Какво означава внезапната идилия между Путин и Ердоган
Изправени ли сме пред идилия между Русия и Турция в контекста на един динамичен процес за промяна на коалиции? Или се намираме пред една реалполитик на конюнктурно сътрудничество, в което всяка от страните има различни приоритети и неравностойни възможности за маневри?
Впечатлява обратът, настъпил в климата на двустранните отношения на Москва с Анкара, чиято кулминация бяха споразуменията за енергийно сътрудничество, подписани на 10
октомври в Истанбул от Путин и Ердоган, тъй като преди близо една година бяхме свидетели на горещ инцидент със сваления руския „Сухой“ от турската авиация на границата със Сирия, довел до туристически бойкот и търговски санкции на Кремъл срещу Турция.
Първите стъпки за повторно сближаване между Турция и Русия
бяха предприети две седмици преди преврата с едно извинение на
Ердоган за свалянето на руския самолет. Сближаването бе ускорено
драматично след осуетения преврат и след незабавната и ясна
подкрепа на Кремъл за Ердоган. От тогава досега бе
потвърждавано, че е невъзможно да се мисли дори за постепенно
нормализиране на отношенията между Вашингтон и Анкара.
Натискът за предаването на Гюлен, конспиративните теории,
които сочат САЩ като режисьор не само на преврата, но и като
спонсор на независим Кюрдистан, от една страна, и несигурността,
че проповедникът ще бъде върнат от Пенсилвания, нито пък че ще
спре американската подкрепа за кюрдите в Сирия, от друга,
създават идеалния декор за най-малкото фантасмагорично
изгражданата двустранна връзка между Путин и Ердоган.
Но ако за Ердоган сближаването с Москва сега е само една
възможна тактическа маневра, за да извади Турция от невижданата
международна и регионална изолация, в която се оказа в резултат
на големите комплекси, породени от „Стратегическата дълбочина“,
за Путин има ясни „червени линии“, които не могат да бъдат
пресечени при сближаването му с Анкара. А те са:
– да не се окаже в плен на една необратима конфронтация със
САЩ и да съхрани придобитото от едно тригодишно двустранно
сближаване в Близкия изток;
– да защити добрите връзки между Москва и Техеран. Чрез Иран
и неговите съюзници от Ирак и Ливан, Русия подкрепя Асад в
Сирия, а в същото време Турция е изправена срещу Техеран и
нейните съюзници, а също срещу САЩ в Мосул.
Очевидно е, че връзката е двустранна, тъй като Ердоган няма
друга алтернатива, освен тясно сътрудничество с Москва, за да
може да разкъса международната и регионална изолация на
страната, докато полето за маневри на Путин е значително
по-голямо.
Въпреки фантасмагоричното PR представяне на неотдавнашната
среща между Путин и Ердоган, двустранното равновесие е
по-неблагоприятно за Анкара и от периода 1919-1926 г. и от
периода 1964-1965 г.
От средата на 18 век и след това до последната руско-турска
война през 1876-1877 г. Русия твърдо е била решаващ фактор за
непрестанното териториално свиване и геополитическо принизяване
на Османската империя.
През ноември 1918 г. младата тогава Съветска Русия и
Османската империя са едновременно губещи – Османската империя,
като съюзник на Германия и Австро-Унгария в Първата световна
война, и Съветска Русия, подписала Брест-Литовския договор с
Германия през февруари 1918 г., заради който съюзниците
сметнали, че е сменила лагера.
В края на Втората световна война СССР и лично Сталин
възприемат Турция като де факто съюзник на Германия, въпреки
привидния неутралитет, поддържан от приемника на Кемал – Иньоню.
1964-а започва твърде лошо за двустранните отношения между
Турция и СССР заради кипърския проблем, който отново е ескалирал
след сблъсъците между двете етнически общности през декември
1963 г., след усилията на САЩ и Великобритания за изпращане на
натовски сили в Средиземно море и след непрестанните заплахи на
премиера Иньоню за десант на Турция в Кипър.
През 20-те години на миналия век кемалистите и турското
военно ръководство пристъпват към сближаване с Москва, а
ръководителят на съветската дипломация Андрей Громико прави
завой на 180 градуса. Той подкрепя идеята за създаване на
федерация в Кипър, като най-добро решение на проблема за острова
– подарък за Анкара, непонятен тогава за Вашингтон и Лондон.
Първите стъпки за повторно сближаване между Турция и Русия
са предприети две седмици преди преврата през юли т.г. Ердоган
поднася извинение за сваления руски самолет, а сближаването
драматично е ускорено след несполучливия преврат и след
незабавната и ясна подкрепа на Кремъл за Ердоган.
БТА