Какво става в мигрантския лагер в Харманли? Ще тръгнат ли зарази?

Афганистанците ходят на тумби, мръсни са, местните ги отбягват, но няма заразени в града, казват харманлийци

Снимки на рани на мигранти, направени от Светлана Николова.

Светлана Николова, журналист, съобщи, че в мигрантския център в Харманли се разнася зараза, нетипична за нашите географски ширини. И призовава да се въведе карантина.
Преди да вдигне тревога, журналистката е снимала рани по ръцете и краката на настанени в лагера, изпратила ги е на специалист по тропически болести, който съдейки по снимките, смята, че това може да е болестта кожна лайшманиоза, наричана още „бяла проказа”, предизвиквана от паразит. Той се разпространява от насекоми, комари могат да пренесат болестта от болен на здрав човек, поради това има опасност от зарази.

Публикацията на журналистката в местния сайт harmanbg.com накара властите да докарат специалисти в Харманли, които направиха успокоителна пресконференция. Без да има още окончателни резултати от изследване на заразени хора, специалистите обявиха, че всичко е под контрол, сред мигрантите често се среща краста.
Сега е зимен сезон и опасността не е голяма, защото еветуална заразата се пренася от комари папатаци. Като се стопли напролет, може да се разпространи, ако не са взети мерки дотогава.

Местен жител обясни пред e-vestnik: „Афганистанците ходят на тумби, мръсни са, миришат, това не се харесва на местните хора, но няма нито един заразен в Харманли”.
Центърът за мигранти в Харманли (РПЦ- Харманли) е най-големият в България. Според официални данни, изнесени на пресконференция миналата седмица, в момента броят на настанените там е 3100 души. Светлана Николова, журналист в информационния портал „Харман БГ“, посочва, че приемът на кандидати за бежанци само в началото на октомври не е падал под 100 души на ден.

След притеснителни сигнали за краста (публикация в „Дойче Веле“) сред настанените в бежанския център в Харманли, в началото на ноември Николова пише писмо до здравното министерство с искане за експертна медицинска проверка. Разговаря с временното ръководство на лагера. Оттам отричат твърденията. Журналистката обаче решава да направи свое проучване и се доближава до бежанския лагер, за да види отблизо, че по ръцете и краката на хора от лагера (по думите й на всеки трети човек) могат да бъдат забелязани подозрителни рани. Тогава Николова прави снимки и ги изпраща на известния специалист по паразитни заболявания доц. д. м. Димитър Вучев.

Според журналистката, ако само при обикновен разговор е видимо, че немалко хора имат белези на заболяването, мащабът на заразата е възможно да е още по-голям. Обитателите на центъра са на свободен режим, което създава предпоставки заразните заболявания да се пренесат в града. Николова призовава за незабавно проучване и карантина на ситуацията.

Ето и нейните обяснения от първо лице:

– Споделихте, че вследствие на разследването косите Ви „почти са побелели“. Какво ви коства то?

– Казах го къде на шега, къде наистина. Живея в Харманли и никак не ми е безразлично какво ще стане с родния ми град, особено по отношение на заразни заболявания, нетипични за нашите географски ширини. А истината е, че понякога в България да търсиш истината е упражнение, което след няколко неуспешни опита води до примирение. В моя случай обаче, няма как да стане така. Никога не се отказвам, когато съм убедена в правотата си.

Светлана Николова. Снимка: личен архив

На 12 октомври поисках от Държавната аганция за бежанците (ДАБ) спешен достъп до центъра в Харманли, по повод на тревожна статия в „Дойче Веле“ за съмнение за краста в центъра и ужасни рани по краката на мигрантите. На 13 октомври се срещнах с временния директор на лагера Димитър Захариев, който отрече всичко. Не ми бе разрешен достъп до медиците, както и разговор и снимки на самите обитатели на центъра. На лекаря на центъра е забранено да дава информация по договор. За това се свързах с новоназначения педиатър, който не е на договор към ДАБ – д-р Роман Ризов от Димитровград. Той потвърди, че крастата в центъра е широко разпространена и че има усложнена форма. На базата на това изпратих искане до Министерството на здравеопазването на спешна проверка каква е реалната ситуация в РПЦ Харманли.

– Изпратили сте писмо до министъра на здравеопазването с искане за проверка на специалисти в бежанския лагер по повод информацията?

– Писмото изпратих на 3 ноември, т.г. До този момент не са ме уведомили даже дали такава проверка е в ход.

– Каква беше реакцията на ръководството на центъра (временния началник)? Има ли промяна след усилията ви и след призива ви за поставяне под карантина?

– В момента не ми е известно каква позиция ще заеме ръководството на РПЦ Харманли. Фактите, които аз изкарвам на бял свят, са меко казано нелицеприятни. Възможно е да търсят начини да прикрият очевидното. Според мен ситуацията в центъра е извън контрол и това все повече няма да може да се крие.

Снимки на рани на мигранти, направени от Светлана Николова.

– Изпратила сте снимки на рани на мигранти до известен специалист, вещ специалист по паразитни заболявания в България. Той ви информира, че това е кожна лайшманиоза, която е лечима. Какъв беше неговият коментар?

– Това светило в медицинската наука е един от най-добрите български специалисти по паразитни и тропически болести – доц. д. м. Димитър Вучев. Става въпрос за кожната форма, която е непозната за нашата страна. В България имаме случаи на висцералната форма на заболяването.

– Ако това е болестта и неглижирането й продължи, какви според вас са опасностите за местното население?

– Кожната лайшманиоза се пренася от пясъчните мухи и папатациеви мушици, накратко – познатите ни в България папатаци. Истинският бум на заболяването, при тези му размери сред мигрантите, може евентуално да се очаква през пролетта и лятото на идната година сред местните, тъй като за заразяването на папатака трябва определена температура. Инкубационният период на болестта е от няколко дни до година, а понякога и повече. Кожната лайшманиоза е лечима.

– За кои райони е типична тази болест?

– 90 % от случаите на кожна лайшманиоза в световен мащаб са концентрирани в Афганистан, Иран, Саудитска Арабия и Сирия. А основният приток на мигранти е именно от Афганистан и Сирия. Логично е да очакваме бум на тези заболявания. Има и случаи на малария. Не е ясно и още какво има, което не знаем.

– Какви са настроенията сред местното население по повод на по-ранните сведения за краста и по повод това, че раните по ръцете и краката на бежанци са видими и с просто око? Междувременно настанените в центъра се разхождат абсолютно свободно из града…

– Нарушен е и самият Закон за убежището и бежанците. Чл. 29, ал. 4 от него гласи, че „Чужденецът се подлага на медицински преглед и изследвания и остава под карантина, докато станат известни резултатите“.
Разбира се, сега не става въпрос за чума, но наистина никой не знае пришълците какви заболявания имат и колко са опасни.
Съгражданите ми са много притеснени, тъй като за всички е видна лошата хигиена на мигрантите.

– Какви са наблюденията ви за медицинското обслужване, за условията на живот в центъра? От статията ви личи, че ви е грижа и за тях.

– Ще е проява на откровен цинизъм, ако не ме е грижа. Аз не искам мигранти в моя роден град, защото видях на каква агресия и на какви бунтове са способни. Но няма как да съм с ампутирана човечност, когато гледам болни хора да страдат. Всички имаме интерес те да са здрави, т.е. интересът е двупосочен. Иначе Харманли ще пламне.
В лагера в Харманли медицинското обслужване продължава да е трагично. Един-единствен лекар от Харманли преглежда 5 часа дневно, като за това време трябва да приеме десетки нови обитатели, да им вземе кръв и изпражнения, да ги обработи документално, а в същото време и да преглежда стотиците чакащи (една вметка – всичко това става в една стая). Всички тези дейности наведнъж са практически невъзможни. От месец в РПЦ има педиатър и джипи, които преглеждат изключително икономично – първият три пъти седмично по час и половина, а вторият и по-малко – два пъти по час и половина. Всеки сам може да си направи извод 4000 мигранти, повечето от които болни, дали могат да се обхванат медицински дори и в минимален процент.

(Виж тук продължение на историята в harmanbg.com).

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.