В Литва приветстват разполагането на германски войници

ДПА

Президентката на Литва Даля Грибаускайте на военни учения. Снимка: официален сайт

Шестдесет и пет километрова хълмиста ивица земя, наричана „Сувалския коридор“ – на границата между Полша и Литва – се явява основополагащ елемент от плановете на НАТО за отбрана на североизточната й граница от потенциална руска агресия.

Местните в Рукла до голяма степен са доволни от решението за разполагане на 500 германски военнослужещи с 200 машини, включително бронетехника, в това малко градче на около 150 километра от границата с Полша.

„Мисля, че е добре, че германците идват“, каза Ирена Авсюкевич, собственичка на малка бакалия близо до щабквартирата на базираната в града бригада на литовската армия с численост от около 2400 души.

Евелина Юашиене, на 22 години, не прави кой знае какви исторически асоциации с последния път, когато в страната са влезли германски военни части, през 1941 г.

„Важното е, че ще ни пазят“, казва тя. Ясно е освен това, че добре платените германски войници ще увеличат икономическия оборот в този доста сив град.

Литовската армия също изразява задоволство. „Изключително радостни сме от идването на германските части“, казва началникът на генералния щаб на литовските въоръжени сили генерал-майор Виталюс Вайкснорас.

По-възрастната колега на Юашиене, 50-годишната Бируте Пинюкиене, обаче заявява, че се безпокои от конфликт с Русия.

Американският генерал Уесли Кларк, главнокомандващ силите на НАТО в Европа от 1997 до 2000 г., определи Сувалския коридор като най-слабата точка, през която Русия би могла да осъществи успешно военно настъпление и то със сравнителна лекота.

Сходно становище изрази и американски военен аналитичен център, според който руските въоръжени сили могат да превземат балтийските държави само за 60 часа с оглед на огромното военно превъзходство на Русия в региона.

Повече от 25 години след като Литва обяви едностранно независимостта си от СССР, недоверието към подбудите на Москва е доста дълбоко вкоренено. Според социологическо изследване 60 процента от литовците разглеждат руската външна политика като заплаха.

Германия ще командва батальон на НАТО в състав от около 1000 военнослужещи в рамките на засиленото присъствие на пакта в трите балтийски държави, които са смятани за особено уязвими за потенциална руска агресия.

Подразделението ще бъде напълно окомплектовано през лятото, когато ще пристигнат допълнителни войници от страните от Бенелюкс и Норвегия.

Литовският президент Далия Грибаускайте приема факта, че батальонът ще е под германско командване като „знаков и с изключителна важност от практическа гледна точка“.

И докато германската армия разглежда своето разгръщане в Литва като знаков израз на солидарност в Северноатлантическия алианс, руснаците окачествиха експанзията на НАТО към границите на страната като провокация, въпреки че ограничената численост на разположената военна групировка не представлява особена заплаха за руските въоръжени сили.

Германското подразделение ще се състои основно от пехота с бронетранспортьори.

Това, че много от литовските офицери са преминали обучение в германски военни училища, в съчетание със засиленото използване на германска военна техника в литовската армия, е благоприятстващ фактор за сътрудничеството.

Освен дислокацията в Рукла се удвоява площта на военен полигон североизточно от град Пабраде – на около 15 км от литовско-беларуската граница – за да може на него да тренира батальон в пълен състав.

Той включва малко градче с бутафорни постройки с цел войниците да тренират водене на бой в населено място.

А във военновъздушната база в Сиауляй, недалеч от границата с Латвия, се строят нови сгради за настаняване на авиационен персонал от НАТО.

Проучванията на общественото мнение сочат високо одобрение за дислокацията – над 70 процента от литовците подкрепят разполагането на още натовски сили и техника, а 82 на сто са за постоянно присъствие.

На силно обществено одобрение в Литва се радват и решенията на държавното ръководство да върне наборната военна служба и да повиши сериозно военните разходи. Въпросът, който сега всички си задават, е дали някога ще бъдат принудени да воюват.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.