им благодаря”, казва фалеристът.
Христо вече има план къде ще пътува и какво конкретно ще посети през следващите пет години. Близо до колекцията си той пази снимка в рамка на внушителна купчина от хиляди автомобилни значки, просто изсипани на куп. “Това за мен е Островът на съкровищата или пещерата на Али Баба… Тук има между 3 и 4 хиляди стари и много стари лого-знаци – въздъхва колекционерът и допълва, че идеята съвсем не е да получиш всичко наведнъж. – Какво ще стане ако на главата ти се изсипе „Златният дъжд”? Замръзваш на едно място и си дотам. Тръпката е в самото колекциониране”.