Политическа агония в Скопие
Продължаващата политическа криза, в която Македония живее вече от дълго време, извади на повърхността алчността, нечовечността и дързостта на определени политици. Политическите натаманявания, подмолните обвинения и хитрини, на които бяхме свидетели през изминалия период, вещаят най-голяма политическа агония в периода до изборите, а вероятно и след това.
На македонската политическа сцена вече не се знае кой за какво се бори, кой против кого влиза в предизборната надпревара и кой за кого работи.
Така както са тръгнали нещата, в момента най-чиста е позицията на ВМРО-ДПМНЕ и на Социалдемократическия съюз /СДСМ/. Едната партия полага усилия да запази властта, а другата партия влиза в ключова политическа битка за завоюване на властта.
Всички останали очевидно са съпътстващи сателити, които по необходимост гравитират около тях. Всъщност повечето се въртят около ВМРО-ДПМНЕ, вероятно поради това, че не могат да
преодолеят силата и влиянието, които тази партия получи за тези десет години на власт и които безрезервно предлага, когато става въпрос за политически калкулации.
Макар да не откриваме топлата вода, като каза в последното
си интервю председателят на ВМРО-Народна партия Любчо
Георгиевски, през изминалите десет дни той и неговите съпартийци
нагледно потвърдиха, че в политиката няма идеология, няма цел,
няма програма, няма принципи.
Има само насъщно желание за сила, за позиции в държавните
структури и за пари. Тъкмо тези елементи, за които той публично
призна, бяха достатъчни за Георгиевски да разбие третия блок /на
опозицията/ и с това да носочи водата към воденицата на
ВМРО-ДПМНЕ. Той дори започна да употребява и реториката на
ВМРО-ДПМНЕ – „сдсмесови и соросоидни портали и медии“, а до
вчера се оплакваше, че го няма в македонското медийно
пространство.
Но първата награда за политическата лудница през
изминалите дни принадлежи на лидера на Демократичния съюз за
интеграция /ДСИ/ Али Ахмети. Той върна националистическата
реторика, „възкреси“ Илирида и кой знае за кой път обеща, че ще
направи албанския език официален и ще вкара Македония в ЕС и
НАТО.
„Връх“ в неговите изявления е квалифицирането на СДСМ като
ключов политически враг, само защото тази партия е избрала
гражданска, а не етническа концепция. За него не е проблем
ВМРО-ДПМНЕ, която се оказа твърд орех за исканията на Ахмети и
публично се противопоставя на двуезичието, не са проблем
останалите опозиционни партии на албанците, които му дишат във
врата, проблем за него е лидерът на СДСМ Зоран Заев, който се
застъпва за по-голяма интеграция. От самолет се вижда, че на
Ахмети не му е виновна концепцията на СДСМ, а това, че с
публикуването на подслушаните материали тази партия разклати
неговата позиция и направи Демократичния съюз за интеграция
крайно уязвим и напълно дезориентиран.
БТА