Как измисленият герой ген. Луков събира фашисти и неонацита на шествие с факли
Развяват като знаме „жертва на комунистите”, поради липса на политически идеи
Няколко години наред кметицата на София Фандъкова изпращаше забрана за провеждането на т. нар. Луков марш в 17,30 часа, в колкото е обявено началото му. И дава разрешение само за поставяне на цветя пред плочата на генерал Луков. Това беше кметското измиване на ръце. Тя не дава разрешение на основание на писмо на СДВР, че на шествието се събират криминално проявени и т. н. Тоест, в рамките на 15 минути полицаи от СДВР са огледали събралите се, преценили са, написали са писмо и кметицата на това основание изпраща друго писмо до организаторите на място, с което им забранява.
Шествието, обаче, се провежда, както всяка от последните 13 години. Откъдето и да го погледнеш, това е неонацистко шествие, с факли, с младежи с качулки, пълна символика. Симптоматично е, че това шествие се провежда редовно от 2003 г. На закъснелите антикомунисти в България никой не им е пречил да започнат и по-рано, но липсата на адекватни политически идеи ги е довела до развиването на това
шоу с факли чак 14 години след падането на комунизма
Така те отдават почит на един мъченик, генерал патриот, убит от комунисти терористи. Това е тяхната версия.
Другата версия е, че генерал Луков е шеф на откровено профашистката организация Български национални легиони, бивш военен министър, твърд привърженик и доверен човек на фашистка Германия, която го използва като коз за шантаж против цар Борис.
Луков е бил български офицер, участвал във войните 1912-1918 г. и през Първата световна война. Бил е адютант, командир на батарея, стига до чин майор. Получил е един орден „За храброст” четвърта степен. Но сега ролята му се преувеличава, като национален герой от войните. Как като капитан, едва ли не сам гърмял с четири оръдия и няколко войничета и спасил Кюстендил от превземане от сърбите.
Всъщност ген. Луков израства в кариерата до генерал-майор след войните, като командир на артилерийски полк и после на дивизия. От ноември 1935 до януари 1938 г. (в продължение на 2 години и месец) става министър на войната в правителството на Кьосеиванов. За краткия си период успява да си спечели като враг цар Борис с опити да кадрува и влияе политически.
Прочува се и със скандала си с тогавашния вътрешен министър Иван Красновски, на когото Луков удря три шамара и го рита (описано в дневника на тогавашния министър на правосъдието). Генерал Луков обвинява министъра, че пращал хора да го шпионират. (Случката напомня скандала между министър Вежди Рашидов и Цветан Цветанов като министри, когато Вежди обвини в Министерски съвет Цветанов, че го шпионира и му налетя на бой, но ги разтървават).
Известно е, че цар Борис се съпротивлява на Хитлер и отстоява България да не участва с войски на Източния фронт. Но един от хората, които работят и съдействат на Германия България да прати войски на фронта срещу Русия, е генерал Луков. Генералът е пенсиониран през 1938 г., преминава в запаса, произведен в чин генерал-лейтенант. Германия го награждава с Железен кръст 1939 г., за да подскаже, че това е неин човек. Към онзи момент ген. Луков става и шеф на дружество „Петрол”, което е голям търговец на горива. За периода, докато е бил министър има свидетелства, че е замесен в корупция за доставки за армията. (Едно сравнение с днешно време – какво щеше да стане, ако примерно бившият военен министър Каракачанов беше станал шеф на „Лукойл“?).
От 1942 г. ген. Луков е шеф на организацията Съюз на българските национални легиони – паравоенна, национал-социалистическа, антисемитска, твърдо зад фашистка Германия. Организацията към онзи момент се е разцепила на две крила, едното ръководено от Иван Дочев. Тя е забранена през 1939 г., защото проповядва идеи за тоталитарен режим, против партиите. Генерал Луков се опитва да я консолидира и обедини. С това, и с подкрепата си от Германия, създава впечатления, че готви преврат (организацията има 75 000 членове към онзи момент, повечето ученици и младежи).
Когато убиват ген. Луков пред дома му през 1943 г., първата версия е, че е убит от заговорници, изпратени от цар Борис. Така твърдят роднини и сподвижници на генерала. Германският посланик Бекерле скърби, определя атентата като удар срещу германските интереси и допуска участието на британското разузнаване в убийството, тъй като и радио Лондон веднага съобщава за него.
Луков е убит от бойна група
на комунистите, които са извън закона, нелегални. Ръководството им взима решение да ликвидира няколко ключови фигури на фашистка Германия в България. Подобни атентати извършват партизани и нелегални в цяла Европа, окупираната от нацистка Германия. Но там нелегалните групи не са само комунисти, за разлика от България. Тогава съюзници срещу Германия са сегашните ни съюзници в НАТО – САЩ и Великобритания, на които България обявява война през 1941 г. А сега някак представят историята, че едни комунисти под диктовката на Москва се биели със законната власт в България. И убивали невинни жертви като ген. Луков.
Разследването след около седмица се ориентира, че истинските извършители са комунисти, но не успява да ги залови. Един от убийците на Луков, Иван Буруджиев, дори след това е ходил на централни гробища, да наблюдава погребението. Другата участничка в атентата Виолета Якова е заловена като партизанка и убита през 1944 г. в Радомирско.
Ген. Луков е убит на 13 февруари, опелото му е два дни по-късно в храма на Военното училище. Множество привърженици на легионерите и почитатели на ген. Луков се подреждат край шествието от Орлов мост до Военното училище по-надолу. На опелото не са допуснати легионери, но един успява да се промъкне, като опитва да нападне министрите и да ги ругае, арестуван е и изведен. Там присъства и царят.
Това, че Луков е убит от комунистите, след падането на комунизма го превръща в жертва с ореол на мъченик на демокрацията. А той е обикновен фашист, най-малкото твърд привърженик на Хитлер и националсоциалистите. Това, че е „против болшевиците”, за съдействие на нацистка Германия с изпращане на войски срещу Русия, го прави харесван сред днешните русофоби, придава му също ореол на демократ и патриот.
Луков марш се организира всяка година не точно на датата на убийството на Луков, а в най-близката събота до тази дата, за да има възможност да се съберат повече хора. Шествието с факли е по образец на фашистките шествия отпреди войната. На шествието се събират всички неонацисти, скинхедове и подобни у нас.
Основен организатор на Луков марш е Български национален съюз (и БНС-Гвардия) – партията на Боян Расате, който се оттегля от нея. Тя е създадена през 2001 г., в общи линии е неприкрит наследник на Съюза на националните легиони. А гвардията е маргинална издънка на същата партия, създадена 2006 г., със слабо влияние и двете.
Но маршът получава подкрепа, съорганизация и в различни години е отбелязван с присъствие на
хора от две парламентарно представени партии
– ВМРО и Български демократичен форум. БДФ е партията дългогодишен коалиционен партньор на ДСБ. При кабинета Иван Костов тя има 11 депутати 1997-2001 и двама министри в правителството). БДФ също така официално сама се сочеше като наследник на Българските национални легиони. По-късно изтри това от сайта си, но логото на партията им остана старото лого на БНЛ.
Други съорганизатори или почетни участници в Луков марш са били Съюз на репресираните в България след 9-ти септември 1944, Българска национално-радикална партия (на д-р Иван Георгиев, и тя маргинална неонацистка и националистическа). Като участници са били и Школата за запасни офицери и Родолюбивото войнство и гражданство. Съорганизаторите и активни участници са и Сдружение на българските футболни привърженици (разбирай скинхедове и неонацита), представители у нас на неонацистката международна мрежа „Кръв и чест” и разни други пронацистки сдружения без особено влияние в обществото.
Обединяващото е антикомунизмът, който е основна политическа идея, основен лозунг и патос на повечето от тези организации. Това е и причината да останат маргинални и да изпадат в периферията на политиката. Защото антикомунизмът не е достатъчен да печелиш избори.
Луков марш предизвиква противоречия сред т. нар. дясно в България. Против Луков марш няколко пъти вече се обявява Русия, чрез писма или изявления на посланика в София. Това радикализира някои десни в подкрепа на марша. Но през 2014 г. за пръв път и посолството на САЩ предупреди своите туристи да не попадат край шествието, за да се предпазят от инциденти и в рамките на това съобщение деликатно изрази мнение срещу такова шествие, което е профашистко. А през 2015 г.
американското посолство излезе
с официално становище, с което обърка антикомунистите у нас. В него се изразяваше „безпокойство за намерението да се проведе т. нар. Луковмарш”. И още, че „демократичните свободи не трябва да се използват като претекст за разпространяване на нетолерантност, ксенофобия и антисемитизъм”.
Тази година посолството отново излезе с официално становище, което повтаря предишните. Може би затова кметицата Фандъкова, за да си измие ръцете, въведе от три години насам особена форма на забрана – изпраща на организаторите писмо, че не разрешава в самото начало на шествието.
С декларации и протести против провеждането на Луков марш са излизали различни правозащитни, антифашистки и еврейски организации, и български, и от чужбина.
Любопитно е, че атентатът срещу ген. Христо Луков е пресъздаден във филма „Черните ангели” (1970 г.), с някои от най-големите имена на българското кино – в ролята на атентаторите са актьорите Стефан Данаилов, Виолета Гиндева, Йосиф Сърчаджиев, Доротея Тончева, в ролята на генерал Лазаров (прототип на ген. Луков) е Андрей Чапразов, режисьор е Въло Радев, оператор – Атанас Тасев.
