Разгневеният Ердоган
Реждеп Тайип Ердоган говори пред университета „Реджеп Тайип Ердоган“ на церемония по повод началото на академичната година. Неговата реч е гигантска прегръдка на турците по целия свят. В своята същност обаче това е реч за Реджеп Тайип Ердоган. Той е съпроводен от съпругата си Емине Ердоган, председателя на Великото национално събрание Исмаил Кахраман и министри.
Неговата реч в събота (15 октомври) в Ризе, на черноморското крайбрежие, е споделена със света чрез превод на английски на президентството. Ердоган е в центъра на негова вселена. Една вселена, която се разширява.
На източните и южните граници на Турция бушува война. Елиминирането на т.нар. „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак ще остави пространство за различни етнически и религиозни групи да се бият за територия и влияние. Около Мосул се събират войници от иракската армия, шиитски милиции, обучени от Иран, сунитски бойци, обучени от турците, както и кюрди от Ирак, Сирия и може би Турция. Турските войски край Мосул предизвикаха остра война на думи между Багдад и Анкара, като иракският премиер им нареди да напуснат, а Ердоган отговори, че Хайдер ал Абади трябва „да си знае мястото“.
Ердоган знае, че каквото и да се случи в Сирия и Ирак ще
засегне директно неговата страна, а Турция е в опасност да
остане наблюдател. Него не го е грижа, че именно неговата
политика на първо място направи страната част от проблема в
Сирия. Сега, в закъсняло влизане във войната срещу ИД той иска
да попречи на кюрдите, които бяха на фронтовата линия от самото
начало, да извлекат полза.
В четвъртък турски бомбардировачи атакуваха кюрдите в опит
да ги държат настрана от стратегическа позиция в Сирия – кюрди,
които се случи да са съюзник както на САЩ, така и на Русия.
Ердоган се страхува също от обучените в Иран шиитски милиции в
близост до турските граници. Вътре в Турция кюрдската
сепаратистка партизанска война продължава.
Насред това объркване Ердоган се вслушва в призива на
историята. „Ние присъстваме в историята на Мосул“, казва той,
представяйки се за защитник на града от неназовани сили. „И
какво правят те сега? Те заговорничат да отнемат Мосул от народа
на Мосул и да го предложат на други. Но ние настояваме, че в
Мосул трябва да живее народът на Мосул. Кой живее в Мосул?
Предимно нашите арабски братя и сестри. В добавка към това
тюркмени и много малък брой кюрди“.
След това турският президент разтваря крила. „Турция винаги
е прегръщала с отворени обятия всички подтиснати и жертви, и
никога не е оставяла своите братя сами“, каза той. „Ние, разбира
се, уважаваме физическите граници, но ние не можем да чертаем
граници на сърцето, нито да го позволим“, декларира той. „Турция
не може да обърне гръб на Алепо. Турция не може да бъде
равнодушна към своите братя в Западна Тракия, Кипър, Крим и
навсякъде другаде.“
В същото време затворите в Турция се пълнят с врагове –
истински, потенциални или въображаеми. Нейната външна политика
изглежда импровизирана, а Ердоган поставя под въпрос Лозанския
договор, който осигури границите на неговата страна преди близо
едно столетие. Докато нарастват заплахите за Турция, докато той
се извисява над хората, на които позволява да стоят до него,
действията на Ердоган ще продължат да бъдат както непредвидими,
така и късогледи.
БТА