Любовта и френските избори
В края на миналата година френското списание „Пари мач“ публикува на корицата си снимка на красив трийсет и няколко годишен мъж с атрактивна шейсетинагодишна блондинка, хванати за ръце. Двамата бяха на корицата на един от летните броеве хванати за ръце на плажа и в едно от пролетните издания, издокарани за държавна вечеря.
Докато Франция върви с бясна скорост към президентски избори през април (и вероятно към балотаж през май), тази необичайна двойка може да й помогне да не стане следващата страна, паднала в лапите на ксенофобския популизъм. Той е новакът кандидат за
президент Еманюел Макрон, а тя е бившата му гимназиална учителка по френски Брижит Троньо, сега негов най-доверен съветник и съпруга.
Макрон, 39-годишният бивш министър на икономиката, в момента е на второ място в социологическите проучвания. Той задмина консерватора Франсоа Фийон тази седмица благодарение на „Пенелопгейт“ – разследване дали родената в Уелс съпруга на Фийон е била назначена на добре платена правителствена служба, без всъщност да работи, наред с други твърдения.
Макрон все още изостава от фаворитката (за спечелване на първия тур) Марин льо Пен, която иска Франция да намали имиграцията и да напусне Европейския съюз. Макрон е твърд проевропеец и бързо заклейми решението на Доналд Тръмп да спре програмата за прием на бежанци в САЩ. Сондажите показват обаче, че Макрон с лекота ще победи Льо Пен при евентуален балотаж между двамата.
В негова полза играе фактът, че светът е в изборен сезон, в
който гласоподавателите искат да скъсат с установения ред. От
една страна, Макрон е „енарк“ – възпитаник на ЕНА (Националното
висше училище по администрация), най-елитното висше учебно
заведение за бъдещи президенти и министри – и е работил като
инвестиционен банкер преди бързото си издигане в йерархията на
Френската социалистическа партия. Миналата година обаче той се
отдели от управляващата (и линееща) партия, за да създаде своя
собствена центристка партия, която твърди, че е нито лява, нито
дясна. Младостта му е допълнителен бонус към това, че е нов в
политиката.
А необикновената му лична история му помага да не прилича на
поредния амбициозен „енарк“. Макрон и съпругата му се срещат,
когато той е 15-годишен десетокласник в Йезуитската гимназия в
Амиен, а г-жа Троньо е 40-годишна омъжена майка на три деца,
едно от които е в класа на Макрон. По онова време г-жа Озиер,
както тогава е фамилията й по съпруг, преподава френска
литература и ръководи театралния клуб.
Всички описват тогавашния Макрон като доста развит за
възрастта си талантлив пианист, отличник и участник в училищна
пиеса, на която Троньо е режисьор. (Когато бе министър, той
рецитира Молиер по памет по френска телевизия). „Със сигурност
не беше като другите. Винаги беше с учителите“, каза Троньо във
френски документален филм за Макрон. „Той не беше пубер“,
допълни тя.
Отношенията им придобиват романтичен характер, когато в 11
клас Макрон я убеждава да напишат заедно пиеса. „Писането ни
събираше всеки ден и създаде невероятна близост между нас“, каза
тя пред „Пари мач“.
По настояване или на разтревожените му родители, или на
изтерзаната г-жа Троньо Макрон напуска училището и довършва
средното си образование в престижната гимназия „Анри Четвърти“ в
Париж. Преди да напусне дома си, той казал на учителката си:
„Няма да се отървеш от мен. Ще се върна и ще се оженя за теб.“
С продължителни телефонни обаждания от Париж „малко по малко
той срази съпротивата ми“, каза тя. В крайна сметка Троньо се
развежда със съпруга си и се премества да преподава в Париж.
„Казах си: Целият ми живот ще отиде напразно, ако не го
направя“.
На сватбата им през 2007 г. Макрон благодари на децата на
г-жа Троньо, че са го приели и допълни, че двамата не са
„нормална двойка – макар че не обичам много този епитет – но сме
двойка, която съществува“.
Съществуването й е предизвиквало и враждебни реакции. Радио
хуморист неотдавна нарече дългокраката Троньо „Барби в
менопауза“. Критици наричат Макрон „любимец“ – нещо като любимец
на учителка – който си пробива път към президентството, като
парадира с личния си живот, за да спечели гласове.
Но френската преса често се възхищава на тяхната връзка.
Списанията я наричат модна икона и публикуват снимки на
младоликия г-н Макрон как подава шише с биберон на едно от
седемте си доведени внучета.
Помага и това, че макар романсът им да започва, когато
Макрон е скандално млад – веднъж щом учениците отидат в
университет, свалките между студенти и преподаватели са нещо
очаквано. Неочакваното в случая на Макрон е, че те продължават
да са заедно десетилетия по-късно.
Истинската любов оправдава много нарушения на нормите.
Най-голямото литературно събитие миналата есен бе „Писма до Ан“
– книга с 1276 страници романтични писма, които бившият президент
Франсоа Митеран е пращал на дългогодишната си любовница Ан
Пенжо. Запознават се, когато тя е на 19, а той на 45.
(„Чувствам, че не съм спирал да правя любов с теб от 15 август
1963 г.!“, заявява Митеран в писмо, написано седем години
по-късно).
Французите се гордеят с това, че не са фанатични моралисти.
Личният живот на политиците не трябва да се развиват по сценарий
и никой не очаква от тях дори да ги обсъждат. Марин льо Пен има
двама бивши съпрузи и й отне години да признае, че сегашната й
връзка е със съпартиец.
Но не бъркайте липсата на афинитет към нравоучението с
незаинтересованост. Един от признаците, че с политическата
кариера на Оланд е свършено, е, че никой вече не се интересува с
кого спи. Вместо него социалистите издигнаха бившия му министър
на образованието за президент. В момента той е на далечната
четвърта позиция в сондажите.
Едно от изискванията е любовният живот на политика да е
искрен, особено ако е част от публичния му имидж. Макрон отрече
през ноември по телевизията неспирните слухове, че тайно е гей и
живее „двойствен живот“. Въпросът не е в неговата сексуалност,
а в това какво е истината. Скритият смисъл тук е, че ако
любовната му история не е истинска, то и плановете му за
управление на страната са несъдържателни.
Нека се надяваме, че са заради бъдещето на Франция.
БТА