Ще оцелее ли Бхуто?

Беназир Бхуто се върна в Пакистан след осем години в изгнание, но засега партньорството й с президента Первез Мушараф не изглежда възможно. Снимка: Ройтерс

Беназир Бхуто, която се върна в Пакистан след осем години в изгнание, искаше да обиколи страната, за да търси подкрепата на гласоподавателите. Вместо това се оказа блокирана в Карачи след покушение, което за малко да успее. Правителството отказа да осигури на бившата министър-председателка минимални мерки за сигурност срещу нови опити за убийство. Това подчертава колко трудно би било неясното бъдещо партньорство между Бхуто и генерал Первез Мушараф, който беше преизбран за президент на страната на непреките избори на 6 октомври.

Арбаб Рахим, главен министър на провинция Синдх, където се намира Карачи, отказа да предостави на Бхуто специална полицейска защита, коли със затъмнени стъкла и оборудване за заглушаване на устройства за дистанционно детониране на бомби. А със сигурност само едно телефонно обаждане от пакистанския президент до Рахим, един от приближените му, можеше да осигури на Бхуто желаната защита.

Така че, кой иска да убие Беназир Бхуто? Не и Мушараф, който е достатъчно проницателен, за да знае, че за него съучастието в смъртта й би било политическо самоубийство. При това той не показа особена отзивчивост, за да се разследва бомбеният атентат на 18 октомври в Карачи или за да се предотврати повторението му. Това поставя дилема пред президента Буш. Неговата администрация представя съмнителния Мушараф като предан борец срещу тероризма и същевременно признава, че като премиер Бхуто би била категорично против ислямисткия екстремизъм.

В дъното на самоубийствения атентат са Ал Каида и талибаните, които не желаят Бхуто да застане начело на пакистанското правителство за трети път. Те обаче явно не са действали сами. Освен бомбения атентат, който отне живота на 140 души, снайперисти стреляха по кортежа й – факт, който не беше разгласен. Коренно различна от стила на Ал Каида, тази тактика сочи към пакистанското военно разузнаване (ISI) или поне към негови агенти, действали на своя глава. Мушараф, въпреки че все още е главнокомандващ въоръжените сили, няма пълен контрол над военното разузнаване, което винаги е било „държава в държавата“ и създаде талибаните в Афганистан.

Идентифицирането на атентаторите е трудно, особено след като министърът на вътрешните работи Афтаб Ахмед Хан Шерпао каза, че „отхвърля категорично“ предложената помощ на съдебни експерти от ФБР. Някога Шерпао беше лидер на Пакистанската народна партия на Бхуто, но премина в лагера на противниците й. В замяна на това Мушараф свали наказателните обвинения срещу него. А след като минаха толкова дни от нападението, за съдебна експертиза е вече късно.

Шуяат Хюсеин, лидер на Пакистанската мюсюлманска лига на Мушараф, заяви, че Бхуто и съпругът й са организирали нападението, за да привлекат обществена симпатия. Фактът, че Бхуто не е ранена, твърди той, подкрепя тази версия (макар че всъщност тя оцеля само защото автомобилът й беше с допълнително повдигната конструкция, за да може множеството да я вижда).

Правителството забрани масовите митинги, уж в интерес на обществената сигурност. Но забраната на политическите събрания спестява на Мюсюлманската лига смущаващата демонстрация на оскъдната й обществена подкрепа. Тя би позволила и фалшифициране на изборите, за да не се допусне победа на Пакистанската народна партия. Бхуто обаче не се отказва от предизборна кампания и дори планира пътуване до Исламабад.

Експертите, които се грижат за сигурността й, смятат, че тя би била в по-голяма безопасност в Исламабад, отколкото в Карачи, и че там може да бъде защитена. Все пак един съветник я предупредил, че атаки като тази в Карачи ще се повторят и в Исламабад. Когато интервюирах Бхуто в Ню Йорк през август, я попитах дали мисли, че може да бъде убита, ако се върне в Пакистан. Тя отговори, че била длъжна да се върне. Тази жена създава впечатление, че опасността е нейна съдба.

Мушараф трябва да знае, че филипинският президент Фердинанд Маркос подпечата политическата си смъртна присъда през 1983 г., когато негови приближени организираха заговор за убийството на политическия му съперник Бенино Акино при завръщането му от изгнание. Макар и без да е съучастник в опита за убийство, през последните две седмици Мушараф позволи на подчинените си да заемат враждебна позиция срещу Бхуто. Всъщност той се нуждае от Бхуто заради нейната популярност сред народа също толкова, колкото тя се нуждае от него, за да неутрализира армията.

Седмица след като се размина на косъм със смъртта, Бхуто отправи нападки срещу ислямските училища в Пакистан, които са развъдник на тероризма. „Тези политически медресета проповядват омраза и бълват роботи с промити мозъци, които стават оръдие за нарушаване на конституцията на Пакистан“, каза тя. Мушараф никога не се е осмелявал да каже подобно нещо. Но правителството на САЩ, като сватовник между Бхуто и Мушараф, е много предпазливо да не взема публично страна в пакистанката криза.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.