Без резултат в борбата с джихадистката пропаганда в интернет

Франс прес

Терористи от Ислямска държава заплашват във видеозапис европейските страни. Снимка: от тв екрана

Да се реагира на „джихадистката пропаганда“ в интернет с официални контрааргументи или да се закриват акаунти, смятани за екстремистки, може да има ограничен ефект и да навреди на борбата срещу елементите, залегнали в основата на този радикализъм, смятат експерти.

Докато групировката „Ислямска държава“ разширяваше обхвата си в Ирак и Сирия, съвременната комуникация в интернет се очерта като страховито оръжие, пренебрегнато от държавите, превърнали се в мишена на терористични нападения.

Използвайки различни средства – от видеозаписи с екзекуции през възможности за свързване с вербовчици в социалните мрежи до рекламни филми, произведени сякаш в Холивуд – радикалната организация разшири бойното поле, прехвърляйки го и в Мрежата, като никоя друга групировка преди – такова е заключението на участниците в организираната от ЮНЕСКО конференция на тема „Интернет и радикализацията на младите хора“ в понеделник и
вторник в Квебек.

В позиция на догонващ, от две години насам западняците предприеха различни инициативи под наслов: да се предложи контрариторика, като се използват същите съвременни дигитални
инструменти.

„Прави се контрапропаганда, политическата борба преди всичко
изисква да се намери точното послание. Контрариториката разчита
на критичния дух на младите“, обобщи в кулоарите на
конференцията в Квебек Жулиет Меадел, френски държавен
секретар, отговарящ за оказването на помощ на жертви.

През януари 2015 г., само няколко дни след атентатите срещу
„Шарли ебдо“ и еврейски магазин в Париж, френското правителство
създаде сайта www.stop-djihadisme.gouv.fr, последван няколко
месеца по-късно и от акаунти във Фейсбук и Туитър.

Нужна е инициатива, с чиято помощ „да сме в състояние да
изградим необорима аргументация, така че младежите, които се
оставят да бъдат подмамени от джихадистки сайтове, да нямат
каквито и да било контрааргументи“, казва Меадел.

Американците, британците и дори канадците също въведоха
такива стратегии, съчетани с по-голямо участие на
интернет-гигантите, обвинени в недостатъчен контрол срещу
призивите за омраза, разпространявани в техните мрежи от
членовете и симпатизантите на групировката ИД. Туитър например
закри около 235 00 акаунта през първите шест месеца на годината.

Узаконяване

Само че „да закрият акаунта ти в Туитър, се приема като вид
узаконяване и дори като равносилно на шахада, мъченичеството в
исляма“, казва Амарнат Амарасингам, ръководител на програма за
изследване на екстремизма към университета „Джордж Вашингтон“.

Изследователят посвещава времето си на подробно проучване
на комуникацията на ИД в мрежата Телеграм, предпочитана от
джихадистите, тъй като се ползва с име на непробиваема. Абониран
за 80 дискусионни групи, той изчита между 50 и 150 послания,
публикувани от радикалната групировка всеки ден – поток, който
не намалява.

„Не може се ограничим само с използването на медиите“, за да
се опитаме да обясним успеха на посланията на джихадистката
групировка сред младите хора „и да забравим инвазията (на САЩ) в
Ирак през 2003 г., конфронтацията между сунити и шиити и всички
други сложни причини“, казва той.

Безполезно и излишно е да искаме да печелим терен в
пропагандата, тъй като от джихадистка страна тя се води „от
момчета, израснали на Запад, запознати със средствата за
комуникация, които владеят до съвършенство“, допълва
Амарасингам.

Изследователят в университета в Тулуза Серафен Алава, който
ръководи инициатива за обобщаване на научните изследвания по
този въпрос за ЮНЕСКО, отбелязва: „Няма доказателство за пряка
връзка между радикализирането на младежите и пропагандата в
интернет“.

Трябва да се признае, че „младите хора си представят някаква
роля в света, предлаган от ИД“, а не са просто „жертва на
промиване на мозъка“, казва Кристина Аркети от университета в
Осло.

„Нереалистично е да се мисли, че може да се постигне
дерадикализация посредством послания в интернет, необходимо е
по-скоро да се търсят решения на реалните проблеми на тези млади
хора“, подчертава Амарасингам.

„Ако искаме да пресушим извора на радикализация в интернет,
трябва да започнем да действаме в реалния живот“, съгласява се
френският държавен секретар Жулиет Меадел.

Трябва да се концентрираме върху „образованието, работата с
децата и възпитанието от най-ранна възраст, върху политиката за
интеграция и осигуряване на възможности, както и върху
предлагането на перспективи за работа“, допълва тя.

БТА