75 години от първото авторадио в Европа
Когато през 1932 г. Блаупункт представя първото автомобилно радио в Европа, избухват горещи дебати. Критиците се опасяват, че музиката ще разсейва опасно шофьорите. При това немските фирми като че ли са проспали развитието на техниката в тази насока – за разочарование на застъпниците на техническия напредък. “В момента в Германия може да се говори за радиозатъмнение”, пише списание “Мотор” през 1924 г. По същото време в Америка вече се произвеждат първите приемници за леки автомобили.
Радиото за автомобили преживява европейския си дебют на изложението на радиоапарати в Берлин. Блаупункт AS5 е масивен приемник на средни и дълги вълни и струва 465 марки – приблизително една трета от цената на малък автомобил. За да не се чупят стъклените части при всяко минаване през дупка на пътя, шасито на автомобилите е трябвало да бъде оборудвано с гумено окачване. Заради невероятния си обем от десет литра Блаупункт AS5 не можел да бъде инсталиран близо до волана. Така на шофьорите се налагало да регулират силата на звука и да сменят станциите с дистанционно управление на кормилния вал, което се състояло от копчета и барабанна скала. Радиото се пускало и се спирало с ключ.
Автомобилното радио се превърнало в сензация, особено в провинцията. В брошура на Блаупункт от 1938 г. един шофьор описва преживяванията си така: “Първо се появиха няколко любопитни деца, погледнаха под колата и поискаха да видят антената. След това селяните започнаха да надничат през прозорците. Те ме оглеждаха с недоверие, но след това се пребориха със срамежливостта си. Изведнъж се оказах ограден от селски момчета. Много бързо всички места в колата бяха заети, а всеки искаше да настрои радиото. И ако някоя станция предаваше селски танци, вече нямаше спиране. Започваше веселба като на истински панаир.”
Първите радиа за автомобили обаче не предизвикват само радост. Критиците на уредите се боели, че ще се увеличи броят на катастрофите по пътищата, тъй като под звуците на музиката шофьорите можело да се размечтаят. На тези нападки отговаря списание “Мотор и спорт” през 1939 г.: “По време на дълги пътувания забавлението с музикални изпълнения допринася съществено за душевната издръжливост на шофьора. Така някой (без радио) може в края на деня да стигне до целта на целодневното си пътуване без изобщо да е разбрал, че през деня са се случили най-важни политически събития.” Констатация, която през 1939 г. е особено разтърсваща.
В края на 30-те години се появяват и други немски фирми, които произвеждат малки партиди радиоприематели за камиони. Сред тях са Телефункен, Кьортинг, Лоренц, Филипс и Менде. Втората световна война гарантира на автомобилното радио и военна кариера. Блаупункт развива модела 7А741 и го прави най-мощния приемник във Вермахта.
След войната се появява фирмата Бекер, която става основният конкурент на Блаупункт. В новогодишната нощ между 1948 и 1949 г. основателят й Макс Егон Бекер поема първото радио от работилницата в Пфорцхаймер. Бекер тества уреда в един фирмен автомобил, сглобен от части от автомобилно гробище: американско шаси и двигател на Опел. За първото по-дълго пътуване един репортер на местния вестник “Пфорцхаймерски куриер” пише: “Напуснахме града с гъстата му мъгла, а звукът ставаше все по-ясен и невероятен. Човек си мисли, че е седнал вкъщи до радиото и му се иска да мечтае, да мечтае…”
През декември 1949 г. започва серийното производство на “музикалното следвоенно чудо”. Уредите, кръстени на известните писти за автомобилни състезания като Солитюд, Монца, Авус, Нюрбург и Монако, стават образец за производителите в целия свят. През следващите години Бекер започва надпревара с основните конкуренти от Блаупункт. През 1952 г. Блаупункт печели състезанието с първото автомобилно радио на ултракъси вълни А520KU. През 1953 г. истински шлагер става апаратът „Мексико“ на Бекер, който освен че е на ултракъси вълни, може да търси станциите автоматично.
Автомобилните радиа преживяват разцвета си с масовото производство на автомобили. През 1959 г. Блаупункт продава апарат №1 000 000, който е сглобен от 1693 отделни части. На пазара се появяват и доста куриозни радиа. Моделът на Блаупункт Westerland от 1958 г. е предшественик на радиоапаратите на плъзгачи. Той може да се вади от колата не за да не го откраднат, а за да се използва и като стандартно радио на батерии. С модела Auto-Mignon Филипс представя автомобилната версия на грамофона. Тонармът му се задвижва автоматично след като плочата се постави в уреда. Движещите се части са поставени на надувни амортисьори, за да уравновесяват сътресенията по време на пътуването.
Очарованието на най-ранните автомобилни радиа обаче изчезва с растящата стандартизация. В края на 60-те години в станалите вече доста компактни радиа се интегрира и касетофон, а от 1985 г. и CD-плейър. Така те дават възможност шофьорът да удовлетвори индивидуалните си желания. Днес все по-доброто качество на звука превърна автомобилите в пътуващи концертни зали. А в съвременните мобилни общества автомобилното радио е “партньор в модерната самота на претоварените улици”, както написа преди години в една брошура Бекер.