Пуерториканците във Флорида може да решат президентските избори

Франс прес

Отрицателните нагласи към Тръмп и Клинтън. Снимка: от тв екрана

Доброволци, опитващи се да мобилизират испаноезичните избиратели в Централна Флорида да гласуват след три седмици, се активизират, тъй като тази общност би могла да определи
победителя в надпреварата за Белия дом, при това не в полза на републиканците.

От изборите през 2012 г. свирепата финансова криза в американската територия Пуерто Рико принуди стотици хиляди нейни жители да се установят във Флорида. Те са горещи привърженици на демократката Хилари Клинтън и може да направят така, че тя да добави към завоеванията си този щат – една от ключовите арени на сблъсък в президентската кампания.

Ана Ирис Васкес, 54-годишна домакиня, приготвя обяда в апартамента си в Орландо, когато две жени тропат на вратата й. Те са от неправителствената организация „Ми фамилия вота“
(„Моето семейство гласува“), която издирва нерегистрираните в списъците испаноезични жители, за да ги превърне в избиратели.

„За Хилари“, възкликва Васкес, запитана за кого ще гласува на изборите на 8 ноември. „Ако гласувам за този човек (републиканския кандидат Доналд Тръмп), тогава всички ще сме
изгубени“, казва тя с усмивка.

Напускайки своя карибски остров, Ана и другите „флориканци“
не са и сънували, че един ден може да определят изхода на
президентските избори в САЩ.

От 2012 г. във Флорида са се установили един милион души с
латиноамерикански произход, като повечето от тях са от
обремененото с космически дълг Пуерто Рико. Мнозина са избрали
да установят новия си дом в района на Орландо.

„Миграцията на пуерториканците вече дава огромно отражение
върху броя на испаноезичните, включени в избирателните списъци в
Централна Флорида“, констатира Марк Уго Лопес, директор на
Изследователския център „Пю“ за латиноамериканските изследвания.
Те са американски граждани и следователно имат право да
гласуват в САЩ – за разлика от чуждестранните имигранти, който
трябва да получат американско гражданство – нещо, което може да
отнеме години.

Към настоящия момент 1,9 милиона испаноезични граждани са
регистрирани в избирателните списъци, което прави 15, 4 процента
от избирателите във Флорида. Според „Пю“ между 2006 и 2016 г.
броят им е скочил с 61 процентни пункта, като преобладаващата
част от тях са демократи.

Ключов щат

В централата на „Ми фамилия вота“ в Орландо десетки
доброволци се готвят да кръстосват супермаркетите и да посещават
избирателите от врата на врата. На цветни плакати на стената са
изобразени част от 28-те хиляди и 200 испаноезични избиратели,
които неправителствената организация е регистрирала на този
етап.

Изборите във Флорида понякога са много оспорвани. През 2000
г. републиканецът Джордж У. Буш спечели в щата (а така и
президентския пост) с преднина от само 537 гласа срещу демократа
Ал Гор.

Това обяснява защо двамата кандидати ухажваха така усърдно
електората във Флорида, която има 20,2 милиона жители, 24,5
процента от които с латиноамерикански произход. Това е третият
по брой на населението щат в страната.

Статутът на Флорида на „колебаещ се щат“ – такъв, който може
да променя политическите си предпочитания от избори на избори –
а не числата, обаче я правят толкова специфична.

Задачата на кандидат-президента се усложнява допълнително,
поради факта, че избирателите във Флорида са всичко друго освен
хомогенна маса: южните части клонят към демократическия лагер,
северът – към републиканския, а центърът се поделя почти
поравно, макар че благодарение на пуерториканците разделението
да се задълбочава.

„Всичко може да се случи, тъй като щатът е разделен
поравно“, казва Кевин Хил, преподавател по политика и
международни отношения в Международния университет във Флорида.

Според средните показатели от скорошни допитвания на
института „Риъл Клиър Политикс“ Хилари Клинтън води с 5,5
процентни пункта пред Доналд Тръмп в национален мащаб. В този
югоизточен щат обаче разликата между двама е само 3,5 пункта.

Антипатия

Доналд Тръмп си навлече антипатията на испаноезичното
население, особено на мексиканците, които определи като
престъпници и крадци, и след като обеща да издигне стена по
американско-мексиканската граница, за да спре незаконната
имиграция.

„Този човек проявява дискриминация към нас и ни очерня.
Какво ли ни чака, ако дойде на власт?“, се тревожи Ана Васкес.
Според проведена наскоро анкета на института „Пю“ 58
процента от испаноезичните в избирателните списъци в САЩ
подкрепят демократката и само 19 на сто – републиканеца.

Крайният срок за регистрация междувременно изтече и
неправителствената организация за защита на човешките права на
имигрантите сега полага усилия да гарантира, че избирателите ще
отидат масово до урните да гласуват.

БТА