Исландските Пирати тръгват към властта на вълната на недоволството

Ройтерс

Пиратската партия в Исландия. Снимка: официален сайт

Партия, която е украсила щаба си с пиратско знаме с череп и кръстосани кости и обещава да разчисти корупцията, да даде убежище на Едуард Сноудън и да приеме виртуалната валута биткойн, може би е на път да състави следващото исландско правителство.

Партията на пиратите открила формула, убягнала на много антисистемни формации в Европа. Тя балансира поляризиращи политики като по-либерални правила за авторските права и декриминализиране на наркотици с обещания за икономическа стабилност, които й спечелиха доверието на избирателите.

Това й позволи да яхне вълна на обществено недоволство от възприятието за корупция сред политическия елит – най-голямата предизборна тема в страна, където от банков колапс през 2008 г. пострадаха спестяванията на хиляди хора, а фигури от правителството са замесени в офшорния данъчен скандал след изтичането на Панамските документи.

Ако Пиратите се окажат най-голямата партийна сила след
парламентарните избори на 29 октомври (както прогнозират
социологическите проучвания), те ще нанесат още едно поражение
на европейските политици от традиционните партии.

Спечелването на властта от партия, която стартира преди
по-малко от четири години като протестно движение срещу
глобалното законодателство за авторското право и чиято
предизборна кампания се финансира отчасти чрез краудфъндинг, ще
предизвика последици, които ще се усетят далеч отвъд този остров
с население от 336 000 души досами Северния полярен кръг.

„В цяла Европа все повече хора смятат, че системата, която
би трябвало да се грижи за тях, вече не го прави“, заяви за
Ройтерс лидерът на Пиратите Биргита Йонсдотир, която е и
издавана поетеса.

„Знаем, че сме новаци и че е важно да сме извънредно
внимателни и критични към себе си и да нямаме прекалено големи
амбиции. Наистина не смятам, че ще предизвикаме някакви промени
в икономиката през първия ни мандат. Това е едно от нещата, за
които трябва да се доверим на експертите“, добави 49-годишната
Йонсдотир, имайки предвид текущото отпадане на контрола над
капитала, наложен от централната банка след кризата.

Пиратите се възползват от раздробения политически пейзаж на
Исландия, където коалиционното управление е норма. Проучванията
на общественото мнение показват подкрепа за партията,
надхвърляща 20 процента – лека преднина пред Партията на
независимостта, която поделя властта с Прогресивната партия.

Клонящата вляво партия е част от глобално антисистемно
движение, олицетворявано от британския вот за излизане от
Европейския съюз. Нейната платформа обаче е много далеч както от
антиимиграционните политики на британската ЮКИП, френския
Национален фронт или Алтернативата за Германия, така и от
политиката на гръцката СИРИЗА, противник на строгите икономии.

Исландският БВП на глава от населението е бил почти 50 000
долара по данни на Световната банка – доста над средното за ЕС
равнище от 34 435 долара, макар и с 20 процента по-малко от
пика през 2007 г. Мигрантските равнища са ниски в сравнение с
много други европейски страни. Подпомогнат от туристически бум,
икономическият растеж тази година се очаква да достигне 4,3
процента, а последните данни показват сезонно равнище на
безработица от 3,1 на сто.

Изглежда и обществото, и политическите лидери не проявяват
особен апетит за икономически радикализъм. Партията на пиратите
не е представила подробни планове, но ясно даде да се разбере,
че няма да се отклонява много от текущите политики през
следващия правителствен мандат.

„Няма да правим нищо драматично в това отношение, ще
продължим с вдигането на капиталовия контрол. Няма да
предприемаме никакви драматични промени във финансовия сектор“,
заяви Йонсдотир.

Липсват някакви признаци за паника на бизнеса или
инвеститорите.
„По отношение на икономическата стабилност в далечна
перспектива те не могат да направят нещо по-лошо от вече
стореното“, заяви Йон Сигурдсон, изпълнителен директор на
фирмата за протези „Осур“ (Ossur), една от най-големите компании
в Исландия, имайки предвид банковата криза.

„Мисля, че промяната в политиката винаги е нещо добро.
Единственото, което ме тревожи е, ако промени се правят
прекалено бързо и безразсъдно.“

Курсът на исландската крона се повиши с 12 процента спрямо
долара тази година, явно незасегната от възхода на Пиратите.
Агенция „Мудис“ повиши рейтинга на исландските държавни ценни
книжа този месец и заяви, че не вижда заплаха за предпазливото
управление на публичните финанси, ако Партията на пиратите е
част от следващото правителство.

Партията се придържа към отдавнашни политики, като
например да се даде гражданство на Едуард Сноудън или да се
легализира събирането и търговията с биткойни. Заявява, че няма
позиция относно кандидатстването на Исландия за членство в
Европейския съюз, но обещава да организира референдум по
въпроса. Тези проблеми обаче бяха засенчени в общественото
съзнание от антикорупционната реторика на партията, която все
повече се превръща във фокус на предизборната й кампания.

Доверието на исландците към политическия и финансов елит
беше разклатено, след като финансовата криза разкри, че е било
допуснато дълговете на банките да скочат до нива, надвишаващи
десет пъти БВП. Хиляди исландци изпаднаха в неплатежоспособност.

Тлеещият гняв от кризата се засили още повече тази година,
когато няколко висши политици от правителството бяха изобличени
в Панамските документи за връзки с офшорни данъчни убежища,
макар да нямаше обвинения, че са направили нещо незаконно.
Най-големите протести в историята на страната накрая доведоха до
оставката на премиера Сигмундур Давид Гунлаугсон от
десноцентристката Прогресивна партия и до предстоящите
предсрочни избори.

Според Саетор Асгейрсон, който управлява стартъп компания за
зелена енергия „АйсУинд“ (Ice Wind), политическата класа не е
осъзнала дълбочината на обществения гняв заради възприятието за
корупция.

„Старите момчета не разбират какво се случва. Мисля, че
Пиратската партия разбира много по-добре“, заяви Асгейрсон,
облечен в работни панталони и суичър, докато разговаряхме в
офиса му в Рейкявик.

Подобни настроения изрази и студентката Валгердур
Бярнадотир, надхвърлила 40-те, с кояато се срещнахме в кафене в
центъра на града. „Всички други политици ми дойдоха до гуша“,
каза тя, но добави, че все още има съмнения в способността на
неопитните депутати от Партията на пиратите да се преборят с
корупцията: „Те може просто да се окажат недостатъчно корави“,
каза тя.

Подкрепата за Пиратите рязко нарасна след изборите през 2013
г., когато партията получи 5 процента от вота и 3 депутатски
места, и достигна пик от около 40 на сто след публикуването на
Панамските документи през април.

Що се отнася до икономическите й политики, партията не
споделя как конкретно ще разчисти корупцията, макар да обещава,
че ще разреши пазарът да диктува квотите за риболов, а не
правителството, за да предотврати всякакво връзкарство. Старите
партии се задоволяват да си приписват успеха за спасяването на
икономиката и имитират Пиратите в оскъдността на конкретни
подробности.

„Пиратската партия привлича много хора не заради това, което
е, а по-скоро заради това, което не е, защото не е част от
стария естаблишмънт“, обясни 25-годишната Аслауг
Сигурбьорнсдотир, която е на път да стане най-младата депутатка
от Партията на независимостта.

Ако Партията на пиратите спечели най-много места, тя ще има
задачата да състави управляваща коалиция. Но лидерът й Йонсдотир
– поетеса, публикувала първата си стихосбирка на 22 години,
няма да стане следващия премиер.

„Вместо да приема тази влиятелна позиция, бих предпочела да
пренеса това влияние вътре в парламента и да предложа да стана
негов председател“, заяви тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.