Между Молдова и България – Румъния остава безусловен поддържник на западните ценности

Какво да се прави след победата на проруските кандидати в Молдова и България

Изборите в края на миналата седмица в Молдова и България донесоха новости, които могат да повлияят на регионалното геополитическо равновесие. Проевропейските кандидати загубиха изборната битка, а победителите са близки до Русия, което естествено навежда на мисълта за увеличение на влиянието на Москва в един регион, в който Русия има историческо влияние.

В този регион Румъния остава сега страната с политическо ръководство, ориентирано към САЩ и Запада, което увеличава политическия залог за нашата страна не само в тази зона, но и в по-широк план в ЕС и включително в отношенията със САЩ.

Бихме могли да разглеждаме тези събития в един по-позитивен контекст, ако поне останалите съседи на Румъния показваха някакви признаци, че споделят напълно същата прозападна позиция (или ако новата администрация в Белия дом продължи да смята зоната на Балканите за стратегически важна).

Унгария избра преди няколко години пътя на изолационизма в
ЕС, култивирайки упорито връзките с Путин. За да бъде пълна
картината, трябва да се каже, че по улиците на Белград се
продават тениски с лика на Владимир Путин. Ако включим в
сметката и колебливото, но функционално партньорство между
Москва и Истанбул след народния бунт в Турция, имаме всички
данни на едно геостратегическо изменение, което ще постави
Румъния в позицията на остров със западна политическа
ориентация.

Разбира се, остава Полша, един исторически враг на Русия и
важен член на НАТО, само че между нас и поляците се намира
Украйна, една страна с огромни икономически проблеми, и отгоре
на това разкъсвана и от хибридна война, в която Русия решително
се намеси. Нещо повече, на европейско ниво възходът на
агресивния популизъм, дублиран от реваншистка антиевропейска и
подчертано изолационистка реторика, създава допълнителни
проблеми на Европейския съюз.

Имаме ли нужда от нова перспектива за нашата роля в региона
и ЕС? Румъния вече не е просто една страна между други
източноевропейски страни, които са засвидетелствали
привързаността си към евроатлантическия проект, а представлява
единственият съюзник в зоната на Балканите, на който
трансатлантическите организации могат да разчитат безусловно в
този момент. Чрез гласа на лидерите си и чрез привързаността на
населението, Румъния винаги е била некомпрометиран поддръжник на
западните ценности.

Но румънците, и не само те, имат нужда от конкретни
действия и видими резултати. Като цяло пропагандата винаги е
била една неоспорима сила на Русия. Необходимо е обединение на
политическата класа около западните ценности. Знам, че е трудно
и освен това сме в разгара на предизборната кампания, което
убива желанието на партиите за консенсус, но трябва да се намери
общ език между политиците, за да се подкрепят някои идеи за
посоката на Румъния.

Президентът на Румъния има тук съществената роля да
обедини политическата класа, разединена от предизборната
кампания, около една ясна стратегическа посока за пътя на
Румъния към Запада. Отношенията с Русия, като всяка
геополитическа и дипломатическа връзка, остават прагматични и
отвъд изкушението да налеем масло в огъня, най-добре е да
разсъждаваме така, както е правилно, тоест в интерес на Румъния.

По този начин резултатът от изборите в България и Молдова
може да се превърне от риск във възможност, ако политическата
класа се обедини около значимите аргументи, които има в
отношенията с външните партньори и оползотвори коза на верността
си към северноатлантическото пространство. Убеден съм, че
Румъния има няколко лидери с визия, които ще държат правилната
посока.

БТА