Накъде изпраща Путин единствения си самолетоносач
Някъде в бурните есенни води на Северно море единственият самолетоносач на Русия плава на юг, за да воюва. Според руската агенция ТАСС самолетоносачът „Адмирал Кузнецов“ и още седем плавателни съда са отплавали в събота от град Североморск в Арктика, където е базиран Северният флот на Русия. За осми път този самолетоносач и ескортът му поемат към
Средиземно море – дестинация, превърнала се в ключов елемент от стратегията на руския президент Владимир Путин за затвърждаване мощта и обхвата на действие на военноморските сили (ВМС) на Москва.
Тази конкретна дислокация обаче е много по-различна от другите досега. Москва вложи значителни средства през последното десетилетие в придобиване на способности за провеждане на операции от този самолетоносач, приет на въоръжение в последните дни на СССР. Но за разлика от самолетоносачите на САЩ, Франция, Великобритания и Италия Русия никога не е използвала своя в реални бойни условия. Сега това ще се промени. Вероятно само
след две седмици самолетите Су-33 и МиГ-29 ще започнат да излитат, за да нанасят удари в Алепо и на други места в Сирия.
От една страна Кремъл няма кой знае каква нужда да използва
самолети, базирани на самолетоносач. Ако искаше да увеличава
сега действащата си бойна авиация в небето на Сирия, можеше
просто да изпрати още самолети с наземно базиране в авиобазите
на сирийския президент Башар Асад.
Изпращането на самолетоносач и ескортиращите го кораби в
много отношения е по-скъпо и сложно начинание за постигане на
същата цел. А и крие рискове – в миналото руските военни кораби
понякога показваха обезпокоителна тенденция да се развалят и
затова често заедно с тях плаваха и океански влекачи.
Москва очевидно иска да покаже, че също като Вашингтон може
да изпрати ударна група на хиляди километри, където след това да
действа в продължение на седмици и месеци, а целта на
упражнението – да се демонстрират възстановените военни
способности на Русия. Това ще усложни още повече политическите
сметки на САЩ и другите, що се отнася до намирането на изход от
ситуацията в Сирия. И, разбира се, дава възможност да се напомни
на редица страни в Северна Европа, че Русия не може да бъде
игнорирана.
При предишни плавания през Северно море самолетоносачът
преднамерено задействаше авиацията си – самолети летяха близо до
норвежки петролни платформи, – акт за сплашване, който
принуждаваше всякакви граждански хеликоптери в съответния район
да преустановяват полетите си. Този път има данни, че
самолетоносачът може да проведе учения за извършване на
бомбардировки в международни води северно от Шотландия.
Кораби на Кралските военноморски сили ще следят руснаците,
докато преминават край британските брегове и Ламанша, и тези
действия вероятно ще бъдат широко отразени в медиите в двете
страни.
Висшето командване на руските ВМС се надява тази дислокация
да укрепи позициите им при противопоставяния с другите родове
войски. Досега с по-голямата част от славата при последните
военни кампании – в Украйна през последните две години, Грузия
2008 г., Чечения, а сега и Сирия – се окичваха сухопътните
войски и военновъздушните сили. Сега ВМС могат да се
самоизтъкнат – и същевременно да придобият нужните умения и
способности за развитие на наистина траен капацитет за нанасяне
на удари със самолетоносач.
Тъй като Русия поддържа постоянно военноморско присъствие
край сирийските брегове от 2013 г., САЩ и съюзниците им вече
следяха внимателно какво точно могат и какво не могат да правят
обновените руски ВМС. Несъмнено ще бъде предизвикан и интересът
на Китай – първият самолетоносач на Пекин „Ляонин“ е бивш руски
кораб, построен по съветско време под името „Варяг“, и е от
същия клас като „Адмирал Кузнецов“.
Москва и Пекин наляха значителни средства в производството
на въоръжение за борба с американски самолетоносачи –
разработването на подобни технологии стана поне толкова важно за
тях, колкото и повишаването на самата боеготовност на техните
самолетоносачи. Американски представители обаче твърдят, че
качествата на последното поколение противокорабни и крилати
ракети, които принадлежат към тези технологии, до голяма степен
остават недоказани.
САЩ и съюзниците им от своя страна имат свои средства за
изваждане от строя на вражески самолетоносачи – както и много
по-голям опит в упражняването на тактика за изпълнение на такава
задача. Американските ВМС действително са пръснати по цялото
земно кълбо, но все още могат да съберат за целта достатъчно
бойна мощ – било то подводници, надводен флот или самолети с
наземно базиране.
Няма да е лесно обаче. Основната задача на групата на
„Адмирал Кузнецов“ може и да е нанасяне на удари по наземни цели
в Сирия, но той е сравнително добре оборудван да се отбранява и
от противници по море. Твърди се, че той има на борда си
десетина хеликоптера за борба с подводници, което доста
затруднява подводниците на НАТО да се промъкнат близо до него.
Според руски медии групата на самолетоносача включва линейния
крайцер „Петър Велики“, както и два военни кораба за борба с
подводници. Те също могат да бъдат потопени – но почти сигурно
не и без преди това самите да са потопили кораби на НАТО.
Руските матроси може и да не са особено опитни в операциите
по нанасяне на удари от самолетоносач, но в същото време те са
част от единствения военен флот, водил бой с противокорабни
ракети след британската война на Фолклендските острови през 1982 г.
По време на военния конфликт от 2008 г. с Грузия се смята,
че руски и грузински военни кораби са влезли в кратко, но
кръвопролитно сражение, подробностите за което до голяма степен
остават неясни. Това, което е ясно обаче е, че и двете страни са
дали доста жертви, поне съотнесено към бройката сравнително
малки кораби, взели участие.
Всичко това обаче в крайна сметка е свързано с бойното поле
на сушата, което има най-голямото значение – за бъдещето на
Сирия в по-общ план и за това на Алепо в частност. САЩ вече
знаят, че за да бъде спряно настъплението на руските и
сирийските сили вероятно ще са нужни военни действия – като
най-краен вариант сваляне на няколко самолета или удари по
авиобази.
Сега обаче това може да означава и битка с гордостта на
руските ВМС, последиците от която ще са катастрофични. И тъкмо
за това е почти сигурно, че такава битка няма да има, нито при
това правителство във Вашингтон, нито при следващото.
Провеждането на операции за нанасяне на удари от руски
самолетоносач в Средиземно море не само затвърждава мощта на
Москва, но и усложнява още повече световната геополитика. И
именно това иска Владимир Путин.
БТА
*Питър Апс е коментатор на Ройтерс по темите от сферата на
международните отношения, глобализацията, конфликтите и други.
Той е основател и изпълнителен директор на „Проекта за
изследвания на 21 век“ (PS21), наднационален, надпартиен и
идеологически необвързан аналитичен център, базиран в Лондон, Ню
Йорк и Вашингтон. Преди това 12 години е бил репортер на
Ройтерс. От 2016 г. е в резерва на британската армия и член на
Лейбъристката партия. Изразеното мнение е негово лично – бел. на
Ройтерс /