В Украйна мътят тройна коалиция
Скоро ще стане месец, откакто изборите за Върховна рада приключиха с обявената „съкрушителна“ победа на Блока на Юлия Тимошенко (БЮТ). Само политическата сила на г-жа Тимошенко успя да подобри резултата си в сравнение с изборите от 2006 г. Наистина, новите привърженици на БЮТ са предимно бивши избиратели на другите оранжеви партии – главно тази на Юшченко – но взети заедно, „демократичните сили“ все пак постигнаха надмощие от два депутатски мандата и спечелиха предсрочния вот.
Сега сякаш е дошъл часът на триумфа – Юшченко и Тимошенко, изглежда имат всички възможности да формират коалиция на мнозинството, следователно и оранжево правителство, като отредят на своите опоненти от Партията на регионите незавидната участ на конструктивна или непримирима опозиция (според желанието). Изглежда, сякаш могат, но… като че ли не искат.
Само преди месец лидерите на „Наша Украйна – Народна самоотбрана“ в своя предизборен плам наричаха Янукович корумпиран олигарх, предател на националните интереси, едва ли не „адски сатана“ и се вричаха във вечна вярност на оранжевата коалиция. Днес обаче техни съпартийци заявяват, че борбата им не е била Тимошенко да стане премиер. Нещо повече, много аналитици съзират в изявленията на самия Юшченко апел към широка коалиция с Партията на регионите. Подобни метаморфози в политическия светоглед пораждат въпроса откъде иде тая симпатия към довчерашни опоненти, така непреодолимото желание да се разбереш с врага? Ще рискуваме да предположим, че причините са стари като света – властта и парите.
Спонсорите на всички партии са смъртно уморени от неспирната политическа борба. Силите и средствата им отиват на вятъра. Не е възможно тихомълком да приватизираш остатъците от държавната собственост или чрез нова подялба на пазарите да получиш част от чуждия пай, щом враждебният лагер само чака да стъпиш накриво. Ако пък се споразумеят и поделят зоните на влияние, сивите кардинали на всички партии ще могат спокойно – както по времето на Кучма – „да решават нещата“ и да печелят пари. Със солидарната подкрепа на прокуратурата, службата за сигурност, браншовите министерства, фонда „Държавно имущество“ и подконтролните им медии.
Както сочи опитът на Елцин, един президент с рейтинг под 14 на сто има надежди за следващ мандат, но само ако успее да концентрира в ръцете си по-голямата част от медийните, финансовите и административните ресурси в страната. Сигурно е случайно, но в Украйна циркулират упорити слухове, че тъкмо това е поискал от своите политически опоненти Виктор Юшченко в замяна срещу коалиция с Партията на регионите.
Юшченко вярва, че Украйна ще стане мононационална държава, с един език, една култура и една православна църква. Тази позиция споделят и партиите с национал-радикална окраска. Те демонстрират несъгласие с реалностите, според които основа на украинската демокрация е наличието на две Украйни, две близки, но все пак различни култури и два езика. Затова всяка украинска партия, дори партията на властта, е принудена да се опре на един от бреговете на Днепър, съответно да срещне силна опозиция, която представя другия бряг. Тъкмо някогашната мощна опозиция с електорална база в Западна Украйна послужи за основа на оранжевата революция, направила Юшченко президент на страната.
Съблазънта да влязат в широка коалиция е изпитание за зрелостта на политиците в Украйна. Надвие ли у тях ламтежът за власт и пари, очакват ги скорошна забрава и политическа смърт. Вземе ли връх здравият разум и елементарната почтеност – ще имат шанса да станат основатели на една истинска, здрава и ефективна двупартийност. Страната пък ще получи шанса за постоянна смяна на елитите, съответно и за последователно решаване на проблемите, които тревожат хората и по двата бряга на Днепър.