Исландия: Ще потопи ли „системата“ Пиратската партия?
Франс прес
В четвъртък исландската Пиратска партия – политическо НЛО, произхождащо от анархистко движение – обяви историческо споразумение с опозицията за съставяне на правителство след
предсрочните парламентарни избори на 29 октомври, които се очаква да бъдат наказателен вот за традиционните политически формации, чиято репутация бе опетнена от скандала „Панамските документи“.
Макар в Исландия, за разлика от много страни в континентална Европа, да не се наблюдава радикален уклон надясно, тя изглежда е готова да изрита историческите формации и да повери властта на необичайна група партии, клонящи по-скоро наляво.
След сензационното представяне на Викингите на европейското първенство по футбол, победени единствено на четвъртфинала от Франция като домакин (с пет на два), мнозина тук си казват, че всичко е възможно…
„Искам промени. Не одобрявам всичко, което предлагат
Пиратите, но ако искаме промени, това е най-добрата партия“,
обяснява 42-годишният Ейнар Ханесон, строителен работник от
Рейкявик.
Пиратите, които ту водят в допитванията, ту са в почти
изравнени позиции с управляващата консервативна Партия на
независимостта, няма да получат достатъчно гласове, за да
управляват самостоятелно, но може да се окажат в състояние да
съставят мажоритарна коалиция.
Такава амбиция бе демонстрирана на преговори, започнали
седмица преди изборите, с четири леви и центристки опозиционни
партии, включително популярното Движение на левите зелени, за
която казват, че ще гласува една пета от анкетираните.
„Ясен избор“
Най-накрая Пиратите, Движението на левите зелени,
социалдемократите и центристката партия „Светло бъдеще“ обявиха
в четвъртък, че са намерили допирни точки за „съставяне на
мажоритарно правителство“.
Този съюз е в разрез с традиционната практика в Исландия,
където партиите обичайно се представят самостоятелно на избори,
без да заявяват изрично с кого смятат да управляват.
„Смятаме, че сътрудничеството с тези партии ще предложи ясен
избор срещу партиите в сегашното правителство и може да разкрие
нова възможност пред исландското общество“, отбелязаха в
комюнике водачите на тези партии.
Според прогнозите, Пиратите, с 20 до 23 процента от
гласовете (шест месеца преди изборите те имаха подкрепа от 43
процента), могат да се надяват да увеличат от трима на
петнайсетина депутатите си в Алтинга – еднокамерния парламент, в
който заседават 63-ма депутати.
Отслабени още при финансовата криза през 2008 г., двете
формации в настоящото правителство – центристката Прогресивна
партия и дясната Партия на независимостта – се оказаха засипани
с куп все още димяща пепел след изригването на скандала
„Панамски документи“.
Сред имената на 600-те исландци, притежаващи офшорни сметки,
фигурираха тези на министър-председателя Сигмундур Давид
Гунлаугсон (от Прогресивната партия) и двама министри.
Правителството, чийто шеф подаде оставка, оцеля (в леко
променен състав), след като обеща избори през есента – шест
месеца предсрочно.
Земетресение
Въпреки че благодарение на туризма и възстановяването на
финансовата си система Исландия – вулканичен остров в северния
Атлантически океан с 336 000 жители – възстанови благоденствието
си (с 4,2 процента икономически растеж през 2015 г.),
исландците, и най-вече младите, изпитват единствено недоверие
към политическия елит на страната.
„Ще гласувам за Пиратите. Гласувах за тях и на миналите
избори и мисля, че за първи път ще гласувам за партия, която не
измени на обещанията си“, казва с ентусиазъм 23-годишната Салма
Тораринсдотир.
Депутатката от Пиратската партия Биргита Йонсдотир,
съоснователка и говорителка на партията, неуморно припомня, че
„петима министри са подведени под отговорност за корупция,
откакто сегашното правителство дойде на власт“ през 2013 г.
Най-голяма обаче е несигурността около това как ще изглежда
бъдещото правителство, тъй като консерваторите (подкрепяни от
възрастните гласоподаватели, финансовите среди и риболовната
промишленост) се надяват да прекъснат възхода на Пиратите и да
се задържат на власт.
„При това положение ще е нужна готовност за различни
варианти, с участието на левицата и десницата“, предупреждава
Гретар Ейторсон, преподавател по политология в университета в
Акюрейри.
Освен вътрешните търкания, ахилесовата пета на Пиратите по
парадоксален начин е и най-голямата им сила: „Основните им
избиратели са най-младите хора, които са и най-малко склонни да
отидат да гласуват“, отбелязва политологът Ейрикур Бергман.
Създадена през 2012 г. по модела на шведската Пиратска
партия, исландската Пиратска партия влезе в парламента през 2013
г. Нейна основна платформа са пряката демокрация,
институционалните реформи, прозрачността на публичния живот и
личните свободи, поради което Пиратите подкрепят сайта
„Уикилийкс“ и неговия създател Джулиън Асанж.
Основавайки се на демократичните си идеали, Пиратите
обещават референдум за възобновяване на прекъснатите от
десницата преговори за членство в Европейския съюз, членство,
което голяма част от исландците не желаят.
Още по темата: Пет ключови факта за Исландия
Франс прес
Исландците утре се изправят пред урните в избори, които
вероятно ще разтърсят политическата сцена. По този повод Франс
прес обобщава пет важни факта за страната.
Вулкани и глетчери
Разположена близо до Северния полярен кръг, Исландия обхваща
един огромен остров – 17-ия по големина в света – и още няколко
по-малки.
Изненадващо благодарение на местоположението си в северната
част на Атлантическия океан, Исландия се радва на сравнително
мек климат благодарение на Гълфстрийм.
Вулканичният остров с невероятните си пейзажи е дом на 334
000 души, разположени на 103 000 квадратни километра.
Над 11% от Исландия е под глетчери.
През 2010 година вулканът под ледника Ейяфятлайокутл
изхвърли огромен облак вулканична пепел в небето.
Изригването предизвика световен хаос в транспорта,
блокирайки над 8 милиона пътници, тъй като пепелта се
разпространи в Европа.
Повече от риба
Макар рибарството да е стожер на икономиката,
представлявайки 25% от износа, хидро и геотермалния енергиен
сектор, услугите и туризмът осигуряват най-много работни места.
Туристите посещават страната, за да се насладят на
впечатляващите вулкани, горещите извори и гейзерите, а също да
се отдадат на зимни спортове и разходки в природата.
През последните години исландската риболовна индустрия бе
сериозно засегната от ответните търговски мерки, взети от Русия,
след като Исландия се присъедини към санкциите на ЕС въведени
през 2014 година срещу Москва заради анексирането на Крим.
Финансовата криза
Исландия бе една от най-проспериращите европейски държави,
докато трите й най-големи банки и раздутият й финансов сектор не
фалираха през 2008 година.
Страната потъна в опустошителна икономическа криза и й се
наложи да поиска спасителен заем от Международния валутен фонд.
Няколко банкери бяха осъдени на затвор, фалиралите банки
бяха временно национализирани, след това продадени, а
чуждестранните инвеститори трябваше да приемат отписване на
задълженията към тях.
Капиталовият контрол едва сега е в процес на отменяне.
Исландия се радва на стабилен расте, като за първото
тримесечие на годината е достигнал 4,2%. Безработицата е под 5%,
а държавният дълг се понижи миналата година до равнището си от
2009 година.
ЕС: дали – или?
След финансовата криза Исландия подаде молба за членство в
ЕС през 2009 година на фона на осезаемата необходимост от
политическа и парична сигурност.
Преговорите с Брюксел доста напреднаха в периода 2011 – 2013
година, макар че деликатната част за рибарството никога не бе
засегната.
Рейкявик и Брюксел с години водеха „войната на скумрията“, в
която Исландия едностранно увеличи квотата си за улов в края на
2010 година.
През 2013 година ново десноцентристко правителство замрази
преговорите с ЕС, а през март 2015 година Исландия официално се
отказа от преговорите.
Антисистемната Партия на пиратите, която може да направи
коалиция с други левоцентристки и леви партии след изборите
утре, обеща да направи референдум по въпроса дали да бъдат
възобновени преговорите.
Данъчните убежища и „Панамските документи“
Исландия бе спомената в изтеклите т. нар. Панамски документи
през април.
Според документите около 600 исландци държат средства в
данъчни убежища, включително и тогавашният десноцентристки
премиер Сигмундур Давид Гунлаугсон, който бе принуден да подаде
оставка.
Предишният президент Олавур Рагнар Гримсон реши, че няма да
се кандидатира за шести мандат на изборите през юни, след като
името на жена му се появи в изтеклите документи.
БТА