Речта на президента – истерии на политици и медии. Не били компютри, а компоти
Новоизбраният президент Радев вчера се закле и произнесе реч в парламента. При всичкия стремеж за тържественост, стана, както се казва, хубава работа, ама българска.
Речта му беше около половин час, което се оказа непосилно за някои депутати, които имат къс диапазон на внимание. Някъде след двайстата минута президентът Радев казва, че думите се обезценяват, той предпочитал по-малко думи, но повече резултатни действия. Към този момент някъде вдясно вече нервничат и говорят на висок глас.
Ако беше училище, такива ученици ги гонят от клас. Но тук е парламент, депутатие са народни избраници и това че нямат възпитание и уважение не може да бъде обсъждано. След като народът си е избрал простаци, те го представляват и ще се държат както си искат. Никой не може да им държи сметка. Освен да ги изгонят от залата по устав, ако объркват заседанието.
И в този момент, в който Радев казва, че предпочитал по-малко думи, неколцина депутати, по неокончателни данни Гроздан Караджов от Реформаторския блок и Волен Сидеров, и други около тях, подвикват към президента на трибуната. Нещо в смисъл „айде по-малко приказвай”, дълга му била речта и нямат време да я слушат. Радев поглежда към тях за кратко и подмята „Имате още една седмица”, с лека насмешка. Зад него на трибуната председателката Цецка се изкикоти. Чува се добре на записа на БНТ (виж най-долу), а на записа на Канал 3 се и вижда добре (на 35:40 минута). В другия край на залата започват да ръкопляскат. Неколцина възмутени реформатори и патрЕоти излизат от залата.
Записът на речта на Канал 3, репликата е на 35:40 минута
Медиите представят репликата като заплаха към депутатите. Караджов заговаря за импийчмънт, Симеонов съзира посегателство на парламентарната демокрация. Онлайн вестникът „Дневник” пише заглавие, че Радев казал „Остава ви седмица живот“. После, когато форумът им загрява, сменя заглавието, признават, че е грешка.
Т. нар. Цецерон, вторият човек в ГЕРБ, с драматичен глас ораторства пред камерите на телевизиите. Всички новини, всички телевизии с това се занимават. На другия ден и сутрешните блокове.
Ей така вървят работите в татковината.
Сайтове и телевизии отделиха голямо внимание и на това как била облечена първата дама. Даже направиха ретроспекция с първите дами досега. Последните 5 години първа дама нямаше, Плевнелиев възприе стария комунистически стил, при който лидерите нямаха съпруги до себе си. Чак Горбачов въведе този „институт”, като тръгна с жена си навсякъде. И не само в чужбина, а и из страната.
Сега медиите у нас ще им трябва да свикнат, че вече има пак първа дама. Само че, в централни новини на национална телевизия да ти обясняват, че първата дама си сменила цвета на косата изглежда малко налудничаво. И сериозни онлайн издания също. Впрочем, в интернет вече кое ли е сериозно…
И зад целия този шум не се разбра нищо за речта на президента. Тя съвсем не беше бодряшка и оптимистична като на отиващия си президент Плевнелиев. Радев очерта по-мрачна картина, за пръв път от 5 години президент каза някои неща (не от 5 , ами от 20 години) за нерадостното положение в образование, здравеопазване, наука и култура, бедност.
Някой е обяснил на президента, че трябва да има програмна реч, да очертае кое е важно, какви са му оценките, което неминуемо води до четене на доклад. Може да е дълъг, но… речта на Плевнелиев през 2012 беше по-дълга – 37 минути (виж тук).
Едно нещо си заслужаваше да се цитира – каза, че в селата се е върнала вересията. Вересията – това е точната диагноза на държавата в момента. Тя живее на вересия, с планиран дефицит и растящ външен дълг. И много демагогия, че имало излишък (който е по-малък от дефицита).
Ей това можеше да каже с думи прости президентът, а не да засуква някакви за ерозия, ескалация, социална некроза, екзалтиране на тревогите…
Да видим колко време ще му трябва на Радев да стане оратор. Никой от водещите ни политици не влезе в политиката научен. Ако някой отвори първите интервюта на Борисов като стана главен секретар, ще види бисери. Не че сега не ръси пак бисери, но е обигран.
Или на Първанов и Стоянов, които бяха самата скука, а като се обиграха станаха обиграна скука. За Плевнелиев стана дума вчера (виж тук).
Речта в записа на БНТ, 34:34 минута е репликата