Няма ли кой да изпъди Беновска от микрофона, опорочава пресконференциите след изборите

На всички пресконференции след избори българският зрител е малтретиран от една персона, която захапва микрофона и вместо да задава въпроси, започва да прави коментари и излияния. Цяла България да чуе нейното мнение за положението.

Толкова дразнещо, че човек се чуди защо й отговарят въобще, след като понякога не може дори да формулира въпрос.

Масовият зрител може да не знае, но по пресконференциите по света има правила. Журналистът се представя с името си и медията и след това задава един въпрос. Най-много два, по-скоро като изключение.
Беновска първа захапва микрофона и започва да води дискусия с някой лидер на партия. И с апломб демонстрира политическите си симпатии към премиера Борисов.
Вече е станала нарицателно. Пиарите на партиите и водещите на пресконференциите трябва да знаят, че имат пълното право да изпъдят Беновска от микрофона, ако тя започне с изявленията си. Защото просто нарушава правилата на професията.

Това е тъжната картина на българската политическа журналистика – Беновска минава за нейно лице, прави впечатление на бойна журналистка. И вече си има последователки, които също като нея се опитват да водят спорове от микрофона, вместо да задават въпроси.

Като пуснеш пресконференция от Белия дом по някоя телевизия, ще видиш възрастни беловласи репортери, които са там от времето на президента Картър или Рейгън. Задават компетентни въпроси, без циркове. Като погледнеш българските пресконференции, ще видиш предимно момиченца репортерки, които не помнят и Георги Първанов като президент, а да не говорим колко са подготвени. И на този фон – Беновска и Сашо Диков.

Беновска се смята за образец за професията, ветеран. При това въпросната дама се гордее с манталитета си, смята го за нещо достойно, показах има аз, натрих им носа.

Такива са ни криви медиите, такива са ни криви и репортерите.

Но някой трябва да се сети да спести на българския зрител това унижение да слуша Беновска.