Цигуларят Ара Маликян: Рано или късно културата и изкуството ще спасят човечеството

Ара Маликян. Снимка: личен архив

Наричат го „гений на цигулката“, концертиращ по цял свят. Ара Маликян, арменец, израсъл в Ливан, учил музика в Германия и Англия, сега живеещ в Испания, довечера ще изнесе концерт в НДК за пръв път в България. По време на следването си в Лондон, Ара Маликян е бил съквартирант на цигуларя Васко Василев, и двамата тогавашни студенти са добри приятели и до днес. Музикантът кима с уважение, когато научава, че Пейо Яворов, в края на 19-и век, посвещава поема на арменската съдба. Както на сцената, така и в живота, музикантът като че ли е символ на обединение на културите. Музиката му е повлияна от тази на Близкия Изток (арабска и еврейска), Централна Европа, Аржентина, Испания.
Музикантът е изнасял концерт в Испания в подкрепа на признаването на арменския геноцид, както и в подкрепа на бежанците в Ливан. Основното послание, което носи, е това за мир. Предстои му концерт в Турция, който е непосредствено след този у нас.
Музикантът е роден през 1968 г. в Ливан. Баща му е арменец и цигулар-любител, от него малкият Ара бива посветен в музиката, основно в ливанските музикални традиции. Последният му албум „Невероятната история на една цигулка“ е и история на детството му. На 12 години изнася първия си концерт, а на 15 печели стипендия за музикалното училище в Хановер. По-късно продължава музикалното си образование в Лондон. Така започва поредица от албуми, концерти, колаборации, пътувания и отзиви на възхищение към музиканта с рошава гарвановочерна коса.
Днес Маликян живее в Испания и е концерт-майстор на Кралския симфоничен оркестър на Мадрид, но пътува постоянно. Концертитрал е във всички световноизвестни театри в света  – солово или със симфоничен оркестър.

Ара Маликян на концерт. Снимка: личен архив


– Имате наистина богата биография, трудно е откъде да започнем… Вие сте космополитен по душа, по националност. И все пак, къде най-вече се чувствате у дома си?

– Честно казано, никъде. Днес се чувствам като дома си в България, понеже вие, българите,  ме посрещнахте с много обич, поради което се чувствам много уверен тук. Толкова много съм пътувал през целия си живот, че трябваше да се науча да се чувствам като у дома си навсякъде, с каквито и хора, които срещна там. Но най-важното за мен на едно място, където съм, са хората. Когато попадна на хора, които чувствам близки до мен, се чувствам вкъщи.

– Какво е различното в последните ви два нови албума?

– На първо място, последният ми албум съдържа мои собствени композиции. Никога преди това не съм се проявявал като композитор, но в последния си албум работех много по композициите и поради това много ме радва неговата поява. Също така, в изпълненията от последния албум имах много гости, имахме много изпълнения на живо. За мен лично двата албума са много различни. Последният е много специален, нещо много ново за мен.

– Вие имате допир с много видове музика – класическа, аржентинска (танго), ориенталска, испанска… Кои са основните източници на вдъхновение, кои са видовете музика, които най-много са ви повлияли в последния албум?

– За човек е трудно да контролира това откъде идва вдъхновението. Когато правя музика, тя идва от подсъзнателното, което всъщност е ценното. Но в огромна степен се вдъхновявам от колегите, с които свирим! Щастлив съм бил и продължавам да съм поради това, че съм работил с много музиканти от много страни. Всеки от тях ме е научил на много неща. В този албум дори всяка отделна песен е напълно различни от предходната или следващата, различвааат се много по стила си. Това е начинът, по който възприемам и правя мзуиката, моята музикална концепция. Бих бил отегчен, ако винаги подхождам по един и същ начин.

– Както стана дума, имал сте досег с много култури, с тяхната музика, самият вие сте доказателство за културните допирни точки. И как Вие си обяснявате всички тези конфликти по света, на които сме свидетели днес?

– Има много отчаяни от живота поради тези конфликти. Поради злоупотреби с човешките права, с човешкото достойнство; насилието; тероризма… Всичко това е ужасно, напълно отрицателен начин, по който светът се проявява. Мисля, че единственият начин да преминем през тези конфликти, е чрез музиката. Светът може да се промени чрез досег до други култури, чрез уважение към други мнения и начини на мислене. През изкуството е най-добрият начин да разберем, че въпреки, че сме различни, ние сме и еднакви и имаме нещо общо. Ето защо мисля, че рано или късно културата и изкуството ще спасят човечеството… Дори съм сигурен!

– Българският поет Пейо Яворов в края на 19. век (1899 г.) посвещава поемата „Арменци“ на съдбата на арменския народ. Преди малко казахте, че смятате, че изкуството може да промени света, но мислите ли, че хората  на изкуството са достатъчно ангажирани и достатъчно мислещи за това как светът може да стане по-добър.

– Има много хора на изкуството, които са ангажирани и полагат усилия за това светът да се подобри, но има разбира се и други, които разсъждават по-егоистично и са по-заинтересувани от икономически и политически интереси… И не са дотам водени от хуманитарни интереси, от посланието културите да се уважават повече една друга… Винаги го е имало този конфликт между тези два начина на мислене. Но на мен все пак ми се струва, че светът става по-добро място, макар че често смятаме обратното –  че става по-непоносимо място за живеене. И рано или късно хората ще разберат, че единственит начин да оцелеем, е наистина да уважаваме себе си, различията и начина си на живота си.

Ара Маликян. Снимка: личен архив

– Вие сте живял в Близкия изток, в Бейрут. В едно от своите интервюта сте казвал, че ориенталската амузика е много спокойна, мека, носеща мир. Защо обаче, в реалността, наблюдаваме отсъствие на този мир в региона?

– Факт е, че ориенталската музика може да бъде такава, но тя може и да бъде много, много ритмична, съществуват и двата стила на тази музика. Честно казано, не знам защо има толкова много конфликти… Може би заради буйна кръв, не знам… Аз съм живял там много години и имам много приятели, които са араби, евреи. И те поначало се разбират добре заедно, но когато се намесват икономическият и политическият интереси, нещата се променят. Ако само хората можеха да живеят заедно без намеса, вярвам, че нямаше да има проблеми. Но когато налице е зловредно влияние от определени лидери, когато се създава омраза, когато се генерира гняв, така вече налице са предпоставките за война. Смятам искрнео, че повечето, че нормалните хора не желаят война. Помня, че когато живеех в Ливан, не искахме такава война, макар че живеехме във време на война…

– Преди няколко години имахте концерт в Ливан в подкрепа на бежаците. Смятате ли, че има промени в този край?

– В Ливан нещата специално са се променили. Когато напуснах преди време Ливан, страната беше в абсолютна война. Сега поне има мир, хората там специално са се научили в по-голяма степен да уважават себе си, различията си. Разбира се, сега там има други, нови проблеми, свързани със ситуацията на бежанците. И трябва да мислим как да подобрим живота на тези хора, за да имат бъдеще. На тези, които са загубили роднините си, дома, работата си, семействата си… Разбира се, най-добрият начин на разрешаване на ситуацията, е по родните им места да има мир, за да могат да се върнат и да възстановят живота си… Но докато тези хора нямат възможност да се върнат в родината си, трябва да им помогнем.

– Изнасял сте концерт в подкрепа на арменците, в защита на това, което наричате историческа справедливост. Кои са най-големите предизвикателства за арменците днес?

– Аз имам арменски корени, говоря арменски, свиря арменска музика, познавам културата… Ние, арменците, опитваме да накараме света да разпознае геноцида, който днес е като че ли забравен. Опитваме се официално да бъде признат, за да има историческа справедливост. Това е, което трябва да направим. И мисля, че това, което арменците не бива да правим днес, е да създаваме омраза спрямо турците. Мисля, че турците в днешно време не са ни врагове. Разбира се, те трябва да признаят геноцида, всички престъпления, които са извършили. Но в името на доброто на отношенията ни, ние не трябва мислим за тях като за наши врагове, а трябва да ги уважаваме, да опитваме да говорим с тях чрез диалог и да разрешим проблема.

– Талантът ви процъфтява отрано, на фона на войната в Ливан. Как гледате на деството си?

– Въпреки че като дете живях по време на война, наистина имам хубави спомени за него. Имах приятели, радвах се на семейството си, майка ми и баща ми. Единственото, което е жалко е, че детството ми все пак бе много кратко, понеже заминах за Германия (Ара Маликян печели стипендия на 15 години и заминава да учи музика в Хановер). Но такава е била съдбата ми. Да имам кратко детство, но да му се радвам.

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.