Мелтем Йълмаз, авторка на романа „Сорая“: Най-важното е да се каже истината. Без страх
Турската разследваща журналистка Мелтем Йълмаз се срещна с българските читатели в литературен клуб „Перото“ във вторник вечер. Тя гостува в България по покана на издателство „Софтпрес“, което в края на 2016 публикува дебютния ѝ роман „Сорая“.
Книгата е базирана на журналистическите разследвания на Йълмаз и срещите ѝ с бежанци в турските лагери по границата със Сирия веднага след началото на войната там. „Сорая“ разказва истинската история на младо момиче, чийто свят се срутва заедно с дома му по време на бомбардировка. Сорая и семейството ѝ напускат познатия им свят и се отправят към границата с Турция в търсене на по-добър живот. Без пари и без документи те попадат в суровите условия на бежанския лагер – без изход и без надежда.
„Имах възможност сама да обиколя тези лагери. Видях страдание, глад, мизерия… Всъщност толкова много неща бях видяла предварително, че властта нямаше как да откаже да ме пусне в лагера, заяви Йълмаз по време на пресконференция за медиите.”
Базирана на журналистически разследвания, „Сорая“ разкрива редица неудобни истини за действителността в тези лагери и съдбата на жените в тях.
„В този роман има твърде много истини. Много от сирийските момичета са вземани като втори или трети съпруги. Видях дори как ги купуват и как, когато омръзнат на собствениците си, ги оставят на улицата. Така в мен се оформи образът на онази Сорая, която съм превъплътила в романа.“
Главният редактор на издателството Димитър Риков сподели, че четенето на романа е „като рана от нож – зараства бавно и боли дълго“. Според него като автор Мелтем Йълмаз печели много от журналистическата закалка, получена в най-стария опозиционен вестник „Джумхюриет“, защото „представя всички гледни точки и ни кара да се поставим в конкретната ситуация, да проследим своите реакции и избори в нея.“
На въпрос от публиката страхувала ли се е, докато е пишела романа си, и притеснява ли се, че успехът може да ѝ донесе беди, Мелтем Йълмаз отговори: “Не е възможно човек да пише, ако се автоцензурира. Най-важното е да се каже и да се напише истината. Без страх.“