Мечка – вино с лимонада. И вино с лед. Защо така?
Традицията да се пие вино с лимонада, наречено по народно „мечка” е свързана с домашните вина. Най-често те са несполучливи и нетрайни. Кисели от самото начало или вкиснали впоследствие, като минат 2-3 месеца. Но понеже стопанинът си е направил една бъчва вино, примерно 300 литра, няма да го изхвърля, я. И си го пие, като долива лимонада.
Тази традиция е намерила отзвук и у производителите на лимонада. Някои са пуснали лимонада с етикет, че е специално за вино. Така този табиет на пиене се институционализира. И онзи, който не го знае, като види, че има такива лимонади на пазара, ще го приложи.
Разреждането на вино с лимонада е против всякаква винена култура, но щом на хората им харесва, нека си го пият така. Затова у нас има поговорка – „Няма лошо вино, има лоши мезета” или „Няма лошо вино, има лоша кампания”. Това ще рече, че всякакво вино можем да изпием, и най-киселото.
Разреждането с лимонада прикрива дефектите на виното. Лимонадата е сладка, макар да има лека лимонена киселина. Виното с дефекти (домашното), най-често е кисело. И купешки вина има с повече киселини или направо кисели, които не се харесват на масовия вкус. Като долееш сладникавата лимонада, се постига точно баланс между кисело и сладко, какъвто има при хубавите вина. Но полученият резултат не подобрява виното, просто това е вид коктейл с вино.
Популярният треньор по баскетбол Тити Папазов веднъж обясняваше по телевизията, как във Франция на един обяд го почерпили със старо вино бордо, а той понеже не му харесало, си го долял с безалкохолно.
Така подходът с лимонадата получава подкрепа и от известни личности.
По правило вкусът на виното е баланс между кисело (винена, ябълчна и лимонена киселина и др.), сладост (остатъчна гроздова захар), стипчивост (танини) и алкохол. При някои вина преобладава един или друг компонент, на което се основават вкусовите предпочитания на отделния човек за едно или друго вино (по-кисело, по-сухо, по-сладко, по-плодово, по-таниново, по-плътно на вкус, по-леко и т. н.). При дефектните вина някои от компонентите направо липсват, или силно доминират над другите. И затова такива вина обикновено ги използват за готвене, за греяно вино и др.
Така става с домашните вина, в които се развиват различни процеси. Отначало виното е свежо, леко, след 1-2 месеца започват да се показват по-остри киселини, а при някои вина и някаква резливост, лека лютивина. Стига се до момент, в който само лимонадата го спасява да стане за пиене. Някои направо вкисват, стават на оцет.
Всеки да си пие както му харесва и да разрежда с каквото иска, но да внимава да не се излага да долива лимонада на скъпи и качествени вина. Като не му допадат на вкуса не е грях. Ще си намери вино по вкуса. Лимонадата си остава за вкъщи, за спасяване на киселичките домашни вина.
С лед в чашата
Напоследък се е разви една традиция да се пие бяло вино, а вече все повече и червено, с кубчета лед в чашата. Дори сега, през зимата.
Това е подобно на разреждането с лимонада.
По правило ледът и силното изстудяване прикриват дефекти на виното или правят някои вкусови компоненти да не се усещат.
Ледът смекчава усещането за киселини, стипчивостта. Лятно време червените вина от високата температура на масата са трудни за пиене, някои вкусови компоненти стават прекалено остри. Като им сложиш лед, изведнъж всичко си идва на мястото.
Слагането на лед в чашата е и метод да се изстудява виното, което иначе се стопля на масата. Но и разрежда и променя вкуса.
По правило не трябва да се слага лед във виното, а да се изстудява до необходимата температура. И за бяло, и за червено.
Изстуденото до 10-ина градуса бяло вино е предпочитано питие за лятото. Всеки може да забележи каква е разликата като отпие от изстудената чаша и като опита, след като виното в нея се е стоплило. Изпъкват едни или други компоненти на вкуса, виждат се разликите.
Напоследък се появи мода лятно време да се пият и силно изстудени червени вина.
И по този въпрос има свобода – всеки да пие, както му харесва, но да знае, че е същото като лимонадата – не е за скъпи вина и не е за пред всеки. Някъде може да погледнат на теб като невежа.