Как се пазарят Русия и САЩ за договора за конвенционалните сили в Европа

САЩ и Русия се пазарят за Договора за конвенционалните сили в Европа. Ако двете велики сили се споразумеят, това може да доведе до компромис по спорни международни въпроси като статута на Косово и иранската ядрена програма. Снимка: arms-tass.su

САЩ и Русия водят деликатни преговори в централата на НАТО в Брюксел, където се опитват да спасят договор за контрол над оръжията, смятан за един от крайъгълните камъни на европейската сигурност след края на Студената война. Залогът обаче е много по-голям. Съединените щати и техните европейски съюзници, особено Франция и Германия, искат да сключат изгодна сделка с президента Владимир Путин.

Те се надяват, че ако съюзниците от НАТО направят отстъпки по Договора за конвенционалните сили в Европа, това не само ще накара Путин да се откаже от заплахата да се оттегли от договора на 12 декември, но може да стане начало на дипломатическо сближаване с Русия. А то ще помогне да се стигне до компромис по други важни международни спорни въпроси.

Единият от тях е Косово. Въпреки категоричното несъгласие на Русия, етническите албанци са решили твърдо да обявят едностранно независимост идния месец, ако преговорите със Сърбия се провалят. Другият е Иран – въпрос, по който САЩ се нуждаят от пълната подкрепа на Русия, за да попречат на Ислямската република да се сдобие с мощности за производство на ядрени оръжия. Третият е планът на САЩ да разположат елементи от противоракетния си щит в Полша и Чехия. Нещо, което Русия, но и няколко западноевропейски страни смятат за безразсъдство.

Експерти по сигурността твърдят, че ако представителите на НАТО на преговорите си въобразяват, че като правят отстъпки на Путин по договора за конвенционалните сили, останалата част от голямата сделка ще бъде осигурена от само себе си, са наивници. „Подобни заключения са заблуда“, предупреди Кристофър Лангтън, експерт по оръжейния контрол от Международния институт за стратегически изследвания в Лондон. „Трудно е да се допусне, че Путин ще продаде Косово заради сделка по договора за конвенционалните сили.“

Договорът създаде система за съкращаване на конвенционалните оръжия – танкове, бронетранспортьори, артилерия, бойни хеликоптери и самолети – от Ванкувър до Владивосток. Страните по него се задължиха да позволяват проверки на място и да предупреждават останалите за предислоцирането на военни части. Наложени бяха ограничения за разполагането на войски по „фланговете“ или границата, за да се предотвратят изненадващи атаки.

Въпреки че Студената война приключи, според експертите по сигурността договорът, който влезе в сила през 1992 г., си заслужава да бъде спасен. „Без него няма как да знаем какво прави Беларус или Русия“, отбеляза подполковник Марсел де Хаас от Холандския институт за международни отношения. „Всъщност договорът се отнася до укрепването на доверието“.

За да остане в Договора за конвенционалните сили в Европа, Путин постави редица условия и определи като краен срок за постигане на компромис 12 декември. Снимка: Ройтерс

За да остане Русия в договора, Путин постави условия. Той иска Естония, Латвия и Литва да се присъединят към него и всички страни по него да ратифицират поправките, приети през 1999 г. Досега са го направили само Русия и Беларус. Освен това Путин иска Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), под егидата на която беше сключен договорът и в която влизат повечето страни от НАТО, да позволи на Русия по-голяма гъвкавост при придвижване на военни части и техника към взривоопасни райони по южните й граници.

Дипломати, участващи в преговорите, твърдят, че се концентрират само върху постигането на компромис по договора. Но признават, че са нагазили и в проблемите за Косово, Иран и противоракетния щит. Те твърдят също така, че вътре в НАТО има противоречие между Изтока и Запада – източноевропейците се опасяват, че техните интереси ще бъдат пожертвани в името на великата сделка.

Путин от своя страна предупреди Запада, че ако Косово обяви независимост без одобрението на Съвета за сигурност на ООН, и последва признаване от Съединените щати и от страните от Европейския съюз, това ще създаде прецедент за други размирни огнища в региона. Сепаратистите от Южна Осетия и Абхазия в Грузия и от Приднестровието в Молдова, които разчитат на военна и политическа подкрепа от Москва, се стремят към независимост. Путин не бърза да се откаже от тези козове. Освен това остават Иран и противоракетните планове на Съединените щати за Източна Европа.

Преговорите възраждат опасенията на някои източноевропейски държави, че Западът ще угоди на Путин за сметка на тяхната сигурност. „Въпреки че са част от НАТО, източноевропейците се безпокоят, че Русия ще използва всеки компромис, за да утвърди своя сфера на влияние в региона, например в Грузия и в Молдова“, заяви Томаш Валашек, експерт по въпросите на отбраната в Центъра за европейска реформа в Лондон.

САЩ предлагат балтийските републики да преговарят за присъединяването си към договора директно с Русия. Те също така предлагат националните парламенти да започнат процеса на ратификация. А под натиска на Германия НАТО може да позволи на руски войници да останат в Абхазия, но като част от международна мироопазваща мисия. Паралелно Москва ще започне да изтегля войските си от Приднестровието. „Това е голяма промяна в позицията на САЩ. Русия все още не е решила как да отговори“, заяви западен дипломат – участник в преговорите, пожелал да запази анонимност.

Дипломатите от балтийските републики са обезсърчени. „Диалогът с Русия за договора е много важен „, отбеляза Жигимантас Павилионис, заместник-министър на външните работи на Литва. „При цялото ни уважение към този диалог обаче, би било добре, ако нашите американски приятели и ЕС обръщат малко повече внимание какво става в съседство с Русия през следващите месеци. Глобалните проблеми, които доминират в дневния ред, може да отвлекат вниманието от истинските интереси на Русия в прилежащите й райони“.

Всъщност, възможно е руските интереси в „близката чужбина“ да се окажат единствената разменна монета, с която Западът разполага. Путин се чувства обкръжен от НАТО и от Съединените щати, особено след 2004 г., когато балтийските републики се присъединиха към алианса. „Русия загуби контрола над тези бивши съветски републики“, заяви Хаас.

Русия настоява те да се присъединят към договора за конвенционалните сили, за да се ограничат маневрите и струпването на войски на НАТО в Балтика. В отговор на американския противоракетен щит, който втвърди още повече позицията на Русия за договора за конвенционалните сили, тя заплашва да инсталира ракети в анклава Калининград, затиснат между Литва и Полша. Русия се противопоставя и на приемането в НАТО на Грузия, Украйна и Молдова, като се страхува от намаляване на влиянието й в региона.

Залогът за НАТО е висок. Алиансът иска да спаси договора, който дава на подписалите го страни гарантиран достъп до руските и други военни съоръжения в целия бивш Съветски съюз. Путин също иска да го спаси, но само ако условията му бъдат изпълнени до 12 декември. Имайки предвид, че остава толкова малко време, възможно е източноевропейците да бъдат придумани да приемат компромис. Но ако САЩ, Франция и Германия вярват, че Русия ще направи големи отстъпки за Косово и Иран, по-добре да си помислят по-добре.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.