Попарените руски надежди за Тръмп
Ройтерс
Руският парламент реагира с ръкопляскания при вестта, че Доналд Тръмп е спечелил президентските избори в САЩ. Но оттогава изгледите за подобряване на отношенията с Вашингтон стават все по-мрачни, а оставката на съветника по националната сигурност в Белия дом представлява най-тежкият удар досега върху тези очаквания.
Кремъл все още вярва, че разведряването е възможно дори и да трае по-дълго, отколкото първоначално се е смятало. Но времето неумолимо напредва – Владимир Путин се очаква да се кандидатира за нов президентски мандат догодина, а отхлабване на западните санкции може да ускори възстановяването на Русия от рецесията и да съхрани популярността му в национален мащаб.
Засега Москва възнамерява да работи с правителството на Тръмп за сближаване и затова се опитва да подобри климата в двустранните отношения. При положение че те се обтегнаха до невиждана степен след края на Студената война при предшественика на Тръмп Барак Обама в резултат на анексирането от Москва на Крим, надали има накъде повече да се влошават.
Първата среща между руския министър на външните работи Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън, която се очаква да се състои тази седмица в Германия, ще даде на Кремъл шанс да си състави представа какво мисли Вашингтон и какви резултати биха могли да се постигнат въз основа на това.
Оставката на съветника по национална сигурност Майкъл Флин, когото Москва смяташе за водещ радетел за затопляне на отношенията с Русия, очерта за Кремъл със сериозна острота трудностите в постигането на споразумение с Вашингтон, както и
спешната необходимост да се търсят нови допирни точки на взаимните интереси.
Флин, който участва на вечеря с Путин през 2015 г. и беше за
това Вашингтон да се обедини с Русия срещу джихадистите от
„Ислямска държава“, подаде оставка в понеделник след разкрития,
че е обсъждал по нереден начин въпроса за американските санкции
срещу Москва с руския посланик в САЩ, преди Тръмп да встъпи в
длъжност.
Американски официален представител заяви, че Флин е казал
пред посланика, че санкциите „не е задължително да се пренесат и
при следващото (американско) правителство, за да се подобрят
отношенията между САЩ и Русия“.
„Флин, за разлика от много други високопоставени американци,
поне беше отворен за диалог“, каза Константин Косачов,
председател на комисията по външни работи в Съвета на
федерацията, горната камара на руския парламент.
„Или Тръмп все още не е придобил необходимата независимост и
постепенно (и не без успех) бива натикан в ъгъла, или
русофобията вече е заразила и новото правителство.“
Други руски политици допуснаха, че Флин е бил принуден да се
оттегли с цел да се навреди на отношенията с Москва. Но Кремъл,
безпокоейки се да не би да подхрани страховете от руски медийни
манипулации за повлияване на американската политика, заяви, че
този въпрос си е вътрешна работа на САЩ.
Тръмп дойде на власт, говорейки за желание за повече
сътрудничество в американско-руските отношения, например да се
предприемат съвместни действия срещу джихадистите от „Ислямска
държава“. Засега не е настъпило особено подобрение.
Тръмп проведе разговор по телефона с Путин на 28 януари, но
Ройтерс научи, че той не е минал гладко – Тръмп го използва, за
да окачестви двустранния договор за разполагането на ядрени
бойни глави като лоша сделка за САЩ.
Кремъл също така се мъчи да уреди среща.
Дмитрий Песков, говорителят на Путин, заяви вчера, че не
може да каже кога и къде руският лидер ще се срещне с Тръмп,
както и че е „преждевременно“ дори да се говори за това в каква
посока биха могли да тръгнат американско-руските отношения.
Поредицата изслушвания за утвърждаване от Сената на
номинираните от Тръмп кандидати за правителствени постове също
не преминаха по вкуса на Кремъл, като и новият министър на
отбраната, и новият държавен секретар изразиха безпокойство от
опасността от Русия като непредсказуем играч във военно
отношение.
Руските власти са недоволни и от факта, че Тръмп все още не
е запълнил ключови длъжности в Държавния департамент, което
създава у руските дипломати усещане, че нямат с кого да работят.
„За да има сътрудничество, трябва да има кой да го поощрява
и от другата страна“, каза с раздразнение на брифинг за медиите
миналата седмица Мария Захарова, говорителка на руското
министерство на външните работи.
Москва изглежда неприятно изненадана и от твърдостта на
съпротивата в Конгреса срещу разведряване в отношенията с Русия
при Тръмп, фактор, който ще му създаде затруднения да отмени
санкциите дори и да иска.
И като още един обрат за Кремъл високопоставени американски
сенатори внесоха законопроект на Конгреса да бъдат предоставени
правомощия да преразгледа всяко облекчаване на санкциите срещу
Русия.
Сергей Кисляк, руският посланик в САЩ, заяви пред руската
държавна телевизия миналата седмица, че е наясно колко проблемна
става за Русия американската вътрешнополитическа обстановка.
„Дали липсата на политически консенсус в САЩ създава
проблеми за нашите двустранни отношения?“, попита Кисляк
риторично. „Това е обективна реалност.“
В Москва имаше мълчаливи очаквания, че Тръмп би могъл бързо
да отмени ескпулсирането през декември на 35-те руски дипломати
за извършени под диктовка на Кремъл кибератаки срещу структури
от предизборната кампания в САЩ с цел да се помогне на Тръмп да
спечели.
Обама затвори едновременно два сградни комплекса на
американска територия, собственост на Русия, които по думите му
са били използвани от руски служители за „цели, свързани с
разузнавателна дейност“. Но оттогава Тръмп не е давал никакви
признаци, че ще отмени тези мерки.
Един от най-големите неуспехи за Москва бе предшестван от
разгарянето на бойните действия в Източна Украйна, където
правителствените войски са в конфликт с проруските сепаратистки
сили.
Преди януарската ескалация, за която и двата враждуващи
лагера се обвиниха взаимно, правителството на Тръмп създаде
впечатлението, че е отворено за възможността да преразгледа
санкциите срещу Русия.
След това Ники Хейли, постоянният представител на САЩ в ООН,
обвини руската страна за боевете и каза, че санкциите заради
Украйна няма да бъдат отменени, докато Москва не върне Крим на
Киев, нещо, което Русия заяви, че никога няма да направи.
Но оставката на Флин може да се окаже още по-болезнена.
„Флин беше главният лобист на проекта за голяма сделка с
Путин“, каза руският опозиционен активист Иля Яшин.
„В антуража на Тръмп нямаше друг, който толкова настоятелно
да е лобирал за отмяна на санкциите като Флин. Това беше черен
ден за дипломацията на Кремъл и лично за Путин.“
БТА