Да опитаме вина от български (и редки) сортове
На изложението „Винария” в Пловдив опитвах вина от малко познати днес български сортове – Сторгозия, Евмолпия, Сандански мискет, Тамянка, Димят, Гъмза и др., които вече са станали рядкост. Първите са кръстоски, повечето правени през 50-те и 60-те години в института в Плевен и др. От някогашните кръстоски на пазара се е наложило вино само от Рубин и разновидностите на Мелник (55 и др.).
Дори Гъмза вече бутилират само 2-3 изби. Само един Памид се среща в бутилка и то рядко. И в големи бутилки от минерална се намира рядко, някои изби правят от време на време.
Препоръчвам такива вина, потребителят трябва да им даде едно рамо, нека опитва. Още повече, че някои от тях са от биологични лозя и са регистрирани като био вино.
На изложението много разбирачи, много хвалби за едно или друго вино, правят се сега модерни вина, в крак с времето, ама… А там се срещат стари винари, някой току каже за времето на соца – от Асеновградския винпром изнасяхме 2 млн. бутилки за Швеция. Друг – от Бургаския изнасяхме 4 млн. литра наливно за Западна Германия. Общо от България, тогава са заминавали и над 40 млн. бутилки за Великобритания. Сега затам износът е намалял над 10 пъти. Както е намалял и за Скандинавските страни. Някой ще каже, че това е носталгия по соца.
През 2001 в Шотландия един местен търговец на уиски и вино ми каза „При комунизма вашите вина бяха евтини и хубави, сега са скъпи и не са толкова хубави. И тук (посочи с ръка към морето) беше пълно с ваши риболовни траулери, къде изчезнаха?”
И този, изглежда, беше носталгик по соца. Опитвах се да го разубеждавам, не постигнах особен успех… Сега наистина у нас се правят хубави вина. Но малко се продават. Австрия, например, произвежда повече вино от България, да се засрами човек.
Ето бележки за някои вина от редки сортове на „Винария”:
Гъмза и Евмолпия на изба „Боровица”
Гъмзата вече може да се причисли към редките сортове у нас. В миналото е бил един от най-разпространенитe, произвеждани са огромни количества вино. Сега само 2-3 изби правят бутилирано вино от Гъмза. Изба „Боровица” в с. Боровица край Белоградчик, която е известна с тероарни и органични вина, прави една от най-добрите гъмзи в България, със силен аромат и свеж плодов вкус. Същата изба прави вино и от редкия сорт Евмолпия, известен още и като Тракийски мавруд.
Той е кръстоска между Мавруд и Мерло, признат от държавната комисия чак през 1991 г. Селекцията е толкова сполучлива, че някои експериментатори са направили насаждения с Евмолпия в Австралия и в САЩ. Но у нас не се осмеляват да експериментират да правят чисто сортово вино от Евмолпия, а и насажденията са малко. Виното на „Боровица” трябва задължително да се опита.
Сандански мискет на изба „Орбелия”, с. Коларово край Петрич
Сандански Мискет е разновидност на сорта Мискет, за който избата „Орбелия” заслужава поздравления, че е направила чисто сортово вино от него, да се видят качествата на това рядко българско грозде. Сортът е необичайна кръстоска от 1963 г. между Широка мелнишка лоза и Тамянка. Признат е като сорт през 1979 г., насаждения има само в района на Сандански, на неголеми площи.
Поначало малко изби правят вино от мискет. Виното на „Орбелия” е с жълтеникав към златист цвят, с аромат на цветове и цитрус, гладък вкус, свежо. Абе, трябва да се опита.
Сторгозия „Никопол” на винарна „Албена Симеонова”
Това е едно от най-интересните и впечатляващи вина от рядък сорт у нас.
Сортът Сторгозия е кръстоска между българския сорт Букет (който пък е кръстоска между Мавруд и Пино ноар от 50-те години) и френския бял сорт Вилар блан. Сторгозия е утвърден е като сорт от държавната комисия през 1976 г. В миналото от него е имало 25 000 дка насаждения в Плевенско и Северна България, сега са малко и не се знае къде. Виното на биологичната винарна на Албена Симеонова е от лозя в района на Никопол, т. нар. Никополско плато, което е в Натура 2000.
Специфичното за това вино е особеният аромат на сено, прегоряло на слънце и аромати на сухи листа, суха кожа. В аромата силно се усещат и особени нотки на ферментирал и изсъхнал на слънце оборски тор. Този аромат е характерен и за италианския сорт Санджовезе, както обяснява известният наш сомелиер и познавач на технологиите във виното Коста Канариев. Също така е близък до аромата на т. нар. брет – бретаномицес, продукт от някои видове нежелани дрожди, с които става ферментацията. Когато т. нар. брет е в малка концентрация, едва се усеща, това е качество за виното, придава пикантност на аромата и много пиячи харесват такива вина. Когато е много, се смята за дефект. Но виното от сорт Сторгозия няма брет, а естествен аромат, който се получава от гроздето.
Предимството на този сорт е много добра устойчивост на болести, което го прави идеален за био (органично) вино, каквито са и вината на Албена Симеонова.
Тамянка на изба „Тера Тангра”
Сортът не е чисто български, изключително ароматен, произходът му е от Близкия Изток, но разновидности от него са разпространени под различни имена във всички винарски страни в Европа. Днес у нас са останали малко лозя с Тамянка. Във врачанско сортът, който наричат Теменуга, всъщност е Тамянка, но го бъркат и с Мускат отонел поради силния аромат, а има и разновидности в стари лозя, които също създават объркване.
Тамянката на „Тера Тангра” е впечатляващо бяло вино, със силен аромат, типичен за сорта, и със забележително леко тяло, ефирно, вкусно. Имаш чувството, че може да се пие като вода, ама си има алкохол.
Червен мискет и Ркацители на винарна „Ялово”
Червен мискет е стар български сорт, който е бил разпространен в цяла България. От него се прави бяло вино, често е купажиран с Ризлинг. Виното на изба „Ялово” (великотърновско) е купаж с Ркацители, който също остана рядък сорт за България. Виното е в малки серии и трудно може да се намери, директно от избата и няколко магазина в България.
Димят от изба „Нисово”
Димят също е стар български сорт, разпространен из цяла България. Днес са останали малко насаждения, съвсем малко изби го използват, обикновено в купаж с други сортове. Димятът на изба „Нисово” край Русе заслужава внимание. Ароматно бяло вино с гладък балансиран вкус. Изберете българското. Димят не звучи така представително като Совиньон блан, но може да бъде не по-малко вкусен, когато е направено добро вино.
Ризлинг „Нови пазар” на „Винекс Преслав”
В миналото при соца е имало много насаждения от този немски сорт и в магазините се продаваха бели сортови вина Ризлинг. Днес той спада към редките вина у нас. Рилзингът на „Винекс Преслав” е елегантно, фино бяло вино. Германец може да се впечатли от по-плодовия вкус, в сравнение с техните северни минерални, възкисели вина.
Сред редките сортове, които наши винарни се опитват да наложат на пазара са и немските Дорнфелдер и Регент, от които правят вината „F2F” на новата изба в Съединение.