За кварталните библиотеки – някога в София, сега в Калифорния

Местната библиотека в Редууд шорс, Калифорния. Снимка: Кирил Хавезов


Б. р. – Кирил Хавезов е оперен певец, журналист и доктор по графичен дизайн от ФЖМК. Последните години живее в Калифорния, където изпълнява главни роли в постановки на Операта на Сан Хосе и др.

Обичам библиотеките откакто се помня и ако сумирам времето, което съм изкарал в тях през годините, предполагам, че ще се съберат поне няколко месеца. Като дете бях записан във всички възможни библиотеки, намиращи се на пешеходно разстояние от вкъщи – бяха поне 5-6.

Взимах от всяка по максималния брой книги и ги връщах в срок, за да взема нови. Тогава дори и най-тъмните и неугледни библиотеки ми се струваха вълшебни места, изпълнени с една скрита, но много мощна светлина, която ми отваряше очите и в много по-голяма степен съзнанието за този чуден свят, в който съм се родил. Сега като се замисля повечето библиотеки тогава всъщност не изглеждаха добре, особено читалищните. В някои миришеше на мухъл, винаги на прах, подът скърцаше, изтрити от ходене дъски, стар балатум. Вероятно единственото нещо, за което се даваха пари още тогава, беше за книги – не и за поддръжка на помещенията.

Много от тези библиотеки вече ги няма,

Кирил Хавезов в ролята на Монтероне от „Риголето“ на Дж. Верди, в Опера Сан Хосе. Снимка: личен архив

сега помещенията са магазинчета – като например малката детска библиотека на Петте кюшета, която беше най-близката до дома ми и там нямаше книга, която да не съм изчел, а библиотекарката беше прекрасна жена. Библиотеката към читалище „Райко Алексиев“ също изчезна, както и самото читалище, а на мястото на старата сграда сега се намира нова бизнес сграда. Там пък работеше майката на моя съученичка – също много мила жена.

Не знам дали сегашните деца въобще ходят по библиотеки – може би в училищната, за да си вземат задължителните книги за четене през лятото. Но и времената са други – на моя рийдър имам повече книги, отколкото е имала която и да е квартална библиотека преди години, и съм на няколко клика разстояние от това да се снабдя с всяка нова книга, която се появи.

И все пак за мен книгата си остава нещо свещено, домашната библиотека е все така онова, което ме кара да чувствам уюта на дома (моят дом е там, където са моите книги), а обществените библиотеки продължават да ме карат да загубвам представа не само за времето, но и сякаш за себе си.

Сигурно затова едно от любимите ми места в града, където живеем, е библиотеката. Тя е толкова красива, че реших вчера да направя няколко снимки и да ги споделя тук за почитателите на библиотеки като мен самия.

Кварталната ни библиотека е в Редууд шорс,

Местната библиотека в Редууд шорс, Калифорния. Снимка: Кирил Хавезов

която е клон на библиотеката в Редууд сити. Имам карта и от библиотеката в Сан Хосе, която харесвам повече откъм брой на книги, защото е огромна сграда и е долепена буквално към университета Сан Хосе – и там мога да си взимам повече книги,защото са налични на момента, а не трябва да ги поръчвам и да чакам да ми ги донесат. Така че всъщност ходя и в двете библиотеки, защото и ми е приятно.

Сайтът на библиотеката в Сан Хосе е по-добър  и там са интегрирани всичките неща, за които пиша. Може би и в нашата квартална ги има, но сайтът е по-различен и не съм се ровил толкова. Със сигурност ползват много общи възможности, като например този списък с поне 20 музея в региона, където може да се отиде без пари – просто се регистрираш през сайта на библиотеката, печаташ си един пропуск – и отиваш с него.

Има електронни книги за сваляне и в двете библиотеки в сайтовете им, има и много други неща. Така че пиша и за библиотеката в Сан Хосе, но пък снимките са от кварталната ни в Редууд шорс, която е малка, но много приятна, със страхотни детски кътове, зали, камина с кресла отпред за четене на пресата и какво ли не още -зали за учене. В гугъл мапс  има картографирано вътрешното разположение на библиотеките.

Записването в библиотеката е безплатно. Тя разполага с няколко зали за различни мероприятия, голяма зала с роял, множество тихи стаи, където човек може да поработи на спокойствие, приятно кафене, изложбена площ с аквариуми, тридесетина места с компютри, множество уютни кътове за четене, включително камина и страхотна гледка отвън. Има разнообразна културна програма (включително вечери, в които се осигурява куче, на което хората да четат книги – колкото и страно да звучи това за мен – но доколкото разбрах за деца с проблеми с четенето това действало стимулиращо).

Освен много книги, библиотеката има огромен фонд от музика и филми,

които също могат да се взимат за вкъщи (до 18 филма на един път и седем дни като срок за връщане). Вчера разгледах филмите и май има всичко, за което се сетих да проверя – хиляди безплатни филми, както и сериали. Има и много мултимедийни дискове – от научно-популярни до езикови. Впрочем в детския кът има също няколко големи рафтове с дискове с филми и там също не видях пропуски. Сред музикалните дискове имаше и доста оперна музика, както и всичко популярно и съвременно. Има и цял раздел с комикси, както и няколко стотин аудиокниги. За последните допреди да дойда тук мислех, че са голяма глупост. Когато обаче започнах да прекарвам ден след ден по час и половина в едната посока по задръстената магистрала, за да стигна за репетиция или спектакъл, започнах да си давам сметка, че аудиокнигите не са предназначени за хора, които ги мързи да четат, а за шофьори, които висят всеки ден в задръстването с часове и не искат това време да им отива напразно – и вече ми се струват много смислено нещо. И за всичко това читателите не плащат и една стотинка.

Продължавам обаче да откривам все

нови неща, на които ми дава право притежанието на карта от библиотеката,

Местната библиотека в Редууд шорс, Калифорния. Снимка: Кирил Хавезов

която отново да подчертая, е напълно безплатна. По няколко пъти в седмицата например дъщеря ми ходи там на организираните редовно четения за деца. Лятото се възползвахме от възможността да посетим безплатно с картата музеи, един билет за които по принцип струва от 30 долара нагоре. Поръчвам си от вкъщи през сайта им която искам книга от целия регион,и до няколко дни тя ме очаква в библиотеката, а след това мога да я презаписвам онлайн, без да има нужда да я нося до там, защото не винаги ми се ходят тези 200 метра до библиотеката.

Доскоро обаче не бях обръщал достатъчно внимание какви други онлайн възможности ми дава сайтът на библиотеката. С приятна изненада преди няколко седмици открих, че всъщност картата ми дава безплатен достъп до няколко комерсиални платформи за електронни книги, сред които най-богатата по мое мнение електронна библиотека Safari Books (поне по отношение на издания за графичен дизайн), чийто каталог е интегриран в каталога на библиотеката. Току-що обаче открих, че също така имам пълен достъп и до Lynda.com, със сигурност най-добрата и богата онлайн платформа за видео обучения, където само в раздела за „Графичен дизайн“ има публикувани 732 курса с общо 32455 урока в тях.

Възхитен съм не само от богатството на курсовете там,

но и от това, че в профила ми в сайта (който се създаде с данните от читателската ми карта) се отчита всеки урок, който съм изгледал и когато завърша даден курс, автоматично ми се издава електронен сертификат, че съм се обучил на програмата. Нещо повече, за желаещите да се насочат към дадена професия, има създадени Learning Paths – пакети от туториали, чието усвояване ти гарантира, че имаш минимум знания, за да си търсиш работа в дадената област. И когато завършиш целия пакет, автоматично получаваш съответния сертификат, който да добавиш към резюмето си и съответно това да повиши шанса ти да се реализираш на пазара. По принцип членството в Lynda.com е 25 долара на месец, или еднократно 240 долара за цяла година, а в Safari Books е 399 долара на година.

Впрочем отвън има четири станции за зареждане на електромобили, а всеки петък на паркинга има пазар, на който местни фермери продават продукцията си и обикновено това са органични плодове и зеленчуци. Въобще приятно местенце. И си мисля, че ако в библиотеките в България се инвестираха толкова пари и изглеждаха толкова привлекателни, и едновременно с това бяха напълно безплатни – щеше да има много повече деца, а и възрастни, които да ги посещават и то не просто за да си вземат нещо за четене, гледане или слушане, но и за да прекарват време там. Дано някой ден това да се случи, но за да стане възможно трябва културата и образованието да се издигнат значително в йерархиите на обществените ценности.

Сещам се сега как в Лондон националните музеи са безплатни. Такива са не от вчера, защото имам вкъщи пътеводител за Лондон от началото на 20 век и там пише, че са безплатни. И си мисля в този контекст, че и музеите в Лондон, и библиотеките в Калифорния са безплатни, не толкова защото Великобритания и САЩ са богати държави, а защото умните хора в тези богати държави са разбрали отдавна, че фундаментът на икономическия просперитет на държавата са интелигентните, културни и образовани хора. За България в този контекст по-добре да не се замислям.

Арт & ШоуИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.