Душата на Франция говори български

Благодарение на Кирил Кадийски

„С тази антология българските читатели ще могат да открият най-хубавото от френската поезия. Знам, че благодарение най-вече на моя приятел Кирил Кадийски, който в продължение на много години се е посветил на едно забележително дело като преводач и издател…”, Жан Оризе за „Златна книга на френската поезия”. Той е съставителят – поет, есеист, критик, издател, Президент на Академията Маларме – 934 български страници. Сборникът излезе редом с двутомника „Антология на френската поезия IX – XXI в.”, той пък общо 1300 страници (изд. „Нов Златорог”). Всичко в превод на Кадийски.

„Ако печеля, печели цял народ, ако губя, губя само мене си”, точно така: Васил Левски, неговите думи са мото в стихотворението „Победителите” на Пол Елюар, стр. 185, том 2 от „Антологията”. Знаменателен белег от неудържимия разлив на силното слово. Някой е превел Левски на френски, за да го забележи Елюар. Така става. Преводът е безгрешният белег за зрелостта на всяка култура. Поетическият – негова есенция. Делото на Кадийски не е продукт на нашенския „преход”. То е неудържимият резултат от друг разлив. Длъжни сме да признаем силата на поетическите преводачи от неговото поколение. От което останаха да стърчат активно сякаш само той и Шурбанов. След тях – потоп.

Арогантно комерсиализираният книжен пазар обяснимо изрита поетическия превод. Който като труд няма как да се заплати. Това едно, второ са изританите критерии. Стихосбирка всеки може да си издаде, не е много скъпо и е безобидно. Нашенската графомания е извън времето. Със стихотворния превод не е така. Изявяват се там нови труженици. Но под колко от творенията им биха се подписали някогашните редактори на горе споменатите? Кадийски – той сам си е повече от критерий.

Попитали Андре Жид кой е най-великият френски поет, той изрекъл прочутите думи: „Виктор Юго, уви”. Проблемът ни е, че на въпроса кой е най-силният преводач на френска поезия, няма кой да отговори: „Кирил Кадийски, уви”. Уви!

От Книжен ъгъл

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.