Защо Турция е обречена на имперско президентство
На 21 януари парламентът на Турция одобри 18 поправки в конституцията си, датираща от 1982 година. Противоречивите реформи сега трябва да минат през национален референдум през април. На 22 януари президентът Реджеп Тайип Ердоган отговори на въпроси за референдума. Попитан за проучванията на общественото мнение, той каза: „Прекалено рано е да споделяме резултатите от проучванията, които имаме в момента, но нека ви кажа това засега – виждаме, че нашите хора свикват с идеята за партиен президент.
Всъщност, ако не бяхме сигурни в това, нямаше да се заемем с тази работа“. Какво прави Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ толкова уверени в спечелването на референдума през април? „Ал Монитор“ говори с няколко високопоставени държавни служители, експерти, настроени про-ПСР, бизнесмени и членове на различни ислямистки и националистически групи и откри четири най-важни обяснения за очакваната победа на Ердоган.
Първото е двусмислените послания за референдума. Макар 18-те предложени поправки да намаляват законодателната сила на парламента, разширявайки изпълнителната власт на президента до неограничени нива, поддръжниците яростно отхвърлят този факт.
Ердоган мечтае за президентска система от дълго време. Кампанията за този референдум е моделирана според очакванията на обществото. В турския език има две различни думи за обясняване на президентство. Едната е „башкан“, означаваща единствен изпълнителен орган, която често се използва за американските президенти. Турските президенти се наричат „джумхурбашканъ“, което подсказва, че има множество изпълнителни органи в ръководството на републиката, но че президентът не е непременно ръководителят на изпълнителния орган, тъй като има министър-председател. Ердоган е застъпник на първия вариант от много години, но избирателите на ПСР, макар с охота да използват други определения като „капитан“ и пр. за Ердоган, не приемат термина „башкан“. Така че Ердоган коригира реториката си в „партиен президент на републиката“, което електоратът на партията е склонен да одобри в крайна сметка.
Това е съвсем дребен детайл, но той показва колко е преднамерен и настойчив екипът на Ердоган в постигане на целта си за имперско
президентство. При все това кампанията не е поставена в рамки като разделение на властите или еднолично управление, а по-скоро се
представя с пленителния слоган „За една силна Турция, кажи „да“ и с идеята, че ако си патриотичен, почтителен турчин, ще кажеш „да“ на тези поправки, защото, най-накрая, Турция сега захвърля оковите си и става независима. Тя обявява свой уникален начин на
управление. Само тези, които не искат успех за Турция, ще бъдат против това.
Социалните медии вече преливат от снимки, разделящи
групите, които ще гласуват с „да“ или „не“. Всички терористични
организации, които причиняват опустошения в Турция, са
причислени към противниците на поправките: „Ислямска държава“,
Кюрдската работническа партия и движението на Гюлен плюс Израел,
САЩ, Великобритания, американското лоби, Европа и масоните.
Описанието на коалицията поддръжници на поправките също е доста
интересно. Като се започне от ПСР и Ердоган, тя обхваща целия
ислямски свят, турските ултранационалисти и всички жертви
навсякъде. Посланието е ясно: Да кажеш „да“ е най-благородното
нещо, което ще направиш; ако кажеш „не“, ставаш предател. И
мнозина журналисти са заплатени щедро, за да отклонят вниманието
от скучните детайли, така че ПСР може да направи следващата
стъпка за обединение в името на каузата.
В тази обстановка доколко честна ще бъде кампания за
референдума? Това води до втората причина за увереността на
Ердоган – факторът страх. На 24 януари говорителят на ПСР Нуман
Куртулмуш заяви: „Ако спечелят гласовете „за“, гласът на
терористичните организации ще затихне. Те ще загубят своята
мотивация.“
Посланието бе силно и ясно :“Ако искате да останете
живи, гласувайте със „за“.
Достатъчно е лошо, че референдумът ще бъде проведен,
докато е в сила извънредно положение, а прокюрдски депутати,
чийто лозунг бе „Ние няма да ти позволим да станеш президент“,
са в затвора.
Освен това в районите с преобладаващо кюрдско
население почти всички избрани политици са в затвора. Тези
райони и градове, често под комендантски час, сега са под
управлението на назначавани от държавата администратори. Това
прави достъпа до информация труден, а кампанията срещу
поправките в кюрдските райони почти невъзможна.
Отгоре на всичко опозиционните групи са разединени
още повече. Макар всички леви партии и някои ислямистки групи да
са срещу поправките, те са заети в опитите си да се
дистатнцират от прокюрдската Демократична партия на народите,
дори до степен да искат от тази партия да не води кампания или
да прави коментари за референдума. Това може да доведе до
отдръпване на избирателите и следователно да намали процента на
опонентите.
Страхът се е просмукал във всички слоеве на
обществото. Друга причина за победата на Ердоган е силното
потискане на всякакви противопоставящи се гласове. С всички
произволни арести, заглушени медии и рутинно контролирани
социални медии, единствените гласове, които могат да бъдат чути,
са разрешените от правителството. Например, на 24 януари група
младежи на истанбулски ферибот спонтанно започнаха да пеят
известна турска популярна песен, приета за лозунг за отхвърляне
на поправките. Те щяха да бъдат арестувани, но се намесиха
други пътници. Как може да бъдете поддръжник на лагера на
отхвърлящите поправките, ако на противопоставянето се слага
етикет „тероризъм“?
Дори ако противниците на поправките успеят да
изпратят своето послание до избирателите на ПСР, техните доводи
вероятно ще стигнат до глухи уши. Това е резултат от години на
популистка политика и фанатично посвещаване. Така че следващата
причина за очакваната победа на Ердоган е порочният кръг на
опитите да се пребори култът към Ердоган. В момента, в който
неговите поддръжници чуят факти, които противоречат на техните
възприятия, те морално се вбесяват. Макар че фокусът трябва да
бъде върху поправките, той се превръща в избор между това да
обичаш или да мразиш Ердоган. Тъй като предложената промяна в
системата вероятно ще надживее Ердоган, защо всички са
изключително фокусирани върху управлението на Ердоган?
Постоянното излагане на неистини в този случай прави истината
непоносима и почти неуместна.
Нежелано последствие на опитите да бъдат представени
факти на електората на Ердоган е това, че те затвърждават
техните погрешни възприятия. Това е капан, в който опозицията
неведнъж е попадала.
Четвъртата причина, поради която поправките вероятно
ще бъдат одобрени, са чудесните организационни умения на ПСР
сред народа. След като премина през четири избори от 2014 г.
насам ПСР усвои управлението на урните и сплотяването на
избирателите си да излязат да гласуват. Друг важен фактор за
силната организация на ПСР е нейният достъп до правителствени
ресурси. Всичко – от служителите в Дирекцията по религиозните
въпроси, които се назначават дори в най-малките градове и
най-отдалечените селища, до безотчетните финансови източници,
всичко е на разположение на ПСР.
Ердоган даде ясно да се разбере, че ще проведе
митинги, за да агитира за одобрение на поправките. Говорителят
на Демократичната партия на народите Айхан Билген зададе
ключовия въпрос – откъде ще дойде финансирането на тяхната
кампания – но надали някой ще отговори.
Макар че противниците на поправките силно желаят и
се борят да запазят жива надеждата, за тях е от ключово значение
да разберат причините за потенциалната победа на Ердоган преди
заровете да бъдат хвърлени.
БТА