Рискът да протестираш срещу Путин
Гласът на Америка
Тази седмица в пълен мащаб бяха показани рисковете от това да се изразява несъгласие с президента на Русия Владимир Путин. Става дума за два отделни случая, които привлякоха вниманието към проблемите в сферата на правата на човека в Русия.
В сряда руските служители в „Амнести Интернешънъл“ в Москва, отивайки на работа откриха, че ключалките на офиса им са сменени и вратите са запечатани без обяснения и предупреждения. Според коментари, направени по-късно от кметството на столицата, организацията не е платила наема си навреме.
„Всички наши компютри, документи и лични вещи: всичко е там, зад заключените врати“, написа във „Фейсбук“ Иван Кондратенко, служител в „Амнести Интернешънъл“. Отбелязвайки, че организацията наема този офиса от 20 години и досега не е имала проблеми, а наемът винаги е бил плащан навреме, Кондратенко изрази надежда, че въпросът бързо ще бъде разрешен.
Но от руските организации за защита правата на човека предполагат, че ходът е бил показателен за настоящата ситуация в страната. „Пълната липса на предупреждение буди подозрения, че това не е обикновен спор между наемател и хазяин“, заяви Таня Локшин, директор на „Хюман Райтс Уоч“ в Русия. „По-скоро става дума за тяхната работа в Русия като такава, техният твърд критицизъм към задълбочаващата се криза в областта на правата на човека в страната“, коментира Локшин. Тя допълни: „И имайки предвид политическия климат, има значителни основания да се подозира, че този ход е бил предприет, за да се окаже натиск на „Амнести Интернешънъл“.
Чуждите агенти са навсякъде
Проблемите на „Амнести Интернешънъл“ се случват в момент, когато групи за правата на човека и други неправителствени организации, работещи в Русия, продължават да се борят със скоро приетите закони, които целят да затруднят тяхната работа.
Местните организации, които преди получаваха чуждестранно финансиране, сега трябва да се регистрират като „чужди агенти“ или ги очакват огромни глоби. Други групи, включително институциите финансирани от САЩ като Националния демократичен институт, са определени като „нежелани“ от властите и са принудени да затворят с кратко предизвестие.
Правителството твърди, че мерките целят да предотвратят външна намеса в руската политическа система. Групите за защита правата на човека коментират, че всъщност целта на Кремъл е да премахне инакомислещите, независимо колко незначителни са те.
Историята на Илдар Дадин
„Илдар беше обикновен човек. Той не се интересуваше въобще от политика“, обяснява съпругата на Дадин, Анастасия Зотова. „Но през 2012 г. това се промени“, уточни Зотова.
Дадин е участвал като наблюдател по време на оспорваните избори в страната през същата година. Когато той обаче е отишъл при властите с доказателства за фалшифициране на резултатите, малко след това е бил задържан. Това обаче е превърнало съпруга на Анастасия Зотова в отдаден активист. Политическото пробуждане му е донесло редица арести, макар че протестите са били мирни и на теория разрешени от закона.
Тежка присъда
Но през декември 2015 г. руският съд е осъдил Дадин на 3 години лишаване от свобода (по-късно след обжалване присъдата е била намалена на 2, 5 г.). Случаят на Дадин отново привлече вниманието тази седмица, след като той успя да предаде писмо на съпругата си, в което твърди, че е бил измъчван от властите в затвора.
Обвинения в измъчване
„За целия ден, бях бит общо четири пъти от по 10-12 души наведнъж. Многократно ме ритаха“, е написал Дадин писмото. Той описва как е бил закачан да виси от тавана като наказание за това, че е протестирал чрез гладна стачка.
Руските власти заявиха, че те ще разследват твърденията и са изпратили лекари да оценят състоянието на Дадин. Но руският клон на „Амнести Интернешънъл“ беше една от малкото независими медии и местни групи за защита правата на човека, която помогна писмото на Дадин да стане публично достояние.
„Твърденията на Идлар Дадин за това, че е бил бит, унижаван и заплашван с изнасилване са шокиращи, но за съжаление те са последните от поредица от достоверни свидетелства за измъчвания и друго лошо отношение, широко използвано в руската наказателна система“, коментира Сергей Никитин, директор на руския офис на „Амнести Интернешънъл“ във вторник.
На следващият ден ключалките на офиса му бяха сменени.
По Фокус