Последните „подаръци“ на Вежди Рашидов или как се поставя пиратски „Мулен Руж“
Министър-председателят в оставка Бойко Борисов разпореди на своите министри да спрат всички обществени поръчки, но пропусна да разпореди на своя приятел Вежди Рашидов да спре и провеждането на конкурси за директори на държавните културни институти. И в последните дни от официалното си пребиваване в Министерството на културата, Рашидов е твърдо решен да превърне своето протеже в Музикалния театър Марияна Арсенова от изпълняваща длъжността директор в титуляр.
Когато седна за втори път в министерското кресло, един от основните приоритети на Рашидов бе да „изчисти“ всички директори, които са му неудобни, да ги подмени със свои И.Д.-та верни на партията-майка и след това чрез конкурси да ги направи титуляри. Така и направи. Остана да довърши и конкурса за Музикалния театър.
Вероятно никой нямаше да обърне внимание и на този конкурс чието финализиране упорито се говори, че ще се случи до 20 януари, ако неговата директорка също като ментора си не умееше да създава скандали. Единствената премиера, която тя успя да реализира за близо година и половина управление на оперетата, бе спектакълът „Любов и смърт в Мулен Руж“, който шумно бе рекламиран и разходен из цялата страна без обаче госпожата да е уредила авторските права. Няма договори, няма разходи, има само приходи! Удобно, нали?
В края на септември 2016 г. след депутатско запитване дали авторските права на този спектакъл са уредени, министър Рашидов набързо възлага проверка на дирекция „Авторско право“. Ето какво установява тази комисия според отговора на министъра до Народното събрание: “При проверката(комисията гледа спектакъла на 2.10.2016 г.) е установено, че в спектакъла „Любов и смърт в Мулен Руж“ са включени (частично или изцяло) около 20 музикални произведения на чуждестранни автори с непогасен срок на правата, изпълнявани в оригиналните им и/или кавър версии от Елтън Джон, Мадона, Барбра Стрейзънд, Нат Кинг Кол, Стинг, Кристина Агилера, Дейвид Бауи, „Лабел“,“Куин“, „Нирвана“, „Крусейдърс“, T-Rex и др.“.
Министърът отбелязва още, че има договор между Музикалния театър и „Музикаутор“, който договор обаче не предоставя на театъра правата, необходими за целите на спектакъла. На 6 октомври 2016 г. в министерството постъпва писмо от „Шуберт Мюзик Пъблишинг“ООД, в което те потвърждават, че държат правата на 8 песни използвани в спектакъла, и припомнят, че разрешение за използването им трябва да дадат авторите, както и декларират, че такова искане към момента не е постъпвало.
От своя страна „Вирджиния Пъблишинг“ ООД и „Анимато Мюзик Пъблишинг“ООД също декларират, че държат правата на общо 15 песни, използвани в спектакъла и информират министъра, че от страна на театъра е поискано разрешение за създаването на адаптирани версии и за синхронизация. Дали обаче такова разрешение е и получено, тази информация министърът я спестява в своя отговор. Удобно, нали?
По отношение на либретото на спектакъла фактите са още по-скандални. Според писмо на директорката Арсенова либретото е базирано на романа на Александър Дюма-син „Дамата с камелиите“, като от филма „Мулен Руж“ е заимствана само идеята за пренасяне на действието на спектакъла в исторически период, различен от този в романа – в епохата на импресионизма. Пак в писмото си директорката признава, че отново като идея от филма са добавени два персонажа – исторически личности от по-късен период – Тулуз Лотрек и Харолд Зидлер, но това, разбира се, не е нарушение на закона за авторските права.
Самият министър пише в своя отговор до Народното събрание обаче, че „цялостното възприемане на спектакъла като много по-близък до филма, отколкото до романа на Дюма-син не се дължи на чисто формалното пренасяне на действието в спектакъла от първата половина на 19 век в края му, но и на включването в него на два от основните персонажи от филма – художника Тулуз Лотрек и собственика на кабарето „Мулен Руж“ Харолд Зидлер.
Доколкото последните са сред основните герои във филма, пише министър Рашидов, съответно играят ключова роля и в сюжета на спектакъла, това е довело до използване на определени части от сценария на филма в спектакъла, без за това да е получено разрешение от правоносителя „Fox Entertainment Group, Inc.“ И тук в нормалните страни всичко приключва. Спектакълът се спира, а ръководителят, допуснал това да се случи, се санкционира от работодателя му.
Да, ама не! Спектакълът си продължава, министърът си „измива ръцете“, че това е работа на съда, а не негова. Удобно пропуска законовото положение, че едно произведение се използва само след предварително съгласие на автора. Както и, че има законовото право да разпореди писмено на нарушителя да преустанови нарушението, да изиска от него декларация за това, че и да я направи публично достояние.
Близо половин година след премиерата директорката пише писма с искане за погасяване на авторско право със задна дата. Дали това се е случило, министърът не намира за необходимо да каже. А скандалът си остава заключен в парламентарната кореспонденция. През това време българските данъкоплатци плащат веднъж от джоба си, за да гледат спектакъл с неуредени авторски права и втори път през държавната субсидия, която този спектакъл получава. Към октомври 2016 г. тя е само „някакви“ 241 332 лв. Нали не са милиони. А и парите идват от „държавната ясла“ , както се изрази същият този министър към журналист от БНТ. Удобно, нали?
Пък и правоносителят „Fox Entertainment Group, Inc.“ е от далечна Америка. Я, разбере какви ги вършим ние тук, че да си потърси правата в съда и да продължи да ни държи в оня списък със страни, в които авторските права не са на почит. Важното е в последните минути да направим нашето момиче директорка чрез „спечелен“ конкурс. И няма значение, че тя не спазва авторските права. Няма значение, че за година и половина управление на Музикалния театър, Инспекцията по труда София-град прави 3 проверки, в които констатациите са не една и две. И се плащат глоби, пак от парите на данъкоплатците. Няма значение! Важното е да „завържем“ нашето момиче за „държавната ясла“ в последния момент, пък следващите да му мислят как ще я отвързват. Удобно, нали?
Б. р. – цитираните документи се пазят в редакцията