България влезе в НАТО и ЕС при Първанов, няма как да излезе при Радев

Докъде се простира властта на президента, какви правомощия има?

Румен Радев и Цецка Цачева в първия дебат за изборите в студиото на бТВ. Снимка: от екрана

Какво ще се промени, ако новоизбраният президент не е Цецка Цачева, а Румен Радев?
Мнозина от т. нар. десни плашат, че Радев иска да извади България от НАТО и ЕС, макар никъде да не е заявявал такива намерения (медии му приписаха измислено изказване).
Какви възможности има президентът? Докъде се простира властта му? Истината е, че България той има по-скоро представителни функции и твърде слаба реална власт. България е парламентарна република, а не президентска. Периодично се чуват гласове, че трябва да се дадат повече правомощия на президента и България да промени държавното си устройство, но тази идея няма достатъчно поддръжници и това е възможно само ако се свика Велико народно събрание да промени конституцията.
Все пак в какво се състои реалната власт на президента?

Назначава служебно правителство

До съставяне на ново правителство след избори, управлява предишното, на което изтича мандатът. Ако правителството е подало оставка преди да му изтече мандатът, и парламентът не може да състави ново, тогава президентът назначава служебно правителство и насрочва извънредни избори.
Това е най-голямото правомощие на президента, защото назначеното от него правителство може да управлява 3 месеца, но може да изкара и повече, зависи от конюнктурата след изборите. Служебното правителство, обаче, има ограничени правомощия, управлява страната до избори и избиране на ново, не може да взима важни решения за външна политика и др.

По конституция след избори президентът връчва мандат за съставяне на правителство на политическата сила с най-много места в парламента. Ако тя не може да състави правителство, връща мандата и той се дава на следващата политическа сила и т. н. Ако никой не успее да състави кабинет, президентът разпуска парламента, назначава служебно правителство и насрочва нови избори. Ако дълго време след изборите политическите сили не могат да съставят правителство, управлява служебното на президента.

В момента, при изборна загуба на ГЕРБ на президентските избори, стават все по-вероятни извънредните парламентарни избори и тогава служебно правителство най-вероятно няма да бъде назначено от Плевнелиев. Конституцията не позволява той да разпуска парламента в последните 3 месеца от мандата на президента. Това може да стане след 20 януари, когато трябва да влезе в длъжност новият президент.
Двете последни служебни правителства, назначени от президента Плевнелиев – на Марин Райков и на Георги Близнашки, управляваха по 3 месеца. Но в миналото е имало случаи служебно правителство (например на Стефан Софиянски, назначено от Петър Стоянов) да изкара и 4 месеца.

Назначава четирима членове на Конституционния съд

Това е едно от най-важните правомощия на президента, тъй като има намеса в органа, който контролира законите и възпира парламента. КС може да отменя цели закони или да отменя отделни текстове в тях, според това дали съответстват на конституцията. Всъщност, решението на КС обезсилва закон или текст от него, той не влиза в сила, но парламентът е длъжен да го отмени или промени.
Тълкувателните решения на КС за отделни текстове в конституцията са като неделима част от съответния текст на конституцията, и стават задължителни за всички институции в правото.

Историята помни срамни назначения в КС като това на Георги Марков (назначен от Желю Желев). Историята помни и как президентът Плевнелиев спря назначаването за член на КС на скандалната съдийка Венета Марковска, обвинявана в корупция. Марковска беше избрана с гласуване от квотата на парламента. Но тъй като клетвата на членовете на КС се полага пред президента, в момента, когато Марковска се опита да положи клетва, президентът напусна залата и провали приемането й за член. След това парламентът избра нов член на нейно място. (Въпросът е, ако на тази церемония с клетвата Марковска беше първа поред да се закълне, а не последна, какво щеше да стане? Очевидно процедурата е била нагласена от шефа на Конституционни съд).

Резултатите от първия тур на президентските избори (данните са от ЦИК при преброяване на 85% от протоколите) се оказаха точно обратни на прогнозите. В социологическите сондажи Цачева водеше с 2-5% пред Радев, а в резултатите преднината на Радев е 3-4%. Една от обясненията е, че при социологически сондажи анкетираните крият вота си по различни причини.

Историята на КС помни и срамни решения, когато през 1991 г. със закон беше разтурен Висшият съдебен съвет, въпреки 5-годишния му мандат по конституция. Конституционния съд допусна това, за да може СДС да смени състава на ВСС и да извърши чистка в съдебната система. Тогавашния шеф на Върховния съд Иван Григоров заяви след това, че съдебната реформа е приключила. 25 години по-късно тя още предстои.
Няколко години по-късно КС спря закон, приет с мнозинство на БСП, който отново искаше да освободи състава на ВСС. Тоест КС излезе два пъти с противоположни решения по един и същи казус.
С инициатива на Георги Марков КС излезе с тълкувателно решение за несменяемост на магистрати, което ги прави недосегаеми и от ВСС, така че той може да ги освобождава и мести само при много тежки случаи. Така ги превърна в по-недосегаеми от депутатите.

КС се произнася за съответствие с конституцията не само на законите, но и на други актове на парламента и на президента. Членовете му имат 9-годишен мандат и така КС не може да се променя конюнктурно от едно или друго мнозинство в парламента, един или друг президент. За 5-годишния си мандат новоизбраният сега президент ще смени трима или четирима членове на КС, в зависимост от това на кого, избран от президентската квота, кога изтича мандатът. Мандатите се разминават с тези на парламента и президента. И президентът не е свободен да назначи когото си иска в Конституционния съд, защото има изискване за юридически стаж и образование.

Назначава двама членове на СЕМ

Според последните изменения на Закона за радио и телевизия, президентът избира двама от 5-те членове на Съвета за електронни медии (в предишни години СЕМ е бил със 7 и с 9 члена, президентът е назначавал трима или четирима от тях). СЕМ е орган, който дава лицензи на телевизии и радиа и може да налага глоби при нарушения на закона от от тези медии. Също така избира шефовете на БНТ и БНР. В тези правомощия на президента има известна реална власт, защото може да обърне мнозинството в СЕМ в интерес на една или друга политическа сила.
Например в момента се наблюдава политическо обслужване на властта от СЕМ, чийто състав е избран от Плевнелиев и парламент с мнозинство на ГЕРБ. Сред членовете му има спорни журналистки, проявили се като протестърки, и две пиарки, които имат малко опит в медиите, но са партийни кандидатури. Неотдавна СЕМ отне лиценза на ТВ7, за да мотивира спирането на тази телевизия. ТВ7 беше спряна преди това от цифрово излъчване и се разпространяваше само по кабел. По закон СЕМ не може да дава лицензи за кабелна телевизия, актът й беше само санкция, която да оправдае спирането на телевизията от кабелните оператори („Виваком”, „Близу” и др.), които обслужиха властта.

Назначения на посланици и висши длъжности в държавата

Президентът назначава и освобождава посланиците и представителите в международни организации, но по предложение на правителството. В този смисъл президентът може само да се договаря с правителството да предложи свой човек за посланик някъде, но няма правото сам да назначава за този пост.
С указ на президента се назначава и главен прокурор и председатели на Върховните съдилища. Но изборът им става от Висшия съдебен съвет, президентът не може да наложи вето. Може само да забави подписването на указа.

Свиква съвет за национална сигурност

Президентът може да свика Консултативния съвет за национална сигурност при определени ситуации в държавата. В него влизат председателят на парламента, премиерът, министрите на вътрешните и външните работи, на финансите, военният министър, председателят на ДАНС, началник щаба на отбраната, и по един представител на всички парламентарни сили, най-често партийните лидери. Този съвет може да се свика по различни поводи, например той заседава и по повод фалита на КТБ, но протоколите от това заседание остават засекретени.
Свикването на съвета е инструмент на президента, с който той може да обърне внимание върху някакъв проблем, да притисне политическите сили или правителството.

Има отлагалелно вето и обнародва закони

Президентът има право на вето, но то не е окончателно, а само отлагателно. Всеки  приет от парламента закон се подписва от президента и тогава се обнародва в „Държавен вестник”. Президентът може да наложи вето на някой закон и да откаже да го подпише. Тогава процедурата е, че законът или текст от него се връща в пленарна зала и може да бъде коригиран. Може и да бъде приет без поправки, а тогава президентът няма право втори път да го връща.
Все пак ветото е важен инструмент, с който президентът може да коригира действията на управляващото мнозинство, да изрази публично несъгласие, да обърне внимание на обществото върху някакъв проблем.

Представлява страната и сключва международни договори

Президентът представлява страната в официални срещи и посещения, и може да сключва международни договори. Но тъй като по конституция външната политика се определя от правителството, а не от президента, той не може да прави нещо различно от правителствената политика. Такива договори се подготвят в синхрон с правителството.

Гражданство, помилване, ордени

Президентът може да даде или възстанови българско гражданство. Но това става по специална процедура, комисии, предложения. Президентът може да си позволи в конкретен случай да съкрати процедурата. Също така може да отнема българско гражданство, но такива случаи са изключения.
Президентът има право да помилва напълно или да опрощава част от наказанието на затворници.
Има право да опрощава дългове на физически лица, когато става дума за несъбираеми вземания и за хора, които са в невъзможност поради болест или друго да ги изплатят.
Президентът може да предоставя убежище в България на чужденци.
С повечето от въпросите с помилванията, гражданство, убежище, обикновено се занимава вицепрезидентът.
Президентът също така връчва ордени, пак по предложение на правителството и на инициативни комитети, които сезират правителството. Но като президент може да бъде инициатор за награждаване на някого.

Титлата „Върховен главнокомандващ” е куха

Президентът е върховен главнокомандващ по конституция, но той реално може да влезе в тези функции при положение на война или някаква извънредна ситуация, в която той поема командването на въоръжените сили. В мирно време тази длъжност е само представителна. Президентът произвежда с указ генерали, но това става пак по предложение на правителството. Може, разбира се, да настоява пред него за определени неща за армията, но не и да прави сам назначения или да взима решения и разпределя бюджети.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.