Избирателните системи в България от 1879 г. досега
Потъпкване на демократичните ценности може да се постигне с всяка избирателна система
През 1879 г. е въведена първата избирателна система за парламент в България – тя е проста мажоритарна система в един тур на изборите с известния принцип „Победителят прибира всичко!“. Практическото приложение на този начин на избор към днешна дата означава, че ако Радев и Цачева са кандидати за депутати във вашия избирателен мандатен район – още на първия тур Радев е избран за ваш депутат. Тази система на избор просъществува цели 33 години.
С помощта на белгийското изборно законодателство през 1911 г. в някои избирателни райони се въвежда пропорционална избирателна система с партийни листи и цветни бюлетини (някои от нас помнят цветните бюлетини, които се използваха до 2001 година).
С колебливи изменения и въвеждане в изборното законодателство на ред други правни инструменти, тази пропорционалната система на избори просъществува до Деветнадесетомайския преврат през 1934 г., тоест близо 22 години.
До 1938 г. избори не са провеждани, а след това изборното законодателство от 1938 г. до 1944 г. е предвиждало мажоритарни избори в един тур. Нещо повече, в избирателни райони, в които е имало само един кандидат, избор не се е провеждал, а е бил обявяван кандидатът за избран (!!!). В исторически план имаме още 7 години мажоритарни избори, както и 4 години изборно безвремие…
През 1945 г. се стъпва върху възстановяване на изборното законодателство от 1931 г. с пропорционалната избирателна система с цветни бюлетини и много други изменения в Наредбата-закон за изборите. Отечественият фронт е самоизбран в парламента – от 276 депутати ОФ печели всички места в Народното събрание (бел. ред. – тогава в ОФ влизат и николапетковисти, и социалдемократи, политици като Кимон Георгиев и Димо Казасов от деветнайсетомайския сговор и др.). Това изборно законодателство просъществува до 1947 г. – тоест почти 3 години до приемането на т. н. Димитровска конституция и новия закон на Васил Коларов от 1949 г., с който избирателна система би могла да бъде определена като пропорционална, но всъщност – при липса на опозиция – като обезсмислена…
По – късно в годините на соца избирателната система не е повече осмисляна (ясно защо), но някои я определят (особено след Живковската конституция от 1971 г. ) и като мажоритарна, което няма особено значение… И така още 41 години изборно безвремие!
През 1990 г. някои от нас си спомнят, че се провеждат избори за ВНС по смесена избирателна система – 200 мандата се избират с пропорционална система по Донт (4 % праг) и 200 с мажоритарен вот в 28 района в 2 тура – това е единственият път, в който досега е прилагана тази избирателна система.
От 1991 г. досега изборите се провеждат по пропорционална система за 240 мандата – 25 години.
За изборите през 2009 г. отново беше въведен опит за смесена система, когато имаше мажоритарен вот в 31 избирателни района, но без втори тур („победителят прибира всичко“) с известни на всички резултати. Те не бяха забавни само на идеолога на законопроекта, който сега е Омбудсман на Републиката…
В резюме: От Освобождението досега – 137 години на избори, от които може да изключим периодите, в които е липсвало каквото и да е политическо състезание (от 1934 до 1938 г. и от 1947 до 1990 г.) мажоритарни избори в един тур са се провеждали в продължение на 39 години, плюс един път (през 2009 г.), а в два тура са се провеждали само през 1990 г. В останалите 50 години (от 1912 до 1934 г. от 1945 до 1947 г. и от 1991 г. досега са се провеждали по пропорционалната система. При това по-голямата част от времето и прилагането на този тип изборно законодателство е след 1990 г.
Никога досега в България не се е прилагала мажоритарна система в два тура за избор на народни представители с изключение на изборите за VII ВНС през 1990 г.
Нямам никаква идея как инициаторите на референдума си представят на практика въвеждането й. Най-близката такава е за избор на кметове. Представете си всички кметства в страната като едномандатни избирателни райони, за които има осъществен избор по мажоритарна система в два тура.
Съвсем условно и грубо казано избраните в тези кметства са депутатите от новото народно събрание през 2017 г.
В България и инструментът „задължително гласуване“ въобще не е някаква новост. Първите, на които им хрумва тази идея, са хора около либералната партия на Радославов и Русенския радикален комитет в началото на XX век. Задължителността на вота, обаче, на практика е реализирана от Земеделския съюз на Ал. Стамболийски, който го въвеждат през 1919 г., за да мобилизират гласовете на селяните. Санкцията е била парична глоба. Независимо от преврата през 1923 г., задължителността на вота остава за провежданите след това избори през декември 1923 г., 1927 г. и 1931 г.
Тази ретроспекция на прилаганите избирателни системи в България има за цел да покаже, че:
1) Видът на избирателната система сам по себе си не е важен, важни са практиките на прилагане и традициите.
2) Лоши резултати и потъпкване на демократични ценности можете да постигнете с всеки вид избирателна система.
3) След като вече имаме „народна воля“ за нова за българските традиции на България избирателна система, нека поне тя да бъде направена интелигентно и внимателно…
– – –
*Авторът е юрист, адвокат