Си Цзинпин сплотява партийните редици с „Дългия поход“
Франс прес
Китай чества 80 години от героичния „Дълъг поход“ на китайската Червена армия, превърнал едно отстъпление в победа, в момент, когато президентът Си Цзинпин опитва да възроди ореола на своя предшественик Мао Цзедун.
Обкръжени от националистите в своето укрепление Цзянси по време на гражданската война (1927-1949 г.), около 80 000 бойци комунисти, сред които и Мао, пробиват през 1934 г. вражеските линии и започват изтощително бягство на запад, после на север.
От първоначално потеглилите войници, девет от десет са загинали или дезертирали при пристигането в Янан (на север), откъдето Мао и армията му впоследствие завоюват страната, чак до победата им през 1949 г.
Официалната историография на Китайската комунистическа
партия (ККП) твърди, че неговите войници са преодолели
природните стихии, изминавайки 12 500 км, преследвани от
националистите.
Годишнината от края на похода, отбелязвана официално на 22
октомври, е предшествана от порой от статии, изложби,
телевизионни документални филми и пиеси, възхваляващи героизма
на войниците.
Президентът Си Цзинпин използва събитието, за да заяви, че
партията трябва да се вдъхновява от героичния дух на предците.
„Ние, новото поколение, трябва да осъществим своя Велик поход“,
каза той.
Екзалтацията около легендата е „удобно напомняне за всички,
че партията се е борила и се бори за нещо“, въпреки че е
загубила „смисъла и легитимността си“, смята Трей Макарвър от
базирания в Лондон Институт „Тръстед сорсес“.
Според историка Лю Тун от университета „Цяотун“ в Шанхай
китайският президент възнамерява да канализира към себе си
ентусиазма около „Великия поход“, за да експлоатира този „символ
на триумфа на комунистите“.
Властта в Китай при Си Цзинпин е олицетворявана все по ясно
от един единствен човек – стил, „който напомня за Мао в много
отношения“, подчертава Лю. Само че официалната историография „е
далеч от действителността“.
Дългият поход е бил „военна катастрофа“, смята Сюй Гуоци,
историк от Хонконгския университет.
Не геният на Мао, а по-скоро японското нахлуване в Китай,
започнало през 1931 г., е спасило партията, отслабвайки
националистите, изправени пред японските войски.
Също така оцелели обвиняват Червената армия в многобройни
изнасилвания, отвличания, екзекуции и насилствени конфискации на
зърно по време на похода й.
Двама британски авантюристи, участвали в Дългия поход,
пресметнали, че разстоянието е било само 6100 км, половината от
официалното.
Китайският документалист Сун Суюн твърди, че прочутият
епизод от битката при Лудин, където Червената армия превзема
мост под ожесточения обстрел на националистите, не е развил
така, както е разказан от ККП.
Тези твърдения бяха разгромени от официалните медии. Лу И,
експерт от Централната школа на партията, където се обучават
комунистическите кадри, ги заклейми като „исторически
нихилизъм“.
Според него тези хора „използват лозунга за „възстановяване
на истината“, за да скъсат злонамерено с историята и да
разказват лъжи“.
Осемдесетата годишнина от Великия поход е тема на много
изложби, най-престижната от които бе открита в Националния музей
на площад „Тянанмън“ в Пекин.
Там посетителите могат да се полюбуват на картина,
изобразяваща Мао, яхнал бял боен кон, или на един от револверите
на вожда.
Възрастен посетител сподели с кореспондента на АФП
възхищението си от някогашните комунисти, чиито постижения
„показват непобедимия характер“ на китайците.
Неколцина млади посетители признават обаче, че са били
докарани със служебен транспорт до музея от предприятието им,
което иска от тях да напишат доклад за събитието.
На входа група хора позира със знаме на ККП. „Обществото ни
е изгубило духа на Великия поход“, със съжаление казва 30-ина
годишната Фън, която се оплаква от неспособността на младите „да
понасят трудности, да работят здраво, да бъдат съвестни и
скромни“.
Запитана дали е възможно историята за това събитие да е
изопачена, отговаря, че „историята никога не е обективна“. „Но
ние винаги можем да се поучим от духа на Великия поход“,заявява
тя.
БТА