„Новая газета“: В Кишинев няма проруски кандидат-президенти
в. Новая газета
Молдовските избори от 30 октомври не донесоха победа на никого от кандидат-президентите – за 13 ноември е насрочен втори тур. Финалисти са Игор Додон, оглавяващ Партията на социалистите, и Мая Санду, председателка на създадената тази година Партия на действието и солидарността.
Додон е смятан за по-близък до Москва, Санду – за привърженичка на евроинтеграцията и максималното сближаване на Молдова с Румъния. Международният дневен ред обаче не играе
съществена роля в тези избори, смята Андрей Девятков, старши научен сътрудник от Центъра за постсъветски изследвания в Института по икономика към Руската академия на науките.
Ситуацията в Приднестровието все още е замразена и дори въпросът за статута на руския език в Молдова е поизгубил остротата си – приказките, че в училищата спират да преподават на руски, тръгнали през 2014 г., не доведоха до нищо.
Далеч по-актуална тема е борбата с корупцията. В края на миналата година избухна скандал, щом се разбра, че от банковата система са източени един милиард евро – сега бившият премиер Влад Филат е под стража, докато тече съдебният процес за предполагаемото му участие в аферата. Тогавашното правителство излезе в оставка, но последваха проблеми с формирането на нов кабинет.
Хиляди протестираха през януари в Кишинев, когато
парламентът одобри за министър-председател Павел Филип, смятан
за протеже на олигарха Владимир Плахотнюк, официален координатор
на Демократическата партия. Протестиращите, водени от
политиците Андрей Нъстасе, Ренато Усати и Игор Додон, окупираха
сградата на парламента. В резултат на протестите Молдова,
дотогава парламентарна република, въведе преки избори за
президент. Държавният глава впрочем има ограничени пълномощия:
може да внася проекти за нови закони, предлага за одобрение от
парламента кандидати за постовете министър-председател и
генерален прокурор, може да свиква референдуми, представлява
страната в международната политика.
Андрей Девятков разказва за двамата претенденти за висшия
пост в Молдова и обяснява защо Русия няма интерес активно да
подкрепя когото и да било от тях:
– Мая Санду се опира на градската интелигенция, избрала е за
ориентир дневния ред на европейските реформи и всичко свързано
с изпълнението на условията, при които Молдова сключи
споразумението за асоцииране с ЕС. То предвиждаше законодателни
промени, засягащи енергетиката, банковото дело, търговските
отношения с Евросъюза. Това са технократични решения, по принцип
до голяма степен вече реализирани от днешното управляващо
мнозинство. Санду уверява, че ще полага всички усилия да бъде
назначен нов генерален прокурор, несвързан със сегашните
управляващи – длъжността е от ключово значение за борбата с
корупцията.
Игор Додон акцентира най-вече върху традиционалистките
ценности, върху икономическите интереси на Република Молдова, уж
пострадали от прекомерна интеграция с ЕС, акцентира върху
правата на най-бедните слоеве от населението, обещава да се
залови с развитието на селата, нарича себе си защитник на
православието. Той се опира предимно на селския електорат. Додон
използва редица класически лозунги; взел е назаем някои от
Партията на комунистите начело с Владимир Воронин например за
„държавността на Молдова“ – имам предвид антирумънската му
позиция. Додон се представя като политик, обявил се против
идеята за обединяване с Румъния, сиреч против нагласите,
донякъде олицетворявани от Санду. Той заявява, че икономическите
интереси на Молдова са разположени не толкова на Запад, колкото
на Изток.
Санду е жена политик – нещо абсолютно ново за Молдова. Била
е министър на просветата, един такъв политик от интелигентски
тип. Додон поддържа имидж на човек, по-близък до народа. Той
постоянно обикаля селата, Партията на социалистите има в цяла
Молдова структури, които дейно работят с хората, самият Додон бе
движеща сила на протестите от декември 2015 до януари 2016 г.
Но Санду започна да гради своя политически проект едва в
началото на годината, а да разработиш една партия толкова бързо
е много трудно. И Санду, и Додон обещават да се борят с
корупцията, да махнат от органите на властта хората на Влад
Плахотнюк – той контролира всички водещи телевизии в Молдова,
казват, че негласно контролира много сектори от икономиката, и е
неофициален координатор на Демократическата партия, основата на
управляващия днес режим.
Русия наложи ограничения на Молдова – забрани вноса на
молдовски вина и въведе високи мита. Додон обещава да върне
Молдова на руския пазар, но същевременно да изгради и триъгълни
връзки Русия-ЕС-Молдова. Санду по принцип също споменава за
нормализиране на отношенията с Русия, но е малко неясно как
смята да го постигне.
Додон е натрупал вече опит в изграждането на политически
диалог с Русия, има дори снимки с Путин от 2014 г., когато бяха
парламентарните избори в Молдова. Додон успя да вдигне част от
ембаргото за молдовски компании, които получиха достъп до руския
пазар. Хората го свързват с проруската тематика. Той се обявява
за федеративно решение на приднестровския конфликт.
Предизборните лозунги обаче са едно, а политическата реалност –
друго. Никой в Молдова днес не би могъл да води строго проруска
политика – в Кишинев е натрупан голям протестен потенциал и
просто няма как да има проруски режим.
Русия избягваше да подкрепя този или онзи кандидат – стига
само да е прагматичен политик, да не развива сътрудничеството с
НАТО, да не насърчава унионистките нагласи (за обединяване с
Румъния) и да не заема открито русофобски позиции. Геополитиката
всъщност не е в основата на тези избори. Молдовското общество
обаче е силно разцепено и електоратът има известни геполитически
инстинкти, които бяха активно използвани. Додон бе обрисуван
като някакъв проруски политик, а Санду – като прозападен.
Всъщност обаче, ако човек иска да формира трайно мнозинство в
Молдова, трябва да лавира – няма начин да заеме проруска или
прозападна позиция.
БТА