Знаменитости, възхитени от спорния Кастро (+фотогалерия)

Стивън Спилбърг на среща с Фидел Кастро през 2003 г. Снимка: Варайъти

Фидел Кастро е бил 5 пъти на корицата на американското списание „Тайм”, повече от всеки друг световен лидер.
Въпреки противоречивите оценки за ролята му, всички признават, че е една от най-забележителните политически фигури на 20 век, с харизма и енергия, които печелят симпатии не само сред собствения му народ.

Обвиненията към него са преди всичко за нарушаването на човешките права. Амнести интернешънъл говори за стотици политически затворници през годините на неговата власт в Куба, което на фона на други режими в Латинска Америка с хиляди жертви и безследно изчезнали го прави сравнително „мек” сред „колегите” диктатори. Но Флорида е пълна с кубински емигранти, избрали демокрацията, които сега ликуват след смъртта му.

Кастро е интервюиран от прочути американски журналисти като Барбара Уолтърс, писатели кото Хънтър Томпсън, появявал се е във водещи тв предавания в Щатите, обширното интервю с него в сп. „Плейбой” се цитира като историческо и др.

С него са се срещали куп американски знаменитости като Стивън Спилбърг, Джак Никълсън, Оливър Стоун, Френсис Форд Копола, Леонардо Ди Каприо, Чарлийз Терън, Шон Пен, Хари Белафонте, Кевин Костнър, Уди Хърелсън, Дани Гловър, а някои като Робърт Редфорд са се срещали с него повече от веднъж и дори се е гмуркал с него на подводен риболов през 1988 г., след което е разпитван от американските служби.

Нобеловият лауреат Габриел Гарсия Маркес и Фидел Кастро. Двамата са свързани в дългогодишно приателство, още от началото на революцията в Куба, когато Маркес е бил кореспондент в Хавана. Противниците на Кастро наричат Маркес „комунистическа невестулка”, заради близостта между двамата. Снимка ЕФЕ/БТА

Джак Никълсън казва пред сп. „Варайъти” по повод посещението си при Кастро през 1998 г. „Той е гений. Говорихме за всичко”.

Кевин Костнър посещава Куба през 2001 г. и след среща насаме с Кастро казва по-късно на пресконференция, че за него е било едно от редките преживявания да седи на метър от него и да го слуша как разказва.

Наоми Кембъл и Кейт Мос посещават Кастро през 1999 г. и споделят, че са много развълнувани.

„Ако вярваш в свободата, ако вярваш в справедливостта, ако вярваш в демокрацията, нямаш избор, освен да подкрепяш Фидел Кастро”, казва веднъж Хари Белафонте.

Фидел Кастро е бил 5 пъти на корицата на американското списание „Тайм”, повече от всеки друг световен лидер.

„Ние и двамата имаме бради. И двамата имаме власт и искаме да я използваме за добри цели”, казва режисьорът Френсис Форд Копола след срещата си с Кастро.

Стивън Спилбърг приема покана от Куба да участва във филмовия фестивал в Хавана 2003 г. и да представи филмите си и се изказва въодушевено за Кастро.

Оценки за него и интервюта се съдържат в десетки филми, но историята ще произнесе окончателната му присъда. Както гласи една мисъл „Журналистиката е първата груба чернова на историята”. Ако се съди по публикациите днес, Кастро няма да получи само отрицателна оценка.

Следващите редове са от сп. „Варайъти”, по повод смъртта на Кастро.

От списание „Варайъти”:
…
Кастро ръководеше единственото комунистическо правителство в Западното полукълбо и потърси помощ от СССР, предизвиквайки търговското ембарго на САЩ, което започва през 1962 г. Ембаргото и политиките на Кастро държат страната в бедност, въпреки всеобщо достъпното здравеопазване и високо равнище на грамотност.
В края на 2014 г. президентът Обама предприе стъпки да нормализира отношенията между двете страни, давайки на кубинците шанс да си взаимодействат икономически със САЩ.

След успешното сваляне на правителството на своя предшественик (кубинският диктатор Фулхенсио Батиста) и началото на големи промени в страната, Кастро е заплашен от американското правителство за своя съюз със СССР и своя потенциал да изнася комунизъм в Западното полукълбо. Нападението през 1961 г. в Залива на свинете е провален опит на ЦРУ и кубински изгнаници да съборят правителството на Кастро. А през 1962 г. се случва кубинската ракетна криза, когато руснаците разполагат ядрени ракети на територията на карибската държава, на 90 мили от брега на Флорида – конфронтация, която почти подпалва ядрена война, но приключва с оттеглянето на Русия.

Ърнест Хемингуей и Фидел Кастро, 1960 г. Снимка: Музей на Хемингуей в Хавана

От самото начало Кастро е разбирал, че има разлика между американските медии и американското правителство и неведнъж е залагал на това.
През 1959 г. е интервюиран в документалните серии „Лице в лице” на Едуард (Ед) Мъроу (бел. ред. – един от пионерите на тв журналистиката в САЩ), появява се в шоуто на Джак Паар (бел. ред. – прочут американски комик и тв водещ), докато Ерол Флин (бел. ред. – холивудски актьор, звезда през 40-те години, режисьор и сценарист) прави като репортер документалния филм „Истината за революцията на Фидел Кастро”, който има премиера в Москва.

Фигури от шоубизнеса като Оливър Стоун, Тед Търнър, Стивън Спилбърг, Кейти Кърик и много отиват „на поклонение” да се срещнат с лидера. Спилбърг казва за срещата си с Карстро: „Осемте най-важни часа в моя живот”, докато Джак Никълсън го нарича „хуманист като президента Бил Клинтън”.

Кастро е бил обект на множество документални филми в десетилетията откак е взел властта, включително „Фидел” (2001) на Естела Браво (бел. ред. – американска журналистка и документалистка, заселила се в Куба) – той съдържа интервюта с Тед Търнър, Хари Белафонте, Алис Уокър, Мохамед Али и Нелсън Мандела, които разказват своите впечатления от кубинския лидер.

Момент от срещата на папа Франциск с вече бившия лидер на Куба Фидел Кастро в дома му в Хавана. Папата описва срещата като топла и неформална, с размяна на книги и дискусия за големите проблеми пред човечеството, включително за последната енциклика на папа Франциск за околната среда и глобалната икономическа система. Снимка: Алекс Кастро

По-прочут, или по-оплют е филмът „Команданте” (2003) на Оливър Стоун, в който режисьорът интервюира Кастро и рисува диктатора ласкателно. Заснет е да се излъчва по HBO, но под въздействие на антикубински чувства в САЩ и разпалвайки обвинения за нарушения на човешки права, тв каналът спира филма. „От Фидел зависи всяка топка, която му подава внимателно Стоун”, пише в. „Гардиън”.
Стоун ревизира обекта си в два нови документални филма: „Търсейки Фидел” (2004) и „Кастро през зимата” (2012).

Идването на Кастро на власт запалва филмова революция в Куба, неговата грамадна енергия, обновяване и революционност вдъхновяват филма „Спомени от изостаналостта” (1968) на Томас Гутиерес Алеа, за буржоазната интелигенция, която се разминава с революцията, и филма „Лусия” (1969) на Умберто Солас, вдъхновен от кубинските жени. И двата филма са хвалени като шедьоври.

Момичета връчват на Кастро покана за бала на нюйоркските прес фотографи, по време на посещението му в САЩ, 1959 г. Снимка: Хълтън архив

Но меденият месец на Кастро с киното се проваля, колкото повече интелектуалци в Куба се дистанцират от неговия режим. На филмовия фестивал в Хавана 1993 г. е премиерата на „Ягоди и шоколад” на Гутиерес, който е апел за толерантност към кубинските хомосексуалисти, и минава през цензурата. Но разпада на СССР свива развитието на кубинското кино, както и кубинската икономика, в оставащото време под управление на Кастро.

За младите и левите в Холивуд и другаде, Кастро никога не е бил тази романтична фигура като Че Гевара, роденият в Аржентина доктор, който играе ключова роля в Кубинската революция.

(със съкращения от variety.com)