Ще има ли Турция меден месец с Тръмп?
В часовете след като Доналд Тръмп спечели битката за президентския пост в САЩ, поддръжници на турския президент Реджеп Тайип Ердоган триумфално влязоха в социалните медии, приветствайки избора на мъжа, който заплаши, че ще забрани на мюсюлманите да влизат в Съединените щати.
На пръв поглед Тръмп изглеждаше малко вероятен герой за милиони турци, които подкрепят ислямистката Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, основана от Ердоган в преобладаващо мюсюлманската страна. В неговата победа мнозина турци видяха удар по управляващата върхушка във Вашингтон, за която казват, че е предала Турция като съюзник и е работила
срещу нейните интереси.
Антиамериканските настроения в Турция, съюзник на НАТО, важен за водената от САЩ борба срещу „Ислямска държава“ в съседна Сирия и Ирак, се засилиха рязко след проваления опит за преврат през юли. Ердоган и правителството винят за неуспелия преврат Фетхуллах Гюлен, ислямски проповедник, който живее в самоналожена изолация в Пенсилвания от 1999 г.
Поддръжниците на правителството са разгневени от това, което
според тях е нежелание от страна на САЩ да екстрадират Гюлен,
който отрича да е замесен в заговора, както и от западните
критики срещу саморазправата с предполагаемите му
последователи.
Не можем да скрием разочарованията, които изпитахме по време
на мандата на Барак Обама, заяви високопоставен член на ПСР,
който пожела анонимност, тъй като Ердоган, който определя тона
на турската политика, досега не е коментирал много темата, освен
да поздрави Тръмп.
Предизборните коментари на Тръмп за мюсюлманите ни
разочароваха, но те ще бъдат сведени до контекста на кампанията.
Реалната политика е различна. Аз мисля, че ще има много
по-добър диалог между нашия президент и Тръмп, отколкото с
предишната администрация, заяви служителят.
Но Ердоган, както и други лидери в региона, ще бъде оставен в
неизвестност от републиканския президент, който все още трябва
да направи ясна политиката си в Близкия изток.
Много турци са разгневени също от американската подкрепа
за кюрдските милиции, които се сражават с „Ислямска държава“ в
Сирия, виждайки в тях продължение на бойците от Кюрдската
работническа партия, които водят кървава тридесетгодишна борба
в Турция.
Политиката на Тръмп по този въпрос е неясна. Той намекна
обаче, че негов приоритет в многостранния сирийски конфликт ще
бъде борбата с „Ислямска държава“, а не да застави президента
Башар Асад да напусне властта, нещо, което Анкара отдавна
желае.
Това може не само да го постави в конфликт с Ердоган, но
също така да помогне да бъде променен курсът на сирийската
гражданска война в полза на Асад и неговите съюзници.
В коридорите на властта в Анкара малцина очакваха победата
на Тръмп. В победата му обаче високопоставени служители съзират
възможност да дадат отново тласък на един съюз, който бе
разклатен по време на мандата на Барак Обама, с когото Ердоган
имаше все по-проблематични отношения.
Тръмп, милиардер в недвижима собственост, и Ердоган, син на
беден морски капитан, са от различни светове, но техният стил на
лидерство поразяващо си прилича – и двамата са популисти, които
контролират преданите си последователи, но са дълбоко
поляризиращи и не се страхуват да говорят каквото мислят.
Има голям шанс за добра химия между двамата лидери, дори и
да е малко вероятно те винаги да бъдат на едно мнение.
Берлускони бе отчасти от този тип, заяви заяви друг
високопоставен турски служител, имайки предвид бившия италиански
премиер, който поддържаше близки отношения с Ердоган.
След победата на Тръмп Хилял Каплан, известна журналистка
от проправителствения вестник „Сабах“, който е управляван от
брата на зетя на Ердоган, написа в Туитър: „Радваме се, че
американският естаблишмънт се пука“.
„Турция е една от онези страни, които отхвърлят
контролиращата ръка на Америка по цялото земно кълбо“, заяви
по-късно тя пред Ройтерс. Избирането на Тръмп е удар по
това международно статукво. Но дълбоките раазличия вероятно ще
останат. Вероятно няма да има бърз напредък по въпроса за Гюлен,
което би отстранило важна пречка за подобряването на
турско-американските отношения.
Турският премиер Бинали Йълдъръм вече призова Тръмп да
екстрадира проповедника, но това в крайна сметка ще бъде въпрос
за американската съдебна система, а не за президента, и процесът
на вземане на юридическо решение може да отнеме години.
Разногласията около Сирия също може да подложат отношенията на
изпитание.
Тръмп оспори решението да бъдат подкрепяни бунтовниците,
които се сражават с Асад, и намекна за сътрудничество с Русия,
най-могъщия военен съюзник на сирийския лидер срещу „Ислямска
държава“. И докато Хилари Клинтън, кандидатката за президент
на демократите, разбуни турския гняв по време на кампанията,
като предложи да въоръжи кюрдските милиции, сражаващи се с
джихадистите, Тръмп не отхвърли изрично такава стъпка.
„Ще станем свидетели на период на меден месец, който да
ознаменува края на периода Обама, по време на който отношенията
доста се настървиха“, заяви Синан Юлген, бивш турски дипломат и
анализатор в Карнеги Европа за турско-американските отношения.
Вървейки напред обаче вероятно ще срещнем точки на разминаване,
добави той.
Политиката на Тръмп със сигурност ще узакони режима в Сирия,
приятелските към режима сили, както и Русия – обратното на това,
което Турция се опитва да направи от 2011 г. по отношение
смяната на режима и подкрепата на опозицията, каза той.
Подкрепата на Тръмп за Израел също ще тревожи Анкара, голям
поддръжник на палестинците и донор на управляваната от Хамас
ивица Газа.
По време на кампанията Тръмп спечели подкрепа в Израел с
обещанието, че Вашингтон ще признае Ерусалим за столица на
Израел. Палестинците искат Източен Ерусалим, превзет от Израел
през 1967 г., за столица на държавата, която те целят да
създадат до Израел на Западния бряг и ивицата Газа.
Заплахата на Тръмп да изостави съюзниците си от НАТО в
Европа, ако те не харчат достатъчно за отбрана, и неговите
аргументи срещу международните търговски споразумения от типа,
от който Турция би имала полза, също са причина за загриженост в
Анкара.
Но докато светът чака да види как Тръмп ще оформи външната си
политика, официална Анкара остава предпазливо оптимистична.
Като цяло турските правителства са по-спокойни с
републиканските администрации в САЩ, отколкото с демократите,
заяви Халил Каравели, главен редактор на политическия журнал
„The Turkey Analyst“. Една нова администрация е една цяла нова
игра с топка, добави той. Президентството на Тръмп
представлява, от турска перспектива, шанс за ново начало.
БТА