Путин плаши с речи от Студената война, но е разумен. Засега

Последната причина за гнева на Путин са плановете на САЩ за разгръщане на ПРО, които той сравни с Карибската криза отпреди 45 години. Снимка: спейсархив.инфо

Ако някой още не е разбрал, бързам да ви информирам, че Русия и САЩ стремително се носят към Студена война. Как иначе да си обясним внезапния ексцентричен изблик на Владимир Путин на пресконференцията след срещата на върха Русия-ЕС. Той оприличи американските планове за разгръщане на системата за ПРО с действията на Съветския съюз, провокирали преди 45 години Карибската криза: „За нас, технологично погледнато, ситуацията е много сходна. Изтеглихме си остатъците от базите от Виетнам, от Куба, ликвидирахме там всичко, а днес подобни заплахи за страната ни се създават край нашите граници“. Наистина Путин прави уговорката, че в момента няма никаква Карибска криза, и обяснява това с добрите лични отношения между президентите на Русия и на САЩ. При това обаче настоява, че „технологичните проблеми“ представляват заплаха за Русия.

ejednevnii_journal-logo.gifЩе отбележим, че руският президент (или онези, които му подхвърлят идеи за изявления) доста свободно интерпретира историческите събития. Безспорно е необходима известна смелост, за да сравниш днешните, не твърде разумни впрочем действия на Вашингтон, с изключителната по своя авантюризъм акция на Никита Хрушчов точно преди 45 години.
Първо, днешната американска ПРО все пак е предназначена за прихващане на противникови ядрени ракети, а не за ядрен удар по чужди градове. Второ, Кремъл не само че не обяви предварително плановете си да разположи ядрени ракети в Куба, ами проведе операцията „Анадир“ за прехвърляне на ракетите при най-строга секретност. И трето, Никита Хрушчов разполагаше ракетите без ни най-малко желание да издейства от Вашингтон съгласие за това.

Учудващо е, че Путин се поблазни да прокара тези очевидно некоректни съпоставки точно когато Вашингтон направи ясни стъпки към компромис. Военният министър на САЩ Робърт Гейтс заяви в Прага, че САЩ може да отложат активирането на системата за ПРО в Чехия и в Полша до момента, в който достоверно бъде установена заплаха от страна на Иран. Министърът предложи също да бъде договорено, че ако Москва приеме разгръщането на американската система, руски офицери за свръзка ще имат достъп до американските обекти за ПРО в Чехия и Полша.

Руските официални лица обаче съвсем не се зарадваха на тъй очевидната дипломатическа победа. Външният министър Сергей Лавров студено отбеляза, че около ПРО има твърде много устни коментари, а междувременно Москва все още не е получила американските предложения в писмена форма. След неофициална среща с шефовете на военните ведомства от страните в НАТО руският министър на отбраната Анатолий Сердюков заяви, че позицията на Москва по въпроса за ПРО остава непроменена: „Всичко, което ни беше предложено, не ни задоволява“. След което Путин приравни плановете за разполагане на ПРО с опита да се разположат 60 ядрени ракети в Куба преди 45 години.

Владимир Путин използва напрежението около противоракетната отбрана на САЩ, за да върне на Русия статута на велика държава. Снимка: Ройтерс

Видимо объркан, Робърт Гейтс заяви: „Изказванията на Владимир Путин на срещата на върха Русия-ЕС се разминават с позицията, заета от Русия на американско-руските преговори за ПРО. Не знаем как да тълкуваме тези изявления. Та нали президентът Путин лично призна по-рано, че САЩ са направили сполучливи предложения по въпроса за европейската ПРО“.
Очевидно е, че Москва няма интерес да се постигне компромис за ПРО. Кремъл има нужда от постоянен бавнотечащ конфликт със САЩ по проблемите на ядрените въоръжения и противоракетната отбрана. Путин и обкръжението му са убедени, че по този начин Русия си връща статута на велика държава, която, макар и само в ядрената сфера, но все пак е равна на САЩ.

Тъкмо затова Москва през цялото време настоява да започнат „големи“ ядрени преговори по проблемите около спазването на Договора за ракетите със среден и малък обсег (РСМО) и продължаването на договора САЛТ-1. И за да потвърди, че тези преговори остават актуални, периодично заплашва да се оттегли от договора за РСМО и да разположи някакви невиждани още бойни глави, способни да преодолеят системата за ПРО на САЩ.

Кремъл се мъчи да стресне Белия дом, като се връща към риториката от Студената война. Засега всичко това, слава Богу, напомня някакъв фарс – закани, закани, а никой не се плаши. Всъщност ролята на ядрения фактор в руско-американските отношения неотклонно намалява. Звучи парадоксално, но това беше предопределено именно от Карибската криза, изправила Съветския съюз и САЩ на ръба на истинска ядрена война.

Тъкмо в момента на противопоставянето се разбра, че нито едната, нито другата страна ще поеме риска първа да употреби ядрено оръжие. Въпреки 20-кратното си превъзходство в броя на ядрените боеприпаси (американците знаеха това) САЩ се отказаха от плановете за удар срещу СССР. В края на 50-те Робърт Макнамара лесно можеше да пресметне теоретичния размер на неприемливите щети, който се оказа достатъчен за отказ от нападение. Съветският съюз изобщо не би могъл да нанесе такива щети на САЩ. Но след като стана военен министър в началото на 60-те, Макнамара осъзна, че щом е вероятно дори една съветска ракета да стигне американска територия, това автоматично анулира плановете за ядрена атака срещу СССР.

За да бъде ядреното оръжие важен фактор в политиката, другите страни трябва да подозират известно безумие у притежателя му. Точно затова ядрените програми на Иран и на Северна Корея будят тъй силна тревога в света. Путин обаче е доказал, съзнателно или не, че е разумен човек. И дори не твърде адекватните паралели с Карибската криза не могат да развалят това реноме. Поне засега.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.