Италия готви намордник за блогърите
По стандартите на Г8 Италия е странна страна. Водещите фигури там са осемдесетгодишни старци, които идват на власт когато са седемдесетгодишни. Всички останали са без значение – пише авторът Бърнард Уорнър* във в. „Таймс“.
Премиерът Романо Проди е на свежите 68 години, като миналата година катурна от поста 71-годишния Силвио Берлускони. Президентът Джорджо Наполитано е на 82 години и му остават още шест години от мандата си. Предшественикът му се отказа от поста си на 86. Ако при някакви необичайни обстоятелства Италия обяви война на дадена страна, главните решения ще се вземат от човек, който е бил на 20, когато германците официално са загубили Втората световна война.
Тази мрачна перспектива е нужният увод към всяка дискусия относно Италия и новите технологии. Ако италианското правителство не може да се адаптира към модерните технологии, обяснението е доста просто. Всяка страна би се държала по същия начин с подобни управляващи.
Наскоро италианските законодатели за пореден път насочиха ударите си към модерния живот, като въведоха закон, който задължава всички блогъри и дори потребителите на социални мрежи да се регистрират официално. Дори безобидният блог на тема футбол или пък тинейджърските брътвежи за това колко е несправедлив животът вече са под правителствено наблюдение. Нещо повече, хората, които ги списват, са длъжни да плащат такса на правителството, дори сайтовете им да не са комерсиални.
Извън Италия този закон предизвика недоумението и дори присмеха на наблюдателите. Сайтът boingboing.net например шеговито пише, че Италия предлага „Министерство на блоговете.“ Out-law.com са по праволинейни и направо наричат мярката „антиблогърски“ закон.
Разбираема е липсата на паника в тона им. Вече безброй пъти сме ставали свидетели на подобни мерки. Параноични властимащи, било то в Пекин, Рим или Хараре (б.р. – включително в София), често правят опити да сложат намордник на уеб пространството, а Интернет потребителите бързо намират начин да заобиколят новите закони. Дори най-неопитните тинейджъри знаят как да скриват IP-адреса си. Да не говорим, че сайтове като Blogger и Typepad позволяват анонимност и дават възможност за сървър на другия край на света, по този начин правейки местните закони напълно неефективни. И не на последно място, в случая става дума за Италия, където всички – от водопроводчици до едри индустриалци, укриват данъци. При това положение е трудно да си представим, че новият закон ще има успех. Не се притеснявайте, приятели. По-добре се наслаждавайте на слънцето, розето и талиателите.
Може би поради някои от тези очевидни причини, в закона вече са внесени няколко поправки. Ако все пак се ратифицира, а това за момента изглежда доста вероятно, Министерството на комуникациите ще решава кой може да се регистрира като блогър и кой не.
Това със сигурност не е успокоителна мисъл. Идеята на закона, поне такъв какъвто беше създаден и одобрен от министрите, е да запуши устата на блогърите, които в последно време стават все по-проблематична опозиция. Блогърите са предвождани от
безкомпромисния (някои казват популист) Бепе Грило – комедиант, активист, блогър. Грило е един от най-четените коментатори на италианския живот, включително благодарение на англоезичния си блог, базиран извън страната – beppegrillo.it. Той агитира за повече прозрачност в правителството и в бизнеса.
Грило смята, че законът е насочен срещу него. Дали е така няма особено значение. Новите разпоредби могат практически да поставят всички блогъри извън закона. Това може да се отрази благоприятно на посещенията им, но едва ли ще зарадва някои млади италиански уеб компании или пък технологичните фирми, които искат да продават блог софтуер в Италия или да създадат социална мрежа. Освен, че ще затвори много потенциални работни места в Интернет сферата, новият закон несъмнено ще задуши свободата на словото, което ще има неприятни последствия върху всички форми на свободно изразяване.
Да вземем за пример студентите. Учещите в Университета „Джон Кабът“ в Рим имат собствен блогоподобен вестник, в който следят живота в града и в университета – thematthew.typepad.com. Ако законът се приеме, те ще трябва да преместят блога на чуждестранен сървър. Няма как, те ще са част от малкото хора, които наистина ще трябва да се съобразят с налудничавия закон.
Иначе всеки семестър 20 и повече студенти ще трябва да се регистрират в Министерството на комуникациите, което представлява бюрократичен кошмар, отнемащ месеци. Това несъмнено ще откаже цяло поколение млади идеалисти от журналистиката и ще ги насочи към по-благопристойни занимания като стрелбата с автомат например. Учителите пък, вместо да дават на студентите възможност да свършат някаква практическа работа, ще трябва да ги карат три месеца да заучават скучни учебникарски текстове.
Цялата афера поражда много въпроси към италианския министър на комуникациите Паоло Джентилони, самият той бивш журналист, и към Рикардо Франко Леви, законодателя инициирал новите мерки. Дали запушването на устата на младежта е най-добрият начин правителството да се справи с проблемите на страната?
Има много начини, по които да се избегне подобен необмислен закон. Но не трябва да се забравя и обратната страна на медала. Повечето блогове имат уникална функция в гражданското общество. Когато са добре направени, те са очите и ушите на общността. Няма недосегаеми или теми табу за блогърите. Кметът, футболният мениджър, шефът на полицията, местната банка, всички са под наблюдение. Ако злоупотребят с позицията си, веднага някой блогър им вдига жълт картон и информира обществото за евентуалните престъпления.
Но процесът трябва да е двустранен. Блогърите също трябва да носят отговорност за думите и действията си, особено за неща като безпристрастност, точност и прозрачност – също както кмета, футболния треньор или политика с неговите зле измислени закони.
* Бърнард Уорнър е бивш кореспондент на Ройтерс в Европа и главен редактор на The Industry Standard Europe. Пише на теми, свързани с медийната индустрия, Интернет и новите технологии.