Защо Ердоган пробужда османското минало
Ник Тетърсол
Ройтерс
Огорчен заради изключването от офанзивата, водена от Ирак срещу „Ислямска държава“ в Мосул, и кюрдските териториални придобивки в Сирия, президентът Реджеп Тайип Ердоган предупреди, че Турция „няма да чака ножът да стигне до кокала“, а ще действа сама за елиминирането на враговете.
В реч в президентския си дворец Ердоган извика във въображението картината на Турция, ограничена от чуждестранни сили, „целящи да ни накарат да забравим османската и
селджукската си история“, когато прадедите на днешните турци са държали територия, простираща се в Централна Азия и Близкия изток.
„Отсега нататък ние няма да чакаме проблемите да почукат на нашата врата, няма да чакаме ножът да стигне до кокала, няма да чакаме терористичните организации да дойдат и да ни
нападат“, каза той пред стотици „мухтари“, представители на местната власт, като цяло лоялни на правителството.
„Ще премахнем до корен всички, които подкрепят
сепаратистката терористична организация“, каза той, визирайки
бойците на ПКК, които водят трийсетгодишен бунт срещу Турция и
имат бази в Северен Ирак и разклонения в Сирия. „Нека отидат
където желаят, докато ние ги намерим и унищожим. Заявявам това
много ясно: те няма да намерят нито едно място, където да са
спокойни в чужбина“.
Ердоган преминава към все по-войнствен тон в речите си в
последно време, подразнен от това, че на членката на НАТО
Турция не беше отредена по-голяма роля в офанзивата в Мосул,
подкрепяна от САЩ, и гневен на подкрепата на Вашингтон за
бойците на кюрдската милиция, които се сражават срещу ИД в
Сирия.
Той яхна вълната на патриотизъм след опита за преврат,
който не съумя да го свали от власт през юли, а посланието му за
силна Турция, е печеливш ход сред ревностните му поддръжници.
Анкара е въвлечена в разправия с Ирак заради
присъствието на турски сили в лагера Башика край Мосул, както и
заради това кой би трябвало да участва в офанзивата в
преобладаващо сунитския град, някога част от Османската империя
и все още разглеждан от Турция като попадащ твърдо в сферата й
на влияние.
Ердоган предупреждава за междусектантски кръвопролития,
ако иракската армия разчита на бойците на шиитската милиция. По
думите му е било постигнато споразумение с американската армия
турски изтребители да се присъединят към операцията в Мосул,
макар че Вашингтон заяви, че от иракското правителство зависи
кой ще участва.
„Те мислеха, че могат да ни държат вън от Мосул, като ни
дразнят с ПКК и ДАЕШ („Ислямска държава“)… Мислят, че могат
да формират бъдещето ни чрез ръцете на терористични
организации“, каза той. „Ние знаем, че оръжията на терористите
скоро ще гръмнат в техните ръце“.
„ВИЕ СТЕ ЧУЖДЕНЦИТЕ ТУК“
Турция се оказва все по-безсилна да контролира събитията
по границите си, като се има предвид, че ръководената от САЩ
коалиция се съсредоточава повече върху борбата срещу „ИД“ в
Сирия, отколкото върху отстраняването на сирийския президент
Башар ал Асад – изначалната причина за войната, според мнението
на Анкара. Тя е особено ядосана на подкрепата на САЩ за бойците
на кюрдската милиция в Сирия. Вашингтон разглежда кюрдските Сили
за защита на народа като ефективни съюзници в борбата срещу
джихадистите, но Турция ги смята за вражеска сила и продължение
на ПКК.
„Ние познаваме работата в този регион. Вие сте чужденци
тук. Вие не знаете,“ каза Ердоган, бурно аплодиран, по време на
реч във вторник по повод откриването на академичната година.
Докато критикува Запада, турският лидер възстанови
връзките с Москва през последните седмици, обещавайки след среща
с руския президент Владимир Путин миналата седмица да потърси
допирни точки за Сирия въпреки подкрепата на Москва за Асад.
Ердоган каза, че е обсъдил с Путин по телефона във
вторник вечерта споразумение за изтегляне от Алепо на
групировка, официално известна като Фронта ан Нусра, но наричана
сега Джебхат Фатах аш Шам. Той не навлезе в подробности.
Ердоган неведнъж тази седмица в речите си връщаше
лентата към термина „Мисак-ъ милли“, т.е. „Национален договор“,
визирайки решенията, взети от османския парламент през 1920 г.,
очертаващи границите на Османската империя.
Той често критикува отстъпките, направени от турските
лидери след Първата световна война с подписването на Лозанския
договор, които полагат основите през 1923 г. на възникването на
съвременна Турция. Проправителствени медии тази седмица
публикуваха карти, изобразяващи османските граници, обхващащи и
район, включващ Мосул.
Ердоган предупреди за усилия за „преструктуриране на
региона“ и каза, че Турция няма да си седи кротко и спокойно.
„Предупреждавам терористичните организации, сектантски
фанатизираното правителство в Багдад и правителството на Асад,
избиващо собствения си народ: вие сте на грешен път. Пожарът,
който се опитвате да запалите ще изгори повече вас отколкото
нас,“ заяви Ердоган.
„Ние не сме длъжни да се подчиним на ролята, която някой
ни е отредил в този смисъл. Започнахме да осъществяваме нашия
собствен план“.
БТА