Благоденствие, а не съдебни дела! Това ли искат румънците?
Горният лозунг е подкрепян не само от мнозина социалдемократи, но и от съществена част от електората. Той беше използван в предизборната кампания от една партия, която се отдели от Социалдемократическата партия /СДП/ и която, ако беше успяла да влезе в парламента, щеше да бъде включена в управляващата коалиция.
Колко валиден ще остане лозунгът и в бъдеще, ще видим през идните месеци, но все повече признаци очертават идеята, че всички увеличения на доходите и намаления на данъците, обещани от (лидера на СДП) Ливиу Драгня, са по-скоро димна завеса, зад която ще бъдат извършени анти-реформите, за които мечтаят толкова много социалдемократите и техните корумпирани партньори.
В предизборната кампания лидерите на Партия Обединена Румъния /ПОР/ казаха ясно това, което социалдемократите старателно се пазеха да не кажат: че имат нужда от наказателна амнистия и данъчна амнистия. По-късно идеята се материализира в лозунга от заглавието.
ПОР се отцепи от СДП, изгради имиджа си около Виктор Понта, бивш премиер от СДП и настоящ депутат от същата партия, а много социалдемократи сочеха като сигурно сътрудничеството между СДП и ПОР, ако формацията успееше да премине изборния праг. Но отвъд това, да не забравяме, че Ливиу Драгня, върховният шеф на СДП и истинският премиер на коалицията СДП-АЛДЕ, не спомена нито веднъж, че не би бил съгласен с
подобна мярка. Дори когато по време на кампанията беше помолен директно да се произнесе по тази тема, той умело избягваше това.
Веднага след спечелването на изборите Драгня силно
наблегна на обещанията, включени в илюзорната управленска
програма на СДП. Стигна дотам, че при предлагането на Сорин
Гриндяну за премиер, сложи една дълбоко угрижена физиономия
заради това, че ще трябва да бъдат отложени до 1 февруари всички
увеличения на заплати (минималната заплата, заплатите в
местната публична администрация, заплатите на актьорите и т.н.)
и всички намаления или дори премахване на данъци, обещани преди
изборите.
Като си спомним тъжния опит от предишните избори, бихме
очаквали след изборната победа обещанията да бъдат поне малко
нюансирани, ако не отложени с две-три години или дори напълно
изоставени. Фактът, че не се случи така и че Драгня продължи да
залага на обещанията за „мляко и мед“, е още по-изненадващ, като
се има предвид какви мрачни прогнози чертаят за бъдещето
икономическите анализатори. „Нереалстична“, „илюзия“,
„неосъществима“ са само някои от определенията, използвани от
икономистите за програмата за управление на СДП.
Въпреки това Драгня и неговите партньори изглеждат
решени да продължат напред. На каква цена и колко мащабни ще са
ефектите върху икономиката остава да се види. Тяхното
заинатяване да продължат в една най-малкото рискована, ако не и
наистина опасна посока, ни внушава обаче, че истинският залог е
другаде. Пред очите на опиянения от увеличения на заплатите и
намаления на данъците народ, социалдемократите ще предприемат
мерките, които наистина ги интересуват. И доколкото ги
познаваме, те ще визират неутрализиране на борбата срещу
корупцията. Под различни форми и в различни аспекти. Било то
чрез помилване и амнистия, било като прокурорите лека-полека
бъдат оставени без правомощия и инструменти, било като съдиите
бъдат сплашени с вече споменавания закон за отговорността на
магистратите.
Има много начини, а социалдемократите само в липса на
изобретателност и дързост не могат да бъдат обвинени. В
парламента имат мнозинство, и двете камари са ръководени от
политически лидери със съдебни проблеми, а начело на
правосъдието поставиха именно Флорин Йордаке, който дирижира
„черния вторник“ (когато парламентът гласува суперимунитет на
лицата на изборни длъжности през декември 2013 г. – бел.ред.) и
е близък до (осъдения за корупция бивш премиер) Адриан Нъстасе.
Друга цел, публично обявена от социалдемократите начело с
новия министър на правосъдието, е премахването на Механизма за
сътрудничество и проверка. Ако им се получи този ход, пътят им
ще стане още по-гладък. И за да убедят и последните скептици, че
наложените мерки не само за тяхна лична изгода, пакетът ще
съдържа вероятно и форма на фискална амнистия за физически и
юридически лица. Тогава как да каже някой, че мерките не са
ползотворни? Кой да забележи, че покрай този, който е откраднал
един хляб, ще се отърве от наказателна отговорност и онзи, който
е откраднал един милион евро? Или че покрай нещастника, който
не си е платил данъка от няколко десетки леи, ще се измъкне и
този, който е укрил стотици милиони?
Да не забравяме, че всичко, което има значение за
мнозинството от румънците, е опаковката. А в опаковането на идеи
са особено добри социалдемократите и техните съюзници. Да си
спомним само как по време на кампанията политиците окайваха
онези 4 милиона румънци, които, основно в резултат на
издевателства от страна на прокурорите, се оказаха замесени в
наказателни дела – факт, който спъва „икономическото развитие на
цялата страна и на бизнес климата“. Точно от тази перспектива
трябва да бъде разгледан внимателно и осъзнат напълно фактът, че
управленската програма, представена от новото правителство на
СДП-АЛДЕ, не говори изобщо за антикорупционна борба, а само за
предотвратяване на „злоупотребите и нарушенията“ и за спазване
на „фундаменталните права“.
БТА