Тереза Мей: шест трудни месеца на власт в сянката на Брекзита
Франс прес
Идването й на власт вдъхна надежди на страната, разединена от референдума за Брекзит; шест месеца по-късно върху Тереза Мей отвсякъде се сипят нападки заради очевидна нерешителност, с която ръководи излизането от ЕС.
С отказа да разкрие стратегията си в преговорите за бъдещите връзки с ЕС тя породи подозрения, че всъщност няма такава. А с оттеглянето на ред обещания да подобри участта на най-онеправданите попари очакванията, че консерватизмът й ще бъде с по-социален уклон.
Пристигането й на Даунинг стрийт бе посрещнато на 13 юли с известно облекчение в разгара на психодрамата, последвала референдума от 23 юни, на който британците решиха да излязат от ЕС.
Докато привържениците на Брекзит си забиваха ножове в гърба, Мей – тогава вътрешен министър, строга и сдържана пасторска дъщеря, се показа като жена, достойна за доверие, която ще обедини страната и уверено ще държи държавното кормило.
В началото тя огласи редица мерки за спиране на финансовите излишества – включване на работници в директорските бордове, таван за възнагражденията на ръководните кадри . . . впрочем тя бързо се отказа от тези две.
Управленският й стил, наподобяващ микромениджмънт, стремежът
да държи нещата под контрол, а и няколко дребнави заяждания
(депутатка, разкритикувала луксозния й кожен панталон, не бе
допусната на Даунинг стрийт) не й спечелиха по-голяма
популярност в политическите среди, каквато впрочем тя изобщо не
търсеше.
„Не откривам у нея онова, което се очаква от
министър-председател – въображение, съобразителност, интуиция,
виждане за бъдещето“, заяви за АФП либералдемократът Ник Клег,
бивш вицепремиер.
Какво иска всъщност Тереза Мей?
Мантрата й „Брекзит значи Брекзит“ отначало бе възприета
като знак, че зачита вота на избирателите, но бързо взе да звучи
кухо.
Отказът на Мей да сподели стратегията си с парламента
предизвика освен това неодобрението на Висшия съд, който й
нареди да информира депутатите за намеренията си, преди да
задейства процедурата за развод с ЕС. Този месец предстои
върховният съд да постанови окончателно решение.
В крайна сметка след половин година на власт Тереза Мей бе
удостоена с един гневен коментар на първа страница в седмичното
списание на бизнес средите „Икономист“, който я прекръсти на
Тереза Мейби („Тереза Можеби“). Не минава и ден без убийствена
уводна статия за нея в печата – било в левия, било в десния.
Хората всъщност невинаги подкрепят тези мнения. Според Мат
Сингх, уважаван блогър, анализиращ проучванията на общественото
мнение, 60-годишната Мей е успяла стабилно да укрепи надмощието
на своята консервативна партия в обществените нагласи. Безспорно
за това е допринесло и поражението на лейбъристката опозиция
начело с левия Джереми Корбин.
„Спомнете си времето, когато пое властта – тя вдъхна чувство
за увереност и сигурност. И се справи доста добре с това
огромно предизвикателство, особено в сравнение с опозицията,
която не направи нищо свястно“, коментира за АФП Павел Сюдлицки,
независим експерт по европейските въпроси.
„Тя ясно осъзнава към какво се стреми – възможно най-широк
достъп до общия пазар, съчетан с контрол върху имиграцията, но
няма как да го постигне“, добавя той.
Брекзит без сценарий
Зрелищна илюстрация бе оставката на британския посланик в ЕС
Айвън Роджърс във вторник миналата седмица – той обвини
правителството, че е неподготвено, и изрази съжаление, че не
какви са целите му за преговорите – по-малко от три месеца преди
началото на Брекзита, очаквано преди края на март.
„Така е, изчакваме, за да анализираме ситуацията (…),
защото сме изправени пред сложни въпроси“, отвърна в неделя Мей
пред телевизия „Скай нюз“.
И намекна, че би поставила на първо място контрола върху
имиграцията и едва след него достъпа до европейския общ пазар.
Европейски дипломат оправдава Тереза Мей с това, че й се
налага да взима „трудни решения“. „Тя трябва да намира баланс
между стремежа да контролира достъпа на работници от общността
до британския трудов пазар и необходимостта да брани
икономическите интереси на Обединеното кралство“, вземайки
предвид разногласията в собствената си партия и в страната,
казва той пред АФП.
А за недостатъчната подготовка на правителството й допринесе
много и лекомислието на нейния предшественик Дейвид Камерън,
който хвърли заровете на референдума, без да има в ръкава си
никакъв сценарий за Брекзит.
БТА