Турският туризъм понася голям удар след екстремистките атаки

Душан Стоянович
Асошиейтед прес

След взрива в Истанбул. Снимка: от тв екрана

Някога оживеният Гранд базар (познат и като Капалъчаршъ – в превод „покрит пазар“ – бел. прев.) в Истанбул е удивително тих. В магазините и ресторантите на модната улица „Истиклял“ почти няма чуждестранни клиенти, а хотелите в престижния район Нишанташъ са почти пусти.

Икономиката на Турция страда на фона на поредица от екстремистки атаки, включително избиването в нощен клуб на празнуващите Нова година, повечето от които чужденци, и след неуспешния опит за преврат през юли срещу президента Реджеп Тайип Ердоган, при който бяха убити над 270 души.

Туризмът, ключов компонент от икономиката, както и съществен източник на чуждестранна валута, понесе удар, не само защото руските посетители спряха да посещават страната след дипломатическия конфликт около свалянето на руски военен самолет от Турция през ноември 2015 година.

„2016-а бе загубена година за турския туризъм“, коментира Четин Гюрджун, генерален секретар на руската асоциация на туроператорите TURSAB. „Невъзможно е Турция да се откаже от туризма, но най-важният приоритет за сектора е сигурността“, допълва Гюрджун. „Първото нещо, което един турист търси, когато избира дестинация, са мирът и безопасността. Едва тогава се проучват качеството и цената на услугите.“

Имаше период, когато туризмът в Турция бе изключително
популярен, скачайки от 10,5 милиона посетители през 2000 година
до 36,2 милиона през 2015 година, което направи страната шеста
по посещаемост в света. Секторът изкара 31,5 милиарда долара
през 2015 година. Миналата година обаче всичко това приключи със
спад от 30 % на посетителите, от 34,8 милиона през
януари-ноември на 2015-а до малко над 24 милиона за същия период
на 2016-а.

Ясемин Пиринчджиоглу, главен мениджър на туристическата
агенция VIP Event, казва, че чужденците, които преди са
посещавали страната, все още се връщат. „Но хората, които
планират да дойдат за първи път в Турция, отлагат пътуванията
си“, допълва тя.

Наталия Бубалцева от опустошената от война Украйна е сред
идващите редовно в Истанбул.
„Правим си екскурзии тук независимо какво се случва“,
разказва тя. „Има размирици в света. Факт е. Хората твърдят
същото и за нашия град Днепропетровск. Ние сме близо до
фронтовата линия, но там е спокойно. Животът си е живот. Решихме
да дойдем въпреки всичко.“

Заради икономическия спад през първата седмица на 2017
година турската лира достигна рекорден минимум от 3,6 за долар
(вчера отбеляза нов исторически минимум от 3,78 лири за долар –
бел. прев.). Анализатори очакват да продължи да отслабва през
идните месеци.

Макар че по-слабата валута би имала известни благотворни
икономически ефекти – да направи по-евтини посещаването или
инвестирането в Турция и да подпомогне износа – спадът прави
страната по-бедна като цяло и по-малко способна да плаща
дълговете си.

Опасенията за сигурността са очевидни в икономическите
данни. През третото тримесечие на миналата година спадът в
туризма бе основната причина за понижение от 7 % на годишна
основа в продажбите на стоки и услуги. Потребителските разходи и
инвестициите също силно са се свили от лятото.

Истанбул, най-популярната в страната туристическа дестинация
за чужденците, е най-голямата мишена за екстремистите.
Десетима германски туристи бяха убити при самоубийствен
атентат в сърцето на историческия район на Истанбул на 12 януари
2016 година. Други атаки в Истанбул включват една в централния
квартал Бейоглу през март, както и на основното летище в града
през юни, където загинаха десетки.

Стотици хора, нетърпеливи да изпратят бурната 2016 година,
се събраха в популярния нощен клуб „Рейна“ в Истанбул за
новогодишно празненство и станаха първите жертви на 2017-а,
когато въоръжен Ислямска държава нахлу и уби 39 души, предимно
чужденци.

Една статистика се открои след трагедията – повечето от
жертвите бяха от Близкия изток.
„Преди имаше много клиенти от Америка и Европа“, каза
съсобственикът на клуба Мехмет Коджарслан. „Щом западняците
намаляха, посетителите от Близкия изток станаха мнозинство.“
„2016-а беше много злополучна година за Турция“, допълва
Коджарслан, който обмисля да затвори клуба след кръвопролитния
атентат. „Няма трудност, пред която страната ни да не се е
изправяла.“

На просторния Гранд базар – официално първият покрит мол,
построен през 15-и век – продавачите стоят пред магазинчетата си
за бижута, облекло и сувенири, отчаяно очакващи чуждестранни
клиенти.

„Бизнесът е съвсем различен от преди“, коментира Муслим
Бесенк, притежател на магазин. „Навсякъде гърмят бомби, защо да
идват туристи? Идват само араби. Останалите не могат да дойдат,
а и не е сигурно, че ще дойдат“, казва той.

Басел Траблесей, турист от Ливан, не изглежда обезпокоен от
сигурността в Истанбул въпреки нападението в нощния клуб.
„Станалото тук се случва навсякъде по света, така че това
нещо, което не можем да избегнем“, отбелязва той. „Казвам на
всеки да дойде в Истанбул“, допълва туристът.

Пънар Картал Тимер, главен мениджър на историческия хотел
„Пера палас“ в прекрасния квартал Бейоглу, обяснява нарастването
на туристите от Близкия изток с по-широките връзки на Турция с
региона.

„Това е, защото вече стратегията на турското правителство е
да възобновяване на приятелските отношения с близкоизточните
страни“, посочва тя, имайки предвид консервативното управление,
пренасочило се от прозападната политика.

Барчън Инанч, списваща рубрика в англоезичното издание
„Хюриет Дейли нюз“, заключава, че всичките стратегически
предимства, предлагани от Турция в средата на миналото
десетилетие (от 2000 до 2010 година), сега са се обърнали срещу
нея.

„По ирония на съдбата всички фактори, помогнали на Турция да
лети високо на световния пазар в средата на миналото
десетилетие – безопасност, сигурност, стабилност и
предсказуемост – сега са станали големи бариери“, пише Инанч.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.