Мюсюлмански бежанци в Германия приемат християнството
Франс прес
В неделя Саид, Вероника, Фарида и Матин станаха християни – облечени в бяло, четиримата ирански и афганистански бежанци приеха кръщение от пастора Матиас Линке в свободната евангелска църква в Кройцберг, район на Берлин. „Вярваш ли от все сърце, че Исус Христос е твой Господ и Спасител, искаш ли да Го следваш през всичките дни от живота си? Ако е така, кажи „да“, нареди духовникът.
Всички отвърнаха с искрено „Ja!“, посрещнато от публиката с ентусиазирани ръкопляскания. После един по един бяха потопени в пълния с вода купел от глава до пети. „Много, много съм щастлив, чувствам се… не зная как да го кажа“, споделя с ръка на сърцето току-що покръстеният Матин.
Двайсетгодишният иранец се запознал за пръв път с християнството в Гърция. Щом пристигнал в Германия, бил приобщен
към тази баптистка църква от германските си приятели. Последвала го и сестра му Фарида. В началото на октомври двамата започнали да се готвят за кръщение, получавайки напътствия на немски и на фарси. Фарида искала да избере съвсем свободно своята религия и търсела църква.
„Това е сред важните причини да станеш християнин – твърди
Матиас Линке. – В повечето случаи (когато бежанци приемат друга
вяра) има силно желание човек сам, свободно да реши как ще
насочи своя живот.“
„Все повече желаещи“
Множество бежанци мюсюлмани приемат християнството в
Германия, където през 2015 г. пристигнаха към 900 000 кандидати
за убежище – църквите отбелязват съществен, макар и не масивен
приток, без обаче да обявяват статистически данни.
„В нашата епархия вече доста групи бежанци се готвят за
кръщение, желаещите стават все повече“, посочва Феликс
Голдингер, католически свещеник в град Шпайер, в югозападната
провинция Райнланд-Пфалц.
„В момента съм наставник на група от 20 души, но не зная
колко от тях ще стигнат до кръщението“, уточнява той.
В неговия диоцез подготовката трае около година. „През това
време е наложително те да проучат първоначалната си религия,
исляма, и причините, които ги карат да я променят – обяснява
Феликс Гордингер. – Естествено ни радва, че идват хора да се
кръстят, но за нас е много важно да бъдат сигурни в своето
решение.“
По думите на духовника „мнозина разказват какво са преживели
в страните си, за терористичните действия, извършвани в името
на религията. Те виждат в християнството вяра, изпълнена с любов
и уважение към живота“.
Някои от иранците са поддържали връзки с непризнати църкви в
Иран, където е забранено да приемеш друга вяра, после са били
принудени да бягат от страната, пояснява Матиас Линке.
Други бежанци са срещнали християни, докато са пътували към
Европа. Например Саид, 31-годишен инженер от Афганистан със
специалност аеронавтика, живял четири месеца в дома на
християнин от Турция и проявил интерес към тази религия. Четял
Библията – това „помага в трудни моменти“, казва той.
Желание за интеграция
Църквите твърдят, че са наясно с желанието на редица хора да
станат християни, водени от стремеж да се интегрират в
обществото или пък да подплатят с нещо молбите си за убежище. А
вероотстъпничеството и богохулството са престъпления, водещи до
затвор, смъртни присъди или телесни наказания в някои
мюсюлмански страни като Иран, Мавритания, Саудитска Арабия и
Афганистан. Джихадистките групировки от рода на „Ислямска
държава“ също смятат избралите друга религия за грешници и ги
екзекутират.
„Някои бежанци мислят, че като покръстени ще може по-лесно
да останат тук. Но това са отделни случаи“, посочва Феликс
Голдингер.
„Дали са си сменили религията, за да останат в Германия?
Властите държат да го знаят“, казва Матиас Линке, с когото често
се консултира Федералната служба за миграцията и бежанците
(ФСМБ).
„Няма как да съм сигурен. Мога само да ги попитам: вярвате
ли наистина с цялото си сърце? Щом се кръстят, повечето живеят
като християни и идват в храма“, уверява той.
Извън своята нова общност приелите кръщение гледат да не
бият на очи и говорят само анонимно.
„Може да попаднат в трудно положение, ако живеят сред
бежанци – повечето са мюсюлмани – обяснява Томас Кламт,
натоварен с миграционните въпроси в Съюза на свободните
евангелски църкви в Германия. – Може да се страхуват и за
собствените си семейства, останали в родината.“
Матин все още поддържа връзка със своето, най-вече с майка
си, „приела“ факта, че е избрал друга вяра. „Обажда ми се всяка
неделя и пита дали съм ходил на литургия“, казва той с
усмивка.
БТА