Корупцията в Румъния – евро, наденички и ракия
Всеки си има цена, на министъра просто е по-висока. Уреждането с обществена поръчка в Румъния може да струва само няколко евро. Или няколко наденици. Или може би малко ракия. Изтекли от прокуратурата записи, излъчени по телевизията, показаха как земеделският министър Дечебал Траян Ремеш очевидно приема чрез посредник 15 000 евро, 20 килограма наденички и 100 литра сливова ракия. Той подаде оставка, но не направи изявление. Министър-председателят на Румъния Калин Попеску Таричану разкритикува „публичната екзекуция“ на своя колега.
Дори записите да показват самата истина, е малко вероятно Ремеш, както и други заподозрени лица, да свършат зад решетките. Сред заподозрените се нарежда дори правосъдният министър Тудор Киуариу, срещу когото прокурорите се опитват да започнат разследване. Той обаче отрича да е извършил каквото и да е престъпление.
Правителството издаде спешна наредба (която не се нуждае от одобрението на парламента, за да влезе в сила), с която разпусна консултативната комисия, определяща на кого да се сваля имунитета. Промени в Наказателния кодекс предвиждат присъда до седем години затвор за журналисти, които публикуват материали за чиновници, замесени в корупционни практики. От друга страна, според промените, на Националната дирекция за борба с корупцията (НДБК) вече ще се предоставят само случаи, в които се предполага, че от корупционни практики са придобити особено големи суми. Колкото за съществуващите случаи (които сега се разследват от НДБК), в това число и дело, засягащо бившия премиер Адриан Нъстасе (който също твърди, че е невинен), те са блокирани от процедурни протакания.
Корупцията по високите етажи на властта и неефективната правосъдна система бяха проблемите, които тревожеха Европейския съюз преди присъединяването на Румъния и България през януари. Но откакто Румъния успя да се вмъкне в ЕС, политиците й активно се заеха да си върнат обратно привилегиите и имунитета, от които бяха принудени да се откажат по време на предприсъединителния период.
Доста добра работа свърши бившият правосъден министър Моника Маковей, подкрепяна от президента на Румъния Траян Бъсеску. ЕС окуражаваше екипа й от прокурори, чиято енергия и независимост рязко контрастираха на фона на предишната съдебна система. Те предприеха ефективни действия срещу корупцията и срещу своеволията на управниците. Но след отстраняването от поста на Маковей през миналия април, наследникът й Тудор Киуариу изглежда доста по-бездеен. Той поиска отстраняване на водещия прокурор, който разследва високопоставени политици. Висшият съвет на магистратите и президентът Бъсеску не се съгласиха – така че правителството планира промени в конституцията за ограничаване на президентските правомощия.
Може ли ЕС да намери нови лостове, с които да контролира Румъния – вече пълноправен член на съюза? Опасенията, че Румъния и България може да се върнат към старите практики, станаха причина двете страни да бъдат подложени на следприсъединителни мониторингови програми. Европейският съд може да анулира и присъди, издавани от румънските съдилища, което е лошо за бизнеса и за гражданите, но също така е срамно. Но това може да не е достатъчно, за да въздейства на правителството.
Публичното неодобрение на корупцията е високо, но въпреки това тя процъфтява. В последното си проучване организацията Трансперънси интернешънъл определи Румъния за най-корумпираната държава в ЕС. Предстои общественото мнение да даде тласък за решаване на проблема. Оптимистите се надяват, че едно лошо управление евентуално ще изчерпи търпението на гласоподавателите. Песимистите се опасяват, че гледката на една безсрамна корумпирана нова държава-членка може да дискредитира същинската идея на разширяването на ЕС.