Иван Кристоф: В Канада бизнес не се прави с бухалка, а с химикалка

В чужбина съм си патил само от българи,на които съм помагал,казва емигрантът

Снимки:авторката

Иван Кристоф от Канада, известен като Човека-паяк, участвал в „Сървайвър“, е софиянец, роден през 1968 г. През 1990 г. емигрира в Канада. Там се занимава с нещо като височинна спасителна дейност: спасяване в рискови ситуации, събиране на всякакъв вид информация при инциденти и случаи, в които се изисква достигане на недостъпни места; установяване на дефекти и доставяне на снимков материал и данни за проблеми на високи сгради и предимно небостъргачи; работа във височинна среда, на места, където не стъпва човешки крак; всякакъв вид дейност, свързана с поемане на максимален риск с крайна цел подобряване на сигурността.
Сега е в България и търси, както казва, ниша за развитие на бизнеса си. С Кристоф разговаряме в „Боевски клуб“, където той тренира.

От малък нямах никакъв надзор от родителите ми и си правех каквото си искам. От самото ми раждане нещата са се объркали (смее се). Не че са се объркали, но майка ми не ме е познала в родилното – сестрите са й подали друго бебе, добре че жената до нея се е усетила. Иначе заради нечия грешка животът ми можеше да протече по коренно различен начин.
Когато станаха събитията тук в началото на 90-те, усетих, че ще има тежък преход. А и отпреди си мечтаех да живея в Торонто, мечтаех да изкача върха на най-високата сграда в света, която беше там.

През 90-та година заминах, качих се на самолет с билет до Куба, но слязох в Гандер, Канада. Реших да остана там като емигрант. Майка ми не вярваше, че ще се справя, а баща ми беше много против – той беше дипломат, работеше към Външно министерство и считаше, че правя нещо незаконно. Даже не си говорихме в продължение на две години. Тогава имах нужда от морална подкрепа, без значение дали съм прав или не. Това щяха да го решат емиграционните власти в Америка.
В Канада се установих в Гандер, провинция Нюфаундленд, а после се преместих в Торонто при роднини, което се оказа голяма грешка, защото трябваше аз да им помагам, а не обратното.

Снимки:авторката

Първите години учих английски, търсих своята ниша. Най-трудно ми беше да се разделя с близките. В Канада се срещнах с хора от българската имиграция, с каквито не съм предполагал, че ще общувам. Нещо като в „Тортуга“ (племето, в което беше Иван при участието си в „Сървайвър“).
Там имаше много българи и съм си патил само от хора, на които съм помагал. Лошото е, че когато такъв тип хора видят, че ти имаш потенциал и колко лесно създаваш контакти, има една неконтролируема завист. Има и свестни хора сред емигрантите. Но болшинството се занимаваха с интриги – избягали от комунизма и дошли да го строят в Канада. Дори в църквата – само доноси, подмазвания, интриги. Като дръпнеш малко, почват да ти се лепят всички.

В Торонто българите често играехме футбол. Към нас няколко пъти се включи един ирландец – голям пич, играеше с нас и беше голям футболен ентусиаст. В един момент обаче, българите почнаха да се заяждат с него. Имаше един – типичния далавераджия, тип мутра, комплексиран (може би защото имаше формата на „подвижно кюфте”), който постоянно се репчеше на ирландеца. Насъбраха се българите около ирландеца, който беше със семейството си – жена му и децата недоумяваха какво се случва. Тогава с нас беше и българският консул Митко Филипов. Аз видях, че има някакъв проблем и отидох при тях. Все пак допреди малко сме играли мач. В един момент те се сдърпаха и аз ги разтървах. Когато хванах ирландеца за ръка, видях цялото достойнство в очите му, каза ми: „Този ли ще ме прави на луд?“, а семейството му гледаше втренчено. Тогава се дръпнах и му казах – „Прави каквото смяташ за добре”. И ирландецът – десен-прав– и повали кюфтето на земята. Семейството си тръгна, а групичката се нахвърли срещу мен: „Ти защо се месиш, тук знаеш ли за какви пари става въпрос?“ Аз много се учудих. Като си тръгвах обаче видях, че част от групичката е застанала при един полицай, заедно с „бития“ и обясняват как ирландецът ги бил нападнал, искат да го съдят. И се оказа, че наистина си набеждават някого и го провокират.

Снимки:авторката

Усетих това и върху себе си. В момента, в който видяха, че аз започнах да се развивам, ми се полепиха. Кой пари иска на заем, кой да му платя образованието, на кой да му уредя живота, а тези дето не могат да ме използват, се опитаха и да ме изнудват. Затова трябваше да си наема армия от адвокати, които да ме пазят, защото се стигна и до доноси, интриги. Тогава изпитах такова отвращение към мижитурките, даже имам основен принцип – Illigitumus non tatum carborundum -„Не позволявай нищожествата да те унищожават“.

Каква е разликата между канадците и българите? Има вик: „Знаеш ли как можеш да изкараш 100 канадеца от плувен басейн? Като им кажеш: „Ако обичате, излезте!“ Няма агресия.
Аз съм си българин, но с канадски паспорт. Мисленето ми не се е променило. Повечето българи обаче са много обременени и си губят времето с доноси, с номера. Що се касае до начина ми на говорене (б. а. Иван говори много бързо с английски акцент) – учил съм в Канада, имал съм жена канадка, имам дъщеря, родена в Канада, не съм експерт по логопедия или лингвистика. На мен наистина английският ми е по-лесен от българския, а и съм учил в университет в Торонто- University of Toronto. Говорил съм и с българи в Канада, но и там говорим така: „Ще рентваме кола“.

Започнах от нулата в Канада, даже под нулата, с една професия, която е черна. Започнах с фирма за въжени операции – ремонтни дейности, постепенно създадох нови технологии. Но започваш от най-ниското стъпало. По-късно станах популярен в медиите, след като хората се обаждаха и казваха: „Тука някакъв виси.“ Идват да ме спасяват, обаче не могат да ме стигнат (смее се).

Първоначално създадох бизнес с един българин. Той в началото беше доста свестен, обаче неможенето в чужбина показа истинския му характер – беше далавераджия, гледаше само да излъже. След това се отделих, създадох си корпорация с екипи за спешно реагиране при аварийни ситуации във височинно- строителната индустрия. По-късно в България с приятели създадохме две ООД-та („Мото Зона“ и „Мото Италия“), на които съм управител. Сега идеята ми е да си разширявам бизнеса навсякъде. Аз създавам един бизнес, изграждам го, но за да стигна до следващата стъпка, трябва да го разнообразя. Тук с партньорите си представляваме италианската фирма GARELLI за скутери. Следващата стъпка е да продаваме мотори.

Снимки:авторката

Работил съм на най-високите сгради в света и в едни от най-опасните въздушно-височинните въжени дейности и проекти. Но не мога да споделям за тези неща с подробности от съображения за сигурност, а и това е корпоративна тайна. След 11 септември нямаш право да се рекламираш по този начин на такива сгради, които са квалифицирани като стратегически и популярни обекти, нямаш право да споменаваш подробностите около обекти, особено за символните и популярни сгради в Канада. В бТВ дадох мой личен материал, показващ работата ми на такъв обект, като им казах да не го пускат в ефир и да не споменават името на сградата, преди да го одобря. По време на „лайфа“ водещият Евтим Милошев не се съобрази с тази моя молба – напротив. Преди да предприема някакви действия ще говоря с медията, ще говоря и с моите адвокати.

Близо 15 години съм в Торонто, оставих си апартамента на бившата съпруга и дъщеря ми. Върнах се тук, защото търся ниша. Върнах се, защото създадох и много як екип – партньори и адвокати, които са най-добрите, които познавам. Добре че имам някакви контакти във финансовите среди и бизнеса тук, защото ситуацията е много заплетена. Дори да искам да си направя законно нещата, не става. Така е направена системата, че те правят на луд и трябва да си търсиш закрила или на кого да платиш.

Хората ме имат за катерач, но за мен това си е просто хоби. Много хора се бъркат – аз се изкачвам с асансьора, а се спускам с въжета. Аз съм на принципа „Работи умно, не трудно.“ Гледам да си улесня живота, а не както е в България. Имам чувството, че българинът е мазохист – всеки иска да се доказва по най-трудния начин. Хубаво, доказвай се, аз пък ще се разтоварвам.

Снимки:авторката

В „Сървайвър“ не влязох, за да се доказвам, когато е трябвало в бизнеса ми съм го направил. Още повече, че в Канада бизнес не се прави с бухалка, а с химикалка. Но в случая отиваш на една игра – какво трябва да правиш? Аз разпусках. Даже като се чухме след играта с Агонцев, той ми вика: „Ако беше при „Барбадос“, това нямаше да се случи“ (б. а. Агонцев е участник във „Сървайвър“, който беше от другото племе в играта – „Барбадос“. Племето се отличи с това, че по време на племенните съвети мъжете се коалираха и изгониха жените от играта. Племето на Иван пък изгони него, преди следващия етап на играта – обединяване на племената). Ако досега не си се доказал, то на този остров ли ще се доказваш?“

Според Кристоф е имало стратегия при показването на образа му в играта. „Даваха това, че ние се радваме на една рибка, но не даваха как аз ловя риба и рапани. Аз затова повечето време бях във водата.
А иначе ми беше интересно да наблюдавам как участниците лежаха и се ослушваха от скука. Като чуеха обаче, че идва операторът, всички скачаха, почваха с позите, мускулите, почваха да се занимават с нещо. Аз не бях отишъл да позирам“.

Сега тренирам усърдно в „Боевски клуб“ за следващите си постижения. Хванал съм се да работя с екип от доктори и специалисти в хранителните добавки и физическа подготовка, за да се подготвя за сериозни психофизични натоварвания в екстремни ситуации. Истинският СЪРВАЙВЪР тепърва предстои…“

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.